|
|портрет= Nikola Obretenov 1890.jpg
|px= 200
|описание= български революционернационалреволюционер
|наставка=
|роден-дата= [[28 май]] [[1849]]
}}
'''Никола Тихов Обретенов''' е български национал-революционернационалреволюционер, единдеец отна борците за[[БРЦК]], [[ОсвобождениеВРО]] наи България|Освобождението[[Гюргевски нареволюционен Българиякомитет]],. участникУчастник в [[Ботева чета|Ботеватачетата четана Христо Ботев]].
==Биография==
===Семейство и ранни години===
РоденНикола Обретенов е в град [[Русе]], административен центърроден на [[Дунавски28 вилает|Дунавскиямай вилает]],1849 наг. [[28в май]]град [[1849Русе]] г. вСемейството семействотое на [[Тихо Обретенов]], (заможен и просветен за времето си българин, който е обсъждал "народните български дела" с [[Георги Сава Раковски]],) и на прочутата [[Тонка Обретенова|баба Тонка]]. Има четирима братя и две сестри,. всичкитеВсичките са неразривно свързани с национално-освободителните борби на българският народ. Братята му [[Ангел Обретенов|Ангел]] и [[Петър Обретенов|Петър]] са четници в [[четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа]]. По-малкия му брат [[Георги Обретенов|Георги]] е убит през 1876 като четник в Сливенската чета на [[Стоил войвода]] (1876).
През януари [[1863]] г. като ученик в местното училище, участва в изгонването от Русчук на гръцкия владика Синесий.
През [[1864]] г. завършва Главното българско училище в Русчук. През есента на същата година отива при баща си в [[Исакча]], днес в [[Румъния]], където основават първото българско училище в Исакча, просъществувало до март 1866 г. ▼
▲ПрезОще [[1864]]като г.ученик завършвав ГлавнотоГлоавното българскокласно училище , участва в изгонването от Русчук на гръцкия владика Синесий (януари 1863). Завършва образованието си през 1864 г. През есента на същата година отива при баща си в [[Исакча]], днес(дн. в [[Румъния]] ), където основават първото българско училище в Исакча, просъществувало до март 1866 г.
===Революционна дейност===
[[Картинка:Nikola Obretenov in a uniform.jpg|мини|ляво|230п120п|Никола Обретенов]]
От месец ноември [[1867 ]] г. Никола Обретенов е библиотекар и член на настоятелството, на [[русенскотоРусенското читалище "Зора"]],„Зора“. основаноОсновано през 1866е от [[Драган Цанков]] и по-интелигентни русенски граждани , превърнало(1866). сеЧиталището ве една от тайните квартири на Българския Революционен Централен Комитет [[Български революционен централен комитет|(БРЦК)]]. На [[7 юни ]] [[1871 ]] г. , Никола Обретенов е поканен от [[Христо Иванов - (Големия )]], да се включи в революционната борба, като куриер между България и БРЦК в [[Букурещ]]. На [[29 юни ]] [[1871 ]] г. Никола Обретенов отива в Букурещ да представи препоръките си на председателя на БРЦК [[Любен Каравелов]] . Заедно с [[Димитър Горов]] от [[Гюргево]] разработват нелегален канал Букурещ-Гюргево-Русе, за пренасяне на поща, печатни материали и оръжие, между . ▼
Следвайки разпорежданията на Любен Каравелов и препоръките на [[Ангел Кънчев]], Никола Обретенов, [[Тома Кърджиев]] и [[Ради Иванов]], основават Русенския частен революционен комитет на [[ВРО]]. Учредителното заседание на комитета е на [[10 декември ]] [[1871 ]] г., в домакъщата на Николамайка Обретенов (къщата наси баба Тонка ) Обретенова. По-късно в комитета са приети [[Георги Икономов (революционер)|Георги Икономов]], [[Ганчо Карамаждраков ]], [[Иларион Драгостинов]], [[Никола Сакиларов ]], [[Захари Стоянов]],[[ Никола Табаков]] и много други. ▼▲От месец ноември [[1867]] г. Никола Обретенов е библиотекар и член на настоятелството, на [[русенското читалище "Зора"]], основано през 1866 от [[Драган Цанков]] и по-интелигентни русенски граждани, превърнало се в една от тайните квартири на Българския Революционен Централен Комитет [[Български революционен централен комитет|(БРЦК)]]. На [[7 юни]] [[1871]] г., Никола Обретенов е поканен от [[Христо Иванов-Големия]], да се включи в революционната борба, като куриер между България и БРЦК в [[Букурещ]]. На [[29 юни]] [[1871]] г. Никола Обретенов отива в Букурещ да представи препоръките си на председателя на БРЦК [[Любен Каравелов]].
От [[29 април ]] до [[4 май ]] [[1872 ]] г. , Никола Обретенов е делегат на събранието в Букурещ (участват 25 души, представители на частните революционни комитети от България и Влашко) ,. което приемаПриемат новият устав на БРЦК, преизбирапреизбират Любен Л.Каравелов за председател на комитета в Букурещ, и упълномощяваупълномощават [[Васил Левски]] да образува Привременно правителство в Българско, гдето той намери за добре. ▼След като е утвърден от Любен Каравелов, Никола Обретенов и [[Димитър Горов]] от [[Гюргево]] разработват нелегален канал, за пренасяне на поща, печатни материали и оръжие, между Букурещ-Гюргево и Русе.
Към края на м. юни [[1872 ]] г. Никола Обретенов, по разработения нелегален канал, с помощта на баба Тонка Обретенова, Петрана Обретенова, Тодорка Миразчиева и [[Наталия Каравелова]] пренасят напечатаните устави, квитанции и други материали, униформата, сабята и пушката на Васил Левски. ▼▲Следвайки разпорежданията на Любен Каравелов и препоръките на [[Ангел Кънчев]], Никола Обретенов, [[Тома Кърджиев]] и [[Ради Иванов]], основават Русенския частен революционен комитет. Учредителното заседание на комитета е на [[10 декември]] [[1871]] г., в дома на Никола Обретенов (къщата на баба Тонка). По-късно в комитета са приети [[Георги Икономов (революционер)|Георги Икономов]], [[Ганчо Карамаждраков]], [[Иларион Драгостинов]], [[Никола Сакиларов]], [[Захари Стоянов]],[[ Никола Табаков]] и много други.
През 1873 г. Никола Обретенов се запознава със [[Стефан Стамболов]], който изразява желание да се включи в борбата като заместник на Васил Левски. ▼
Между 20- [[21 август ]] [[1874 ]] г. Никола Обретенов участва в заседанието на БРЦК в Букурещ, което преизбира Л.Каравелов за председател на комитета Любен Каравелов , избираза секретар [[Христо Ботев]] за секретар и утвърждава Стефан Стамболов като главен апостол в България , (заместник на Васил Левски ). ▼▲От [[29 април]] до [[4 май]] [[1872]] г., Никола Обретенов е делегат на събранието в Букурещ (участват 25 души, представители на частните революционни комитети от България и Влашко), което приема новият устав на БРЦК, преизбира Л.Каравелов за председател на комитета в Букурещ, и упълномощява [[Васил Левски]] да образува Привременно правителство в Българско, гдето той намери за добре.
През м.август 1875 Никола Обретеновг. участва в заседанията на БРЦК, вече под председателството на Христо Ботев ,. на коитоВзето е решенорешение за въстание в България около средата на м. септември 1875 г. , България да въстане. РешеноСтраната е страната да бъде разделена на следните революционни окръзи: Русенско-Шуменски , (включващ Варна и Разград с ''апостол'', Никола Обретенов ;), Старозагорски с (''апостол'' Стефан Стамболов ;), Търновски (с ''апостол'' Михаил Сарафов ;), Сливенски (с ''апостол'' Таню Стоянов ) и Ловешко-Троянски (с ''апостол'' Стоян Драгнев ). На [[Стоян Заимов]] е поставена задача да подпали Цариград (Истамбул), на Христо Ботев да доведе [[Филип Тотю]] от Одеса, и на [[Панайот Хитов]] да води преговори с Белград. ▼▲Към края на м. юни [[1872]] г. Никола Обретенов, по разработения нелегален канал, с помощта на баба Тонка, Петрана Обретенова, Тодорка Миразчиева и [[Наталия Каравелова]] пренасят напечатаните устави, квитанции и други материали, униформата, сабята и пушката на Васил Левски.
▲През 1873 г. Никола Обретенов се запознава със [[Стефан Стамболов]], който изразява желание да се включи в борбата като заместник на Васил Левски.
До избухването на [[Старозагорско въстание|Старозагорското въстание]] на [[16 септември]] [[1875]] г. , Никола Обретенов участва дейно в подготовката на [[Червеноводска въстаническа чета]], и на населението в близките до Червена вода села: Ново село, Щръклево, Липник, Гагаля, Иваново, Кушово, Шикорово, Табачка и др. След потушаването на въстанието, вследствие на предателството на Андрей Момчев са заловени повече от 1000 души. На 27 септември 1875 г. се укрива в дома на драгомана на Руското консулство Карамихайлов, който организира бягството му в Румъния. ▼▲Между 20-[[21 август]] [[1874]] г. Никола Обретенов участва в заседанието на БРЦК в Букурещ, което преизбира Л.Каравелов за председател на комитета, избира [[Христо Ботев]] за секретар и утвърждава Стефан Стамболов като главен апостол в България, заместник на Васил Левски.
▲През м.август 1875 Никола Обретенов участва в заседанията на БРЦК, вече под председателството на Христо Ботев, на които е решено около средата на м. септември 1875 г., България да въстане. Решено е страната да бъде разделена на следните революционни окръзи: Русенско-Шуменски, включващ Варна и Разград с ''апостол'', Никола Обретенов; Старозагорски с ''апостол'' Стефан Стамболов; Търновски с ''апостол'' Михаил Сарафов; Сливенски с ''апостол'' Таню Стоянов и Ловешко-Троянски с ''апостол'' Стоян Драгнев. На [[Стоян Заимов]] е поставена задача да подпали Цариград(Истамбул), на Христо Ботев да доведе [[Филип Тотю]] от Одеса, и на [[Панайот Хитов]] да води преговори с Белград.
▲До избухването на [[Старозагорско въстание|Старозагорското въстание]] на [[16 септември]] [[1875]] г., Никола Обретенов участва дейно в подготовката на [[Червеноводска въстаническа чета]], и на населението в близките до Червена вода села: Ново село, Щръклево, Липник, Гагаля, Иваново, Кушово, Шикорово, Табачка и др.
След потушаването на въстанието, вследствие на предателството на Андрей Момчев са заловени повече от 1000 души.
На 27 септември 1875 г. Никола Обретенов се укрива в дома на Карамихайлов, драгоман в Руското консулство, който организира бягството му в Румъния.
През септември 1875 г. Никола Обретенов и Стоян Заимов, са настанени от Димитър Горов, в една квартира в Гюргево, която наричат "Казармата"„Казармата„. През октомври към тях се присъединяват [[Панайот Волов]], завърналите се от [[Цариград]], [[Георги Бенковски]] и [[Иваница Данчев]], и [[Христо Караминков]]. Към края на месец октомври от Букурещ идват Стефан Стамболов и Иларион Драгостинов.
Към средата на м.ноември 1875 г. е създаден и започва да заседава [[Гюргевски революционен комитет|Гюргевският революционен комитет]] под председателството на Стефан Стамболов. За секретар е определен Стоян Заимов, а членове са: Панайот Волов, Никола Обретенов, Иларион Драгостинов, Христо Караминков, [[Георги Апостолов]], [[Никола Славков]], [[Георги Бенковски]], Георги Икономов, [[Георги Обретенов]] и [[Георги Измирлиев]].
Заседанията продължават до [[25 декември]] [[1875]] г. Решено е да бъде подготвено [[Априлско въстание|въстание]], което да избухне на [[11 май]] [[1876]] г. За целта страната е разделена на 4, според Никола Обретенов на 5четири революционни окръга: I-ви Търновски, (с ''апостоли'' Стефан Стамболов, Георги Измирлиев, Христо Караминков, [[Христо Иванов-Големия]] и др.;) , II-ри Сливенски (с ''апостоли'' Иларион Драгостинов, Георги Икономов, Георги Обретенов и Стоил Войвода;), III-ти Врачански (с ''апостоли'' Стоян Заимов и Георги Апостолов) и IV-ти Пловдивски (с ''апостоли'' Панайот Волов, Георги Бенковски, Захари Стоянов, [[Тодор Каблешков]] и др.;IV). Софийски с ''апостоли''Според Никола Обретенов има и Никола СлавковСофийски и V Врачанскиокръг (с ''апостоли'' СтоянНикола ЗаимовОбретенов и Георги Апостолов(революционните окръзи са дадени по Никола ОбретеновСлавков).
В началото на 1876 г. "апостолите"„апостолите“ се отправят към определените им революционни окръзи. На 24 януари 1876 г. Никола Обретенов и Георги Апостолов преминават река [[Дунав]] при [[Оряхово]] и се отправят към гр.[[Враца]].
===Ботевата чета===
[[Картинка:Nikola Obretenov.jpg|мини|дясно|250п120п|Никола Обретенов]]
Във Враца Заимов и Никола Обретенов, отчитайки обстановката, решават тойНикола Обретенов и Георги Апостолов да се върнат в Румъния, за да купят оръжие и при избухване на въстанието да го донесат с чета във Враца. С помощта на Крайовския частен революционен комитет закупуват оръжие и муниции, а големият родолюбец Христо Ботев пламенно се заема с четаорганизирането на четата.
Никола Обретенов и Георги Апостолов с помощта на Крайовския революционен комитет закупуват оръжие и муниции, а големият родолюбец Христо Ботев пламенно се заема с организирането на четата.
На [[17 май]], понеделник, [[1876]] г. Никола Обретенов с [[Чета на Христо Ботев|четата]] водена от Христо Ботев слиза от парахода [[Радецки (кораб)|"Радецки"]] на Козлодуйския бряг, където четниците целувайки родната земя се заклеват пред знамето, изработено от сестра му Петрана Обретенова. ▼
▲На [[17 май ]], понеделник, [[1876 ]] г. Никола Обретенов с [[Чета на Христо Ботев|четата]] водена от Христо Ботев слиза от парахода [[Радецки (кораб)| "Радецки"„Радецки“]] на Козлодуйския бряг, където четниците целувайки родната земя се заклеват пред знамето, изработено от сестра му Петрана Обретенова.
Никола Обретенов участва във всички битки на четата. Бил е с Христо Ботев при смъртта му на [[20 май]] [[1876]] г. На [[3 юни]] [[1927]] г., като член на нарочна комисия, Никола Обретенов установява точното място на гибелта на поета-революционер Христо Ботев, за което е съставен протокол.
Участва във всички битки на четата. Непосредствен свидетел на смъртта на Христо Ботев на 20 май 1876 г.
След един месец изпълнен със сражения, скитане и глад из неприветливата през тази 1876 т. планина, на [[17 юни]] Никола Обретенов, заедно с другарите си [[Сава Пенев]], [[Димитър Тодоров]] и Стоян Ловчалията са предадени от братята Пенчо и Петързаловени иот заловенипотеря в Балювия„Балювия ханхан“ близо до с.[[Шипково]], [[Троян]]ско от турската потеряТроянско.
Съдът в [[Търново]] ги осъжда на смърт. Присъдата не е подписаната и осъдените са изпратени в Русе, за да бъдат съдени отпред извънреден съд. Извънредният съд в Русе. отновоОтново ги осъждаосъждат на смърт чрез обесване. Никола Обретенов и Стоян Заимов са разкарвани из целия град (Русе) с присъдата, окачена на шията им. По заповед на султана присъдата е заменена с вечно заточение в [[Мала Азия]].
На [[2 юли]] [[1876]] г. в крепостта [[Акра (Израел)|Сен Жан Д'Акр]], Никола Обретенов се среща с брат си [[Ангел Обретенов|Ангел]], заточен 8 години преди това за участието си в четата на [[Хаджи Димитър]] и [[Стефан Караджа]].
Освободен по силата на капитулациите към [[Санстефанския мирен договор]] през 1878 г. Никола Обретенови се завръща в освободеното си отечество.
===След Освобождението===
Никола Обретенов активно участва в строителството на съвременна България. Членува в либералната, а по-късно в народно-либералната партия, продължавайки сътрудничеството си със Стефан Стамболов. Бил е окръженОкръжен управител в [[Тутракан]], [[Русе]] и [[Силистра]], където дейно участва в потушаването на [[Офицерски бунт (1887)|бунтовете]] на офицерите русофили, и в [[Русе]].
През 1907 г. Никола Обретенов е избран за народен представител и кмет на Русе. На 3 юни 1927 г., като член на нарочна комисия установява точното място на гибелта на поета-революционер Христо Ботев, за което е съставен протокол.
Навършил 90 годишна възраст умира на [[10 октомври]] [[1939]] г., в Русе, Никола Обретенов умира няколко дни преди официалното честване на юбилея му от русенското гражданство. Така си отива от този свят последният представител на поколението, отдало своята младост в борба за националната независимост на България.
Най-добрата характеристика за човека и революционера Никола Обретенов може би се съдържа в прощалното писмо, което пише до майка си преди заминаването му с Ботевата чета: ''"А ти, мамо, недей престава никога да се трудиш за народа си, не се страхувайте от нищо и от никого... За слава никога не гледайте, а за чест и правда - то е най-светото нещо на този свят."'' ▼
Най-добрата характеристика за човека и революционера Никола Обретенов може би се съдържа в прощалното писмо, което пише до майка си преди заминаването му с Ботевата чета:
Никола Обретенов е автор на много статии в периодичния печат и на книгата "Спомени за българските възстания", излязла след смъртта му под редакцията на академик Михаил Арнаудов. ▼
▲Най-добрата характеристика за човека и революционера Никола Обретенов може би се съдържа в прощалното писмо, което пише до майка си преди заминаването му с Ботевата чета: '' "А„А ти, мамо, недей престава никога да се трудиш за народа си, не се страхувайте от нищо и от никого... За слава никога не гледайте, а за чест и правда - то е най-светото нещо на този свят. "“''
▲Никола Обретенов е автор на много статии в периодичния печат и на книгата "Спомени„Спомени за българските възстания"въстания“, излязла след смъртта му под редакцията на академик [[Михаил Арнаудов ]].
== Външни препратки ==
==Източници==
* Обретенов НиколаН., "Спомени за българските въстания", СофияС., 1983
* Ташев ТодорТ., "Животът на Летописеца, Част I Джендо", СофияС., 1984
{{СОРТКАТ:Обретенов, Никола}}
[[Категория:Ботеви четници]] ▼[[Категория:Дейци на БРЦК]]
[[Категория:Дейци на ВРО]]
[[Категория:Дейци на Гюргевски революционен комитет]]
▲[[Категория:Ботеви четници]]
[[Категория:Родени в Русе]]
[[Категория:Починали в Русе]]
| 