Маниеризъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Превод от английската версия.
м Превод от английската версия.
Ред 3:
'''Маниеризмът''' е период в историята на [[Изобразително изкуство|изобразителното изкуство]]. Развива се около 1520г. като продължение на [[Ренесанс#Зрял Ренесанс|Зрелия Ренесанс]]. Продължава до около 1580г. в Италия, когато [[Барок]]ът започва да го измества, но [[Северен маниеризъм|Северният маниеризъм]] се задържа до началото на 17-ти век.
 
Стилистиката на Маниеризма обхваща различни подходи повлияни от и в отговор на хармоничните идеали, свързвани с художници като [[Леонардо да Винчи]], [[РафаелРафаело]] и ранния [[Микеланджело]]. Докато Зрелият Ренесанс изучава хармоничните идеали, Маниеризмът отива крачка напред. Той се отличава с интелектуалната си изтънченост, както и с изкуствените (като противовес на естествените) качества. Маниеризмът фаворизира композиционното напрежение и нестабилност и отхвърля баланса и яснотата на ранната ренесансова живопис. Маниеризмът в литературата и музиката се отличава с богатия си стил и интелектуалната си изтънченост.
 
Дефиницията на Маниеризма и вътрешната му периодизация продължават да се предмет на спорове сред историците. Някои учени включват в него някои ранни модерни форми в литературата (особено в поезията) и музиката от 16-ти и 17-ти век. Терминът се използва и за някои късни [[готика|готически]] художници, работещи в северна Европа между 1500 и 1530г., особено [[Антверпенски маниеризъм|Антверпенските маниеристи]] - независима от италианското движение група. Маниеризмът се използва по аналогия и за [[Класически латински език|Сребърния век на латинската литература]].
Ред 12:
Думата "маниеризъм" произлиза от италианското ''maniera'', която означава "стил" или "маниер". ''Maniera'' може да означава както определен тип стил (красив стил, абразивен стил), така и абсолютна стойност, която няма нужда от квалификация (някой "има стил"). Във второто издание на "Животописи на най-значимите живописци, скулптури и архитекти" (1568) [[Джорджо Вазари]] използва ''maniera'' в три различни контекста: когато обсъжда маниера, метода на даден художник; когато описва личен или групов стил, като например при термина ''maniera greca'', с който означава византийския стил или ''maniera'' на Микеланджело; и когато дава положителна оценка на дадени артистични качества. Вазари също е маниерист и описва периода, в който работи, като ''la maniera moderna'' или "модерен стил". Джеймс Мироло описва как поетите ''bella maniera'' се опитват да надмогнат виртуозността в сонетите на Петрарка. Тази употреба на ''bella maniera'' предполага, че артистите вдъхновени по този начин се опитват да копират и подобрят предшествениците си, а не да се конфронтират с тях директно. На кратко, ''bella maniera'' използва най-доброто от различен брой материали и ги синтезира в нещо ново.
 
Като стилистичен етикет Маниеризмът е труден за дефиниция. Използван е от [[Якоб Буркхарт]] и популяризиран от немските историци на изкуството от началото на 20-ти век, за да категоризират на пръв поглед некатегоризуемото изкуство в Италия през 16-ти век - изкуство, което вече не се задоволява с хармонията и рационалния подход на Зрелия Ренесанс. "Зрял Ренесанс" се използва за период, отличаващ се с хармонията си, величествеността си и възраждането на класическата античност. През 16-ти век "Маниеризъм" се използва за социалното поведение и за да предаде изискани виртуозни качества или определена техника. Въпреки това, за по-късните писатели, като Жан Пиетро Белори (17-ти век), ''la maniera'' е пренебрежителен термин, използван за упадъка на изкуството след РафаелРафаело, особено за 30-те и 40-те години на 16-ти век. От края на 19-ти век насам, историците използват термина, за да опишат изкуството от периода следващо ренесансовия класицизъм и предшестващо Барока.
 
Все още обаче историците са на различни мнение за това дали Маниеризмът е стил, движение или период; въпреки че терминът е все още спорен, той масово се използва за означаване на европейското изкуство и култура от 16-ти век.
Ред 23:
 
=== Корени и ролеви модели ===
Периодът е описван като "'''естествено продължение'''" на изкуството на [[Андреа дел Сарто]], Микеланджело и РафаелРафаело. Още от ранна възраст Микеланджело развива собствен, силно оригинален стил, който първоначално има голям успех и често е копиран и имитиран от художниците от това време. Едно от качествата, на които най-много се възхищават съвременниците му е неговото ''terribilità'', чувството, вдъхващо страхопочитание и величественост. Заради това стилът на Микеланджело е изучаван от останалите художници, които го копират (копирането на утвърдени платна е обичайния начин за обучение на начинаещите художници). [[Таван на Сикстинската капела|Таванът на Сикстинската капела]] осигурява безброй примери, които художниците да следват и по-конкретно игнудите и [[Сибила Либийска]], [[вестибюл]]ът на [[библиотека Лауренциана]], фигурите в гробниците на [[Медичи]]те и най-вече в "[[Страшният съд (Микеланджело)|Страшният съд]]". Късният Микеланджело е този на големите ролеви модели на Маниеризма. Това забелязва и самият той и може би дори го дразни понякога. Младите художници започват да нахлуват в дома на Микеланджело и крадат рисунките му. На едно място в "Животописи на най-значимите живописци, скулптури и архитекти", Вазари отбелязва, че Микеланджело казал веднъж: "Следващите не могат никога да задминат тези които следват".
 
==== Състезателният дух ====
Състезателният дух се поддържа от патроните, които насърчават артистите да използват все по-виртуозни техники. Леонардо да Винчи и Микеланджело получават поръчка от Гонфалониере Пиеро Содерини да декорират стена в [[Палацо Векио#Зала на петстотинте във Флоренция|Залата на петстотинте във Флоренция]]. Двамата се изпратени да рисуват един до друг и да се съревновават помежду си, като по този начин взаимно насърчават оригиналността си.
 
{| style="margin:auto;"
|-
!
|-
|[[File:La batalla de Cascina - Sangallo.jpg|thumb|250px|Копие на изгубения оригинал на Микеланджело на "Битката при Кашина", направено от [[Бастияно да Сангало]]]]
|[[File:Peter Paul Ruben's copy of the lost Battle of Anghiari.jpg|thumb|200px|Копие на изгубения оригинал на [[Леонардо да Винчи]] на "Битката при Ангиари", направено от [[Рубенс]]]]
|}
 
По-късно в Рим кардинал [[Джулио Медичи]] поръчва на Рафаело да изрисува "Преображение Христово". По това време Рафаело е изключително зает със своите [[Стаи на Рафаело|стаи]], със създаването на различни олтарни творби, версии на "Мадоната и младенеца" и в качеството с на главен архитект на Рим след смъртта на Браманте. Това му оставя малко време за "Преображение Христово". Затова кардиналът поръчва на [[Себастияно дел Пиомбо]], прочут венециански художник и приятел на Микеланджело, да нарисува "Събуждането на Лазар". Това кара Рафаело да довърши поръчката. Неговата "Христос пада по пътя за разпятието" е свързана композиционно от диагонали от копията на войниците и от дървения кръст. Въпреки това, Христос не е първия образ, които зрителят забелязва, тъй като има много фигури, а на централно място е поставен Симон. Окото на зрителя се трябва да се насочи към долната част на композицията, с което се цели повече драматизъм. По този начин състезателният дух кара младите художници да намират нови цели, да търсят нови подходи и до открият драматично осветените сцени, сложните одежди и композиции, удължените пропорции, силно стилизираните пози и липсата на ясна перспектива.
 
{{commonscat|Manneristic paintings|Маниеризъм}}