Ким Ир Сен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
нов портрет |
||
Ред 2:
|име = Ким Ир Сен
|наставка =
|портрет = Kim Il
|длъжност = вечен президент на [[Северна Корея|Корейската народнодемократична република]]
|мандат_нач = [[8 юли]] [[1994]] г.
Ред 25:
|мандат_край6 = [[8 юли]] [[1994]] г.
|наследен от6 = [[Ким Чен Ир]]
|роден_дата = [[15 април]] [[1912]] г.
|роден_място = [[Пхенян|Намри]], [[Корея|Японска Корея]]
|починал_дата = {{дсг|1994|7|8|1912|4|15}}
|починал_място = [[Пхенян]], [[Северна Корея|КНДР]]
|погребан = [[Мемориален дворец Кумсусан]]
|националност = [[Корейци|Кореец]]
Ред 56:
==Детство и ранни години==
[[Картинка:Kim_Il-sung's_birthplace.jpg|мини|ляво|160п|Родната къща на Ким Ир Сен]]
Ким Ир Сен е роден през [[1912]] г. в град [[Намри]], сега квартал на [[Пхенян]]. Малко се знае за неговото детство поради силното обожествяване на личността му. Не са известни дори родителите на Ким. Известно е обаче, че семейството му не е било нито много бедно, нито богато. Знае се също, че родителите му и някои от предците му са били протестанти. Баща му умира през [[1926]] г., когато Ким е на 14
Тогава той постъпва в гимназията [[Юлин]], където изоставя традиционните корейски идеи и методи на възпитание и започва да изучава теориите на комунизма. Така, когато става на 17
==Корейската война==
{{основна|Корейска война}}
[[Картинка:Kim Il-sung 1946.JPG|мини|ляво|150п|Ким Ир Сен през 1946]]
Ким Ир Сен е основател [[Корейска народна армия|Корейската народна армия]]. Тя произлиза от т.нар. Корейска доброволческа армия, като включва и корейци, сражавали се на страната на СССР през [[Втората световна война]]. С помощта на съветски инструктори войниците на вече оформящата се [[КНДР|Корейска народно-демократична република]] стават майстори на партизанската война, тихото промъкване на вражеска територия и мощните дълбоки пробиви.
През [[1948]] г. става ясно, че заради идеологичните различия между Северна и Южна Корея незабавното обединение е невъзможно. Така [[СССР]] назначава за премиер на Севера Ким и започва да снабдява с тежки танкове, камиони, огнестрелни оръжия и самолети Корейската народна армия.
С подкрепата на [[Сталин]] Северна Корея напада Южна Корея през [[1950]] г. [[ООН]] и САЩ се включват на страната на Юга. След няколко сражения севернокорейсите войски започват да отстъпват заради неголемия си брой (ок. 250 000) в сравнение с тези на Южна Корея (ок. 500 000 души) и нейните съюзници (ок. 600 000 души). След това на страната на КНДР се включват 8 китайски дивизии и армиите на ООН, САЩ и Южна Корея са отблъснати.
Така Корейският полуостров остава разделен до днес. Образувана е т.нар. [[Корейска демилитаризирана зона|демилитаризирана зона]] - ивица, широка около 2 километра, която служи като ''де факто'' държавна граница между 2-те страни и е най-охраняваната граница в света.
Ред 75:
След края на Корейската война през [[1953]] г. Ким Ир Сен се заема с укрепване на управлението си и възстановяване на страната от войната. Към 1958 г. е проведена чистка в партията и започва активна борба с мудната бюрократична обществено-политическа система. Първият 5-годишен план цели въвеждане на [[планова икономика|съветски икономически модел]]. Земеделието е колективизирано, а тежката индустрия е в разцвета си, като най-развит и до днес е оръжейният сектор. Това позволява на Северна Корея да започне поетапно увеличаване на [[армия]]та си. Набляга се и на машиностроенето и химическата промишленост. Моделът на управление на Ким започва да наподобява този в Китай на [[Мао]].
След смъртта на Сталин през 1953 г. Ким отрича процеса на десталинизация, което влошава в известна степен връзките със СССР. Марксистко-ленинистката теория е отхвърлена в Северна Корея, и през 1963 г. започва прокарване на идеите [[чучхе]], които стават официална идеология едва през 1972 г. По време на [[Културна революция|Културната революция]] и [[Китайско-съветски разкол|Съветско-китайския разкол]] КНДР минава на страната на Китай, но запазва добрите си отношения със СССР. По подобие на [[Големия скок]] в Китай, Ким Ир Сен организира масова кампания
През 1960-те год. Ким Ир Сен се впечатлява от начина, по който [[Хо Ши Мин]] обединява [[Виетнам]] чрез партизанска война и преценява, че нещо подобно е възможно и в Корея. Севернокорейски войници правят опити за щурмуване на президентското седалище на Южна Корея, но те са неуспешни. След този провал започват по-агресивни атаки от страна на Севера, като много американски войници са нападнати и избити в пограничните райони между двете страни, а американският кораб Пуебло е даже пленен, а екипажът му арестуван.
Остарявайки, Ким Ир Сен развива [[калциноза]] (калциево образувание) на врата си. Това заболяване обикновено се появява вследствие на недохранване в детството. Образуванието е било невъзможно да се премахне, тъй като се е намирало прекалено близо до гръбначния стълб и мозъка. След време то нараства до размера на голям човешки юмрук и става все по-трудно за прикриване от севернокорейските фотографи.[http://web.archive.org/web/20080226202257/http://nikiwai.free.fr/kimilsungtumor.jpg]
Въпреки големия растеж от 1960-те год. Северна Корея започва да изостава в икономически план в края на 1970-те год. заради въвеждането на идеите чучхе, според които почти всичката търговия с външния свят трябва да бъде прекратена, за да може да се постигне основната цел на новата идеология
След разпада на СССР и Източния блок КНДР попада в сериозна изолация и настъпва тежка икономическа криза. В началото на 1994 г. Ким вижда ядрената енергия като начин за избягване на нарастващия енергиен недостиг и нарежда да бъде създадена програма за обогатяване на уран и евентуален строеж на нови АЕЦ. Изненадващо при посещението на бившия президент [[Джими Картър]] в КНДР Ким се съгласява да спрат работите по реактора в [[Йонбьон]] и да започне нормализиране на отношенията със Запада.
Ким умира от инфаркт на [[8 юли]] [[1994]] г. Тялото му и до днес е запазено в [[мавзолей]] - [[Мемориален дворец Кумсусан|Кумсусански мемориален дворец]]. След смъртта му водач на Северна Корея става неговият син [[Ким Чен Ир]] (1942 - 2011).
Ред 90:
[[Image:Victorious Fatherland Liberation War Museum, Pyongyang, North Korea-1.jpg|мини|230п|Стенопис в Музея на победоносното Отечество. Ким Ир Сен е изобразен като предводител на победоносната Корейска народна армия.]]
Ким Ир Сен е обект на масов [[култ към личността]]. Ким е възприеман като водач със свръхестествени способности, подобен на божество. Корените на този вид култ се развиват по време на японската окупация. Японците са гледали на своя император като на бог и са се стремели да налагат това свое виждане и на завладените от тях народи. Традиционно силните патриархални чувства у [[корейци]]те също спомагат за този култ
В КНДР има близо 800 статуи на Ким Ир Сен. На негово име са наречени стотици сгради. Само в [[Пхенян]] името Ким Ир Сен носят най-големият университет, вторият по големина стадион, най-големият площад, най-дългият булевард, електроцентралата и някои гимназии. На всеки планински връх в страната има негов портрет. Плакати с неговия образ има навсякъде в градския транспорт, летищата, както и на граничните пунктове при руската, китайската и южнокорейската граници. В негова чест е издигната и [[Кулата Чучхе]] - 170-метров [[монумент]], който се състои от 25 550 гранитни блока (70 х 365 = 25 550 - това е броят на дните от живота на Ким, като се изключват тези, добавени при високосни години). След смъртта на Ким Ир Сен стандартният [[Грегориански календар]] е заменен с нов, чието начало е рождената му дата.
==Постижения==
По време на управлението на Ким Ир Сен [[КНДР]] отбелязва значителен индустриален напредък. Построени са железници, свързващи почти всички градове в страната, както и асфалтови пътища. Напълно разрушеният от Корейската война Пхенян е бил построен наново, с модерни за времето си сгради в социалистически стил, както и много други градове.
Развиват се енергетиката, фармацевтичната промишленост, оръжейната промишленост, машиностроенето. До края на 1970-те год. Северна Корея е по-развита в икономическо и технологично отношение от южната си съседка. Напредък е отбелязан и в сферата на ядрената енергия с построяването на научен институт в Йонбьон. След разпада на СССР обаче Северна Корея претърпява финансов крах и голяма част от индустриалните съоръжения са занемарени поради липсата на средства за поддръжка.
| |||