Градско (община Градско): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
KLBot2 (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 1 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:Q2603922
Ред 29:
Източно от селото се намират останките на древния град [[Стоби]]. Именно от близостта на днешното село до градището произхожда и името на Градско. Самото селище Стоби е опустошено и изоставено след [[земетресение]] през [[518]] г. след Христа, а по късно околността става известна като '''Пустия град''', '''Пустоград'''.
 
В 19 век Градско е българско село във Велешка кааза, Нахиянахия [[Клепа]] на [[Османска империя|Османската империя]]. В "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] Градско е посочено като село с 11 домакинства и 49 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 184 - 185.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] г. Градско има 110 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_07.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 158.]</ref>
[[Файл:Gradsko Panorama IWW Postcard.jpg|дясно|мини|250п|Gradsko Panorama IWW Postcard.jpg|Градско през Първата световна война]]
В началото на [[20 век]] жителите на селото са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през [[1905]] година в Градско има 144 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рp. 118-119.</ref>
Ред 42:
 
Малкото някога село Градско разположено на стратегическия път свързващ [[Скопие]] със [[Солун]] се развива изключително интензивно покрай железопътната линия и изградената на нея [[ЖП гара|гара]]. Отдалечеността на гарата с около 2 км в източна посока от селото е причината да се изгради новото Градско край самата гара.
 
Строежът на централната селска църква „Свети Георги“ е започнат през април 1988 година, когато архиепископ [[Гаврил Охридски и Македонски]] поставя темелния камък, и е завършен на 25 юни 1996 година, когато църквата е осветена от архиепископ [[Михаил Охридски и Македонски]]. Живописта е дело на зографа Атанас Ташковски от Кавадарци.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.povardarska-eparhija.org.mk/pe//index.php?option=com_content&task=view&id=381&Itemid=55 | заглавие = Парохија Градско - цркви и манастири | достъп_дата = 16 февруари 2014 г| фамилно_име = | първо_име = | дата = 30 юни 2008 г | труд = | издател = Повардарска епархија | език = | цитат = }}</ref>
 
== Градско днес ==