Маниеризъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Crazy kaio (беседа | приноси) м Превод от английската версия. |
Crazy kaio (беседа | приноси) м Превод от английската версия. |
||
Ред 1:
[[Image:Girolamo Francesco Maria Mazzola - Madonna with the Long Neck.jpg|thumb|200px|дясно|В картината на [[Пармиджанино]] "[[Мадона с дългия врат]]" (1534-40), Маниеризмът я представя с издължени пропорции, стилизирани пози и неопределена перспектива]]
'''Маниеризмът''' е период в историята на [[Изобразително изкуство|изобразителното изкуство]]. Развива се около 1520г. като продължение на [[Ренесанс#Зрял Ренесанс|Зрелия
Стилистиката на Маниеризма обхваща различни подходи повлияни от и в отговор на хармоничните идеали, свързвани с художници като [[Леонардо да Винчи]], [[Рафаело]] и ранния [[Микеланджело]]. Докато Зрелият
Дефиницията на Маниеризма и вътрешната му периодизация продължават да се предмет на спорове сред историците. Някои учени включват в него някои ранни модерни форми в литературата (особено в поезията) и музиката от 16-ти и 17-ти век. Терминът се използва и за някои късни [[готика|готически]] художници, работещи в северна Европа между 1500 и 1530г., особено [[Антверпенски маниеризъм|Антверпенските маниеристи]] - независима от италианското движение група. Маниеризмът се използва по аналогия и за [[Класически латински език|Сребърния век на латинската литература]].
Ред 12:
Думата "маниеризъм" произлиза от италианското ''maniera'', която означава "стил" или "маниер". ''Maniera'' може да означава както определен тип стил (красив стил, абразивен стил), така и абсолютна стойност, която няма нужда от квалификация (някой "има стил"). Във второто издание на "Животописи на най-значимите живописци, скулптури и архитекти" (1568) [[Джорджо Вазари]] използва ''maniera'' в три различни контекста: когато обсъжда маниера, метода на даден художник; когато описва личен или групов стил, като например при термина ''maniera greca'', с който означава византийския стил или ''maniera'' на Микеланджело; и когато дава положителна оценка на дадени артистични качества. Вазари също е маниерист и описва периода, в който работи, като ''la maniera moderna'' или "модерен стил". Джеймс Мироло описва как поетите ''bella maniera'' се опитват да надмогнат виртуозността в сонетите на Петрарка. Тази употреба на ''bella maniera'' предполага, че артистите вдъхновени по този начин се опитват да копират и подобрят предшествениците си, а не да се конфронтират с тях директно. На кратко, ''bella maniera'' използва най-доброто от различен брой материали и ги синтезира в нещо ново.
Като стилистичен етикет Маниеризмът е труден за дефиниция. Използван е от [[Якоб Буркхарт]] и популяризиран от немските историци на изкуството от началото на 20-ти век, за да категоризират на пръв поглед некатегоризуемото изкуство в Италия през 16-ти век - изкуство, което вече не се задоволява с хармонията и рационалния подход на Зрелия
Все още обаче историците са на различни мнение за това дали Маниеризмът е стил, движение или период; въпреки че терминът е все още спорен, той масово се използва за означаване на европейското изкуство и култура от 16-ти век.
Ред 20:
[[File:Michelangelo the libyan.jpg|thumb|230px|Сибила Либийска от тавана на Сикстинската капела.]]
В края на Зрелия
=== Корени и ролеви модели ===
Ред 37:
По-късно в Рим кардинал [[Джулио Медичи]] поръчва на Рафаело да изрисува "Преображение Христово". По това време Рафаело е изключително зает със своите [[Стаи на Рафаело|стаи]], със създаването на различни олтарни творби, версии на "Мадоната и младенеца" и в качеството с на главен архитект на Рим след смъртта на Браманте. Това му оставя малко време за "Преображение Христово". Затова кардиналът поръчва на [[Себастияно дел Пиомбо]], прочут венециански художник и приятел на Микеланджело, да нарисува "Събуждането на Лазар". Това кара Рафаело да довърши поръчката. Неговата "Христос пада по пътя за разпятието" е свързана композиционно от диагонали от копията на войниците и от дървения кръст. Въпреки това, Христос не е първия образ, които зрителят забелязва, тъй като има много фигури, а на централно място е поставен Симон. Окото на зрителя се трябва да се насочи към долната част на композицията, с което се цели повече драматизъм. По този начин състезателният дух кара младите художници да намират нови цели, да търсят нови подходи и до открият драматично осветените сцени, сложните одежди и композиции, удължените пропорции, силно стилизираните пози и липсата на ясна перспектива.
=== Ранен маниеризъм ===
[[File:Jacopo Pontormo 004.jpg|thumb|230px|"Полагането в гроба" (1528), [[Понтормо]]; Санта Феличита, Флоренция]]
Ранните маниеристични творби във Флоренция (особено тези на [[Понтормо]] и [[Росо Фиорентино]], ученици на [[Андреа дел Сарто]]) се отличават с удължени форми, несигурно балансирани пози, неправилна перспектива, нелогична обстановка и театрално осветление. [[Пармиджанино]] (ученик на [[Антонио да Кореджо]]) и [[Джулио Романо]] (главен асистент на Рафаело) се насочват в сходна стилистична естетика в Рим. Тези творци узряват под влиянието на Зрелия ренесанс и стилът им се характеризира като негова реакция или преувеличено продължение. Вместо да изучават пряко природата, младите артисти изучават елинските скулптури и картините на старите майстори. Поради това, този стил често е описван като "антикласически", но за времето си е смятан за естествено надграждане на Зрелия ренесанс. Най-ранната експериментална фаза на Маниеризма, известна с "антикласическите" си форми, продължава до около 1540 или 1550. Марша Хол, професор по история на изкуствата, отбелязва в книгата си "След Рафаело", че преждевременната смърт на Рафаело бележи началото на Маниеризма в Рим.
В по-ранните анализи се отбелязва, че Маниеризмът се заражда в началото на 16-ти век, едновременно с ред други социални, научни, религиозни и политически движения като [[Хелиоцентрична система|Хелиоцентричната система]], [[Разграбване на Рим (1527)|Разграбването на Рим]] и [[Реформация|Протестантската реформация]]. Поради това, удължените му и изопачени форми някога са интерпретирани като реакция на идеализираните композиции на Зрелия ренесанс. Това обяснение на драстичната стилистична промяна около 1520г. вече не се поддържа от учените, въпреки че ранните маниеристични творби рязко се отличават от утвърдените през Зрелия ренесанс правила; достъпността и баланса, постигнати в "[[Атинската школа (картина)|Атинската школа]]" изглежда вече не интересуват младите художници.
=== Зрял маниеризъм ===
Вторият период на Маниеризма силно се отличава от ранната "антикласическа" фаза. Последващите маниеристи наблягат на интелектуалния замисъл и артистичната виртуозност, които карат по-късните критици да ги обвиняват, че работят по неестествен и престорен маниер. Маниеристите гледат на възрастния си съвременник Микеланджело като на водещ модел; изкуството им по-скоро имитира друго изкуство, а не природата. Сидни Фридберг твърди, че интелектуалният аспект на Маниеризма включва предположението, че публиката ще забележи и оцени тази визуална препратка. Най-голяма хитрост и най-характерна черта за маниериста е склонността преднамерено да подведе чрез даден цитат. [[Аньоло Бронзино]] и [[Джорджо Вазари]] определят като граници на този период 1530 и 1580г. Срещано най-често в кралските дворове и интелектуалните кръгове в Европа, маниеристичното изкуство съчетава преувеличената елегантност с вниманието към повърхността и детайла: фигури с порцеланова кожа, излегнати в равномерна и умерена светлина, удостояват зрителя с хладен поглед, ако изобщо го погледнат. Обектите в тези творби рядко изразяват емоции и поради тази причина тези картини често са описвани като "студени" или "надменни". Това е типично за тъй наречения "стилизиран стил" или Зрял маниеризъм.
== Разпространение на Маниеризма ==
Рим, Флоренция и Мантуа са маниеристични центрове в Италия. Венецианската живопис следва различен курс, представляван от [[Тициан]]. Много от ранните маниеристи, работили в Рим през 20-те години напускат града след [[Разграбване на Рим (1527)|опожаряването му през 1527г]]. С разпръскването си по континента в търсене на работа, стилът им се разпространява в северна Европа. В резултат на това, Маниеризмът става първият международен артистичен стил от [[Готика]]та насам. Някои северни страни нямат пряк досег с италианските художници, но маниеристичния стил стига до тях чрез отпечатъци или илюстрации в различни книги. Европейските владетели (и не само) купуват италиански творби, а артистите от северна Европа продължават да пътуват из Италия, с което помагат да се разпространи стилът. Отделни италиански артисти работещи на север дават начало на движение, станало известно като [[Северен маниеризъм]]. [[Франсоа I]] например купува "[[Венера, Купидон, Фоли и Времето]]" на [[Аньоло Бронзино]]. Влиянието на стила в Италия намалява след 1580г., когато новото поколение художници като братята Карачи, [[Караваджо]] и [[Чиголи]] възраждат натурализма. Валтер Фридландер определя този период като "антиманиеризъм", също както ранните маниеристи са определяни като "антикласици" заради реакцията си спрямо естетиката на Зрелия ренесанс.
Въпреки това извън Италия Маниеризмът трае до 17-ти век. Във Франция, където Росо пътува, за да работи за двора във Фонтенбло, той е известен като "стилът на Анри II" и има силно влияние върху архитектурата. Други важни центрове на Северния маниеризъм са дворът на [[Рудолф II]] в [[Прага]], както и [[Харлем]] и [[Антверпен]]. Маниеризмът като стилистична категория рядко се употребява за английското изкуство. Вместо това се използват етикети като "[[Елизабетинска епоха|елизабетинско]]" и "[[Якобинска епоха|якобинско]]".
{{commonscat|Manneristic paintings|Маниеризъм}}
| |||