Кирил Дрангов: Разлика между версии

След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] Кирил Дрангов се укрива в София, издирван от новата власт, която се разправя с членовете на ВМРО. Но през юни 1946 година къщата на Дрангов на улица "Цар„Цар Иван Шишман"Шишман“ № 37 - зад черквата "Свети„Свети Седмочисленици"Седмочисленици“ е обкръжена. Четирийсет и пет годишният мъж решава сам да сложи край на живота си, отколкото да попадне в килията за "разпити"<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 52.</ref><ref>Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 292.</ref>. В една по-сетнешна справка на ДС (от 6.ХII. 1962 г. ) се лансира "официалната" версията, че "при„при престрелка с нашите органи е убит"убит“, последното й изречение гласи: "Той„Той обаче убил 6 души от МВР"МВР“. Цифрата е потвърдена от донесение на агент Борис Аврамов, който съобщава, че Кирил Дрангов, преди да издъхне бил застрелял шестима от четиринайсетте агенти, изпратени да го арестуват. Гробът му и днес не е известен.

Синът му Борис, завършил семинарията в София през 1976 година е поканен в Торонто от местната емиграция, за да оглави църквата на емиграцията.<ref>[http://www.makedonskatribuna.com/memoirsPM.pdf Въ и извънъ Македония, Спомени на Пандо Младенов, стр. 175]</ref> След падането на комунизма в България през 1989 г. дъщерята на Кирил Дрангов - Райна Дрангова - е сред създателите на [[ВМРО-БНД|ВМРО-СМД]] в София.