Стоицизъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 40:
да направлява действителността като външен от нея агент: субстанцията не се нуждае нито от творец, нито от демиург или първодвигател; казано в съвременни термини "тя се самоорганизира". Макар съществуващото да е изцяло телесно, в отнасянето му към самото себе си стоиците признават
наличието на т.н. нетелесности: време, място, изказуемост и празнота <ref> Секст Емпирук (Sextus Empiricus), ''Adversus Mathematicos'', 10.218 (= SVF 2:31: 117) "lekton kai kenon kai topon kai chronon"</ref>
*''Стоическата [[логика]]'' предполага най-общото деление на нищо или нещо (outina/tina), а именно нещата биват телесни и нетелесни. Като строг [[номинализъм]], стоицизмът отрича съществуването на общи видове. Така логическата проблематика е ориентирана към изказванията, а не към термините - разграничение, което в съвременнта логика се описва като отделянето на пропозиционалната логика от предикатната. Интерес за нея представляват модалностите на условност и възможност, т.е. анализ на изказвания от типа "ако утре вали, то..." и "утре може да вали, но може и да не вали". Подобни разглеждания са отчетливо различни от аристотеловата силогистика, обсебила
*''Стоическата етика'' също контастира с множество възприети от античността идеи. Приемайки принципното еднообразие на света, тя счита всики хора за принципно равноправни и не приписва собствена реалност на социалните йерархии. Съответно, добродетелта не е нещо което да бъде 'възнаграждавано', а адекватно на съшествуващите неща поведение. Както Диоген Лаерций предава
{{quote|"едно и също е да се живее според добродетелта и да се живее според опита на съответните на природата неща, както казва Хризип в първата книга за целите. Понеже нашите вродени качества са част от цялото, за това цел е животът в съответствие с природата, което означава живеене според собствената природа и според природата като цяло т.е. на същностите, действията на всяка от които са зависими от общия закон - правилния логос, преминаващ през всичко"<ref> Диоген Лаерции, op. cit. 7.87.</ref>.}}
| |||