Подем: Разлика между версии

 

'''5. Унгарци.''' Около 12 семейства, 40 човека, от Австро-Унгария пристигат по нашите земи през 1885-1886 г., възползвайки се от облекченията, които предоставя Закона за населяване на ненаселените земи в България. Те идват от Арадска област, от селата Самболети, Еланча, Миналане и Панчево. Пътуват по суша и водо, със салове и лодки, коли и каруци. Някои от родоначалниците на тези семейства са Ванте Узур, Лазар Гаврилов (Бенкеш), Тобушарови, Аврам Барба, Коста Фролов, Флиторовите, Тиеви, Иван Янков, Профирови, Лукреция (Креца) Таирова.

Преброяването през 1900 г. показва, че в Мъртвица има 240 дома с 1249 жители., а в края на 1910 г. домовете са вече 275 с 1552 жители. Село Рибен, много по-старо от нашето, при първато преброяване има 145 дома с 937 жители, а при второто - 197 дома с 1185 жители.

Освен различните преселници, които се заселват в селото, съществена роля за нарастване броя на жителите на селото има и голямата раждаемост, характерна за първата четвърт на ХХ век. В някои семейства от селото са се родили по десет и повече деца. Много са умирали, но и много са останали. Злата Бояджиева е родила 16 деца, от които 10 живи, Стана Копестийката - 14 родени, 8 останали живи, Елена Сарафката - 11 родени, 7 живи.

Кога питах баба Елена, защо толкова много деца са раждали, тя усмихната ми отговаряше: “Защо ли? Защото на тая Българиа дяца и требоват. Момчета за войници, момичета за кърска работа и да раждат. Трябва да надминем турчина. А пък много ли са децата, ке има и за небото, ама ке остават и на дунята (земята)”. Това беше филосовията на баба ми. И тя имаше пълно право.

 

 

Първото споменаване за заселници по тези места е от 1891 и 1892 г. В отчета на окръжния управител от това време се казва следното: “Преселвания през двете години в Плевенско не е имало, освен през миналата година, една част банатчаяни, власи и българи от Балканските места, са завзели някогашното черкезко село Мъртвица, където и окончателно са се заселили...”