Маниеризъм: Разлика между версии

Стилистиката на Маниеризма обхваща различни подходи повлияни от и в отговор на хармоничните идеали, свързвани с художници като [[Леонардо да Винчи]], [[РафаелРафаело]] и ранния [[Микеланджело]]. Докато Зрелият Ренесанс изучава хармоничните идеали, Маниеризмът отива крачка напред. Той се отличава с интелектуалната си изтънченост, както и с изкуствените (като противовес на естествените) качества. Маниеризмът фаворизира композиционното напрежение и нестабилност и отхвърля баланса и яснотата на ранната ренесансова живопис. Маниеризмът в литературата и музиката се отличава с богатия си стил и интелектуалната си изтънченост.

Като стилистичен етикет Маниеризмът е труден за дефиниция. Използван е от [[Якоб Буркхарт]] и популяризиран от немските историци на изкуството от началото на 20-ти век, за да категоризират на пръв поглед некатегоризуемото изкуство в Италия през 16-ти век - изкуство, което вече не се задоволява с хармонията и рационалния подход на Зрелия Ренесанс. "Зрял Ренесанс" се използва за период, отличаващ се с хармонията си, величествеността си и възраждането на класическата античност. През 16-ти век "Маниеризъм" се използва за социалното поведение и за да предаде изискани виртуозни качества или определена техника. Въпреки това, за по-късните писатели, като Жан Пиетро Белори (17-ти век), ''la maniera'' е пренебрежителен термин, използван за упадъка на изкуството след РафаелРафаело, особено за 30-те и 40-те години на 16-ти век. От края на 19-ти век насам, историците използват термина, за да опишат изкуството от периода следващо ренесансовия класицизъм и предшестващо Барока.

Периодът е описван като "'''естествено продължение'''" на изкуството на [[Андреа дел Сарто]], Микеланджело и РафаелРафаело. Още от ранна възраст Микеланджело развива собствен, силно оригинален стил, който първоначално има голям успех и често е копиран и имитиран от художниците от това време. Едно от качествата, на които най-много се възхищават съвременниците му е неговото ''terribilità'', чувството, вдъхващо страхопочитание и величественост. Заради това стилът на Микеланджело е изучаван от останалите художници, които го копират (копирането на утвърдени платна е обичайния начин за обучение на начинаещите художници). [[Таван на Сикстинската капела|Таванът на Сикстинската капела]] осигурява безброй примери, които художниците да следват и по-конкретно игнудите и [[Сибила Либийска]], [[вестибюл]]ът на [[библиотека Лауренциана]], фигурите в гробниците на [[Медичи]]те и най-вече в "[[Страшният съд (Микеланджело)|Страшният съд]]". Късният Микеланджело е този на големите ролеви модели на Маниеризма. Това забелязва и самият той и може би дори го дразни понякога. Младите художници започват да нахлуват в дома на Микеланджело и крадат рисунките му. На едно място в "Животописи на най-значимите живописци, скулптури и архитекти", Вазари отбелязва, че Микеланджело казал веднъж: "Следващите не могат никога да задминат тези които следват".