Стоицизъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 36:
{{quote|Те уподобяват философията на живо същество и сравняват логиката с костите, етиката с мускулите и физиката с душата}}
* ''Физика''. Стоическата философия е строго монистка: тя приема, че съществуващото е производно от една единствена субстанция, която във всяка своя част, колкото и малка да е тя, е едновременно активна и пасивна<ref>вж. за подробности Hahm. D., ''The origins of stoic cosmology'', Ohio State University Press, 1977. </ref>. Този централен възглед, опонентите й са окарикатурявали по различни начини, определяйки го като [[хилозоизъм]] или като [[пантеизъм]]. По-близко е съвременното физическо разбиране за взаимообратимост на материя и енергия. За форми на тази активна субстанция се сочат четирите стихии, чиито превръшания не са безразборни, а подлежат на законосъобразност, т.е. самата активност е и 'Логос'. "Него Зенон определя като създател, който е оформил всичко в правилен порядък и го назовава и съдба, и бог, и зевсов дух и необходимост" <ref>Lactancius, ''Divinarum Institutionum'', lib.IV.9; ''Фрагменти'', с.71</ref>. Стоиците смятат, че съществува и едно глобално превръщане, като с течение на времето влагата се изпарява все повече, докато цялата Земя изсъхва и се възпламенява - възниква всемирен пожар (т.н. 'екпирозис'), следва потоп и всичко започва наново (палингенезис и апокатастазис). Те считат, че и цялата събитийна история в от един такъв цикъл се повтаря "и отново ще има Сократ, Платон и всички техни привърженици и приятели, и съграждани. И отново те ще говорят същите неща и ще се залават за следващите ги дела. И отново всичко ще се възстанови по същия начин..." <ref> Nemesius, ''De Natura Hominem'', 38; ''Фрагменти'', c.60) </ref>
Монистичният възглед на стоиците изключва транцендентност, която
да направлява действителността като външен от нея агент: субстанцията не се нуждае нито от творец, нито от демиург или първодвигател; казано в съвременни термини "тя се самоорганизира". Макар съществуващото да е изцяло телесно, в отнасянето му към самото себе си стоиците признават
Ред 53:
развитието на математическата логика, към края на 19в. се появява
нов интерес към стоиците<ref>отбелязвано е известно сходство между идеите на [[Готлоб Фреге]] и стоицизма, като дори е предположена и по- пряка връзка, вж. Gabriel G., et al., ''Zur Miete bei Frege - Rudolf Hirzel und die Rezeption der stoischen Logik und Semantik in Jena'', J. for History and Philosophy of Logic, Vol.30, (Nov. 2009) , p 369-88</ref>. В 20в [[Жил Дельоз]] по забележителен начин се обръща към стоическото наследство за изграждане на своята къcно-модерна философия<ref>вж. най-вече Deleuze G., ''Logique du Sens'', Paris: Minuit, 1969</ref>.
| |||