Люнет (архитектура): Разлика между версии

При входните врати и прозорците те обикновено представляват стъклени полукръгове или полуелипси, които традиционно са разделени на няколко сегмента. Едно от големите предимства на остъклените люнети е способността им да пропускат допълнителна светлина към вътрешното пространство. За да се добави цвят към светлината, някои дизайнери[[дизайнер]]и обработватизпълняват люнетите със стъклописи[[стъклопис]]и, които създават многоцветна шарка, когато светлината достигне вътрешността на помещението. Понякога в тях просто се влагат сегменти с различен цвят.(3)<ref name="Geek"/>

Когато люнетът не е остъклен, а е част от стената, той може да бъде оцветен, изпълнен с барелефи[[барелеф]]и или стенописи. Обработката му обикновено се избира въз основа на функцията и стила на сградата. Това е декоративен елемент, много характерен за църковното строителсто, където в люнета се изписват религиозни сцени и образи, или се поставят скулптури на [[Светец|светци]]. При [[Джамия|джамиите]], включително и прочутата [[Синя джамия]] в Истамбул[[Истанбул]], люнетите често запълват арки и се обработват с геометрични [[мозайки]], направени от цветно стъкло или рисувани плочки. При релефните пана, обикновено към плочки или друга гладка повърхност, се добавя и камък, за да се получи триизмерен дизайн.(3)<ref name="Geek"/>

Използването на люнета датира от ранните цивилизации и въпреки че има примери и в много други култури, дизайнът често се свързва с класическата римска архитектура.(3) Люнетите се използват главно при архитектурата на Ренесанса[[Ренесанс]]а ([[Сикстинската капела]] в [[Рим]]) и барока[[барок]]а (Църква на Светия Дух в [[Мюнхен]], Катедралата във [[Фрайзинг]], Катедралата в [[Регенсбург]]). Ранен пример за употребата на люнет е [[Базилика на Максенций и Константин|базиликата Максенций в Рим]] от 310-313 година, където той е поставен в горната част на наоса[[наос]]а.<ref name="Geek"/>

Църквата на йезуитите[[йезуити]]те в Рим, строена от 1568 до 1584 година, която представлява прототип за много барокови църкви, разполага с няколко люнета в свода на нефа[[неф]]а.(2)<ref name="Brit"/> Използването на този архитектурен елемент достига кулминацията на популярността си при [[Неокласицизъм|неокласицизма]]. Неокласическите постройки от [[18 век|18]] и [[19 век]], както и съвременните сгради в същия стил, често разполагат с най-малко един люнет в екстериора си.(3)<ref name="Geek"/>

В [[България]] също има примери на люнети, както в сгради от нашето съвремие, така и при древни [[Археология|археологически]] находки. В централната камера на [[Свещарската гробница]] е направен плътен люнет, който завършва стената над гробните легла. На стенопис в него е разработена композиция, развиваща темата за обожествяването на владетеля. В центъра е изобразена Великата богиня, която поднася на владетеля, представен като конник, златния венец на безсмъртието.(4)<ref name="Свещ">{{bg икона}} [http://portal.ihist.bas.bg/bg_BG/objects/69-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0.html България, историческа памет и национална идентичност/Свещарска гробница]</ref>