Ставерци: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 22:
Относно късноантичното минало по тези земи говорят намиращите се над сегашното село останки от землено укрепление, отъждествено с Хунион. Историците предполагат, че най-вероятно тук са се укрепили хунските вождове Улцендур и Емцендур, които, както съобщават античните автори, отседнали недалеч от Улпия Ескус. В източната част от землената крепост се намира малък късноантичен кастел, който навярно е тази част, която според Прокопий построил император Юстиниан.
 
За средновековната история на Ставерци има откъслечни сведения, най-ранните от които датират селище от 1548 г. Селище е имало. През турското робство населението е било в по-голямата си част турскопомашко. Малкото българи са ползвали доста привилегии, бидейки [[войнуци|войнаши]] и ямаши. Името на селото идва от името на основателя му - родът на Ставри (Ставерци), но няма данни кога точно се е случило това.
 
За името на селото съществуват няколко хипотези. Според една от тях името „Ставерци“ е производно от гръцката дума σταυρός (stauros) — кръст, тъй като се е намирало на кръстопът между селищата Плевен-Оряхово и Кнежа-Байкал. Друга хипотеза предполага, че името „Ставерци“ произлиза от „староверци“, като впоследствие една от сричките е била редуцирана.
 
Сегашното население са потомци на преселници от Врачанско (доста от с. Кунино), Влашко, Македония и малка част са потомци на старото коренно население. За тази пъстрота от поселенци говори и колоритният ставерски диалект, доста труден за разбиране и усвояване от българите на изток от ятовата граница.