Уикипедия

Тодор Пеев: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 12:
 
==Биография==
[[File:Todor-Peev-1873.jpg|ляво|мини|150п|Тодор Пеев, 1873 г.]]▼
Тодор Пеев е роден през 1842 г. в гр. Етрополе. Първоначално учи в родния си град, след това в [[Ловеч]] и [[София]], а през [[1863]]–[[1865]] г. във френския колеж ([[Цариград]]). ▼
 
▲Тодор Пеев е роден през 1842 г. в гр.град Етрополе. Първоначално учисе образова в родния си град, след това в [[Ловеч]] и [[София]],. аУчи презвъв [[1863]]–[[1865]]Френския г.колеж във френскияв колежЦариград ([[Цариград]]1863-1865).
След завършването му работи като главен учител в [[Силистра]], [[Кюстендил]] и Етрополе. В Етрополе съдейства за откриването на девическо училище и на читалище „Напредък“. Включва се в националноосвободителните борби на българите, като през [[1870]] г. е избран за председател на Етрополския частен революционен комитет.
 
Работи като главен учител в [[Силистра]], [[Кюстендил]] и Етрополе. Съдейства за откриването на девическо училище и на читалище „Напредък“ в Етрополе.
През [[1872]] г. заминава за [[Букурещ]], където взема участие в работата на Общото събрание на [[Български революционен централен комитет|БРЦК]]. Включен е в състава на комисията, която изработва програмата и устава на организацията. След [[Арабаконак|арабаконашкия]] обир 1872 г. заминава за [[Браила]]. Работи като деловодител на Българското книжовно дружество и редактира неговия печатен орган „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“. Взема участие в подготовката на [[Старозагорско въстание|Старозагорското въстание (1875)]] и на [[Априлско въстание|Априлското въстание (1876)]].
 
Включва се в националноосвободителните борби на българите. Избран е за председател на Етрополския частен революционен комитет на [[ВРО]] (1870). Взема участие в работата на Общото събрание на [[БРЦК]] в Букурещ (1872). Включен е в състава на комисията, която изработва програмата и устава на организацията.
Тодор Пеев се е познавал и поддържал кореспонденция с много видни представители на национал-освободителното движение. В едно от писмата си до него [[Христо Ботев]] излива огорчението си от бездействието на революционните среди:▼
 
След [[Арабаконашки обир|Арабаконашщия]] към който има отношение заминава за [[Браила]] (1872). Работи като деловодител на Българското книжовно дружество и редактира неговия печатен орган „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“.
::''"Види се, че самият наш живот е безсъдържателен, ако секи път, щом зема перото, неволно ми се изпречва вопрос: що да пиша? … Не зная как мислите вие (ти и други) за себе си, но аз се признавам вече в тоя общ наш порок и бързам да прознеса над себе си праведния приговор. Пейов! Ние не сме направили и стотна част от онова, което би могли да направиме. Слава Богу и дяволу, природата не ни е обидела нито умствено, нито физически – защо следователно седиме на припек и плачеме, че петлите ни кълват носовете?"'' ([[s:Писмо от Христо Ботев до Тодор Пеев, 12.02.1876|Писмо от 12.02.1876]])▼
 
Взема участие в подготовката на [[Старозагорско въстание|Старозагорското въстание (1875)]] и на [[Априлско въстание|Априлското въстание (1876)]].
След Освобождението заема редица важни административни длъжности : окръжен началник на [[Златица|Златишко]], [[Кюстендил]]ско, Варненско, [[Плевен]]ско и [[Свищов]]ско, окръжен управител във [[Варна]] (1899) и търговски агент в [[Скопие]] (1899-1901). Член на [[Българска академия на науките|Българското книжовно дружество]]. Автор е на ценни мемоари и на пиесата „Фудулеску, прокопцаният зет на хаджи Стефания“.▼
▲[[File:Todor-Peev-1873.jpg|ляво|мини|150п120п|Тодор Пеев, 1873 г.]]
▲Тодор Пеев се е познавалпознава и поддържалподдържа кореспонденция с много видни представители на национал-освободителното движение. В едно от писмата си до него [[Христо Ботев]] излива огорчението си от бездействието на революционните среди:
 
▲::''"Види„Види се, че самият наш живот е безсъдържателен, ако секи път, щом зема перото, неволно ми се изпречва вопрос: що да пиша? … Не зная как мислите вие (ти и други) за себе си, но аз се признавам вече в тоя общ наш порок и бързам да прознеса над себе си праведния приговор. Пейов! Ние не сме направили и стотна част от онова, което би могли да направиме. Слава Богу и дяволу, природата не ни е обидела нито умствено, нито физически – защо следователно седиме на припек и плачеме, че петлите ни кълват носовете?"“'' ([[s:Писмо от Христо Ботев до Тодор Пеев, 12.02.1876|Писмо от 12.02.1876]])
Разочарован от следосвобожденската действителност се самоубива в [[София]] на 26 юли 1904 г.▼
 
▲След Освобождението заема редица важни административни длъжности. : окръженОкръжен началник на [[Златица|Златишко]], [[Кюстендил]]ско, Варненско, [[Плевен]]ско и [[Свищов]]ско,. окръженОкръжен управител във [[Варна]] (1899). и търговскиТърговски агент в [[Скопие]] (1899-1901). Член на [[Българска академия на науките|Българското книжовно дружество]]. Автор е на ценни мемоари и на пиесата „Фудулеску, прокопцаният зет на хаджи Стефания“.
 
▲Разочарован от следосвобожденската действителност се самоубива в [[София]] на 26 юли 1904 г. в град София
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Тодор_Пеев“.