Андре Мороа: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: {{редактирам}} {{Писател | име = Андре Мороа | снимка = AndreMaurois.JPG | описание = Пор... |
|||
Ред 33:
След дипломирането си работи като ръководител във фабриката на своя баща в продължение на 10 години. През 1909 г. среща в Женева първата си жена Жана-Мари Уанда де Шимкевич, полско-руска аристократка, учила в Оксфордския университет. През 1923 г. тя умира при спонтанен аборт и получено отравяне на кръвта. Втората си съпруга [[Симон дьо Кайлаве]] (1894-1968), писателка и общественичка, среща през 1924 г. Омъжва за нея през 1926 г. и живеят заедно до смъртта му.
По време на [[Първата световна война]] е преводач и офицер за свръзка към Британския експедиционен корпус. Там трупа впечатленията, които отразява в първия си роман „Мълчанията на полковник Брамбъл” (1918) - забавна книга за британските си другари от армията. Приема псевдонима Андре Мороа – „Андре” е името на негов приятел, загинал за Франция през Първата световна война, а „Мороа” е името на малко френско селце, чието тъжно звучене пленява писателя.
След войната продължава темата за Англия в редица художествени и публицистични произведения – „Ариел, или Живота на Шели” (1923), „Дизраели” (1927), „Байрон” (1930). Световна известност получава с романите „Бернр Кене” (1926), „Климати” (1928), „Семеен кръг” (1932) и др. На 23 юни 1938 г. е избран за член на Френската академия.
При започването на [[Втората световна война]], 54-годишният писател постъпва като доброволец във Френската свободна армия. Поражението и окупирането на Франция го принуждава да отпътува за САЩ. Там работи като преподавател в Университета на Канзас. Пише редица исторически и публицистични материали срещу нацистите. През 1943 г. се премества в Северна Африка, а след края на войната, през 1946 г., се завръща във Франция.
| |||