Подем: Разлика между версии

 

'''4. Преселници словаци.'''

Житейската съдба на тези изстрадали хора е била обект на много изследователи, особено след 1928 г., когато след обединението на Чехия и Словакия и встъпването в длъжност на първия чехословашки президент Томаш Гарик Масарик. По различно време излизат от печат няколко книги, диплянки и изследвания, отразяващи живота на словаците в България. През 1928 г. чехословашкото дружество при народния дом “Т. Г. Масарик” – София издава книгата “Юбилейна годишнина за чехословашките заселници 1868-2928 г.” През 1936 г. излиза книга на Ян Михалко, а през 1985 г. илюстрованата книга “Словаците в България” от Йозеф Хрозиенчик. По случай 110-годишнината от заселването на словаците в България Ян Ботик, чието семейство е живяло в Горна Митрополия издава през 1994 г. богато илюстрована книга Според Андриш Мреница от Йовишовка, базирайки се на спомените на 90-годишния Янко Микулаш, живял в Подем до изселването си в Чехословакия, съдбата на българските словаци е следната:

Първите словаци са пристигнали в България през м. март 1884 г. Това са били петте семейства на Ондриш Бенко, Павел Павлович, Ян Хутка, Мишо Мокран и Самуел Хулка. Те тръгват с 5 конски каруци (около 28 човека) от с. Божурна, Сърбия и след около седмица пристигат в София, където отсядат при словака Захей, който притежавал магазин за платове. Със съдействието на Захей те подават молба до министерството, получават разрешение и са насочени към окражната комисия за настаняване на бежанците в Плевен, която ги заселва в Мъртвица. Тук в новото село вече имало други заселници българи-тракийци и преселници от Румъния.

През 1949-1950 г. една част от словаците се изселват в Чехословакия - с. Йовишовка, околия Миколово, окръг Брецслав, в близост до австрийската граница. В освободените къщи се настаняват 35 семейства, около 100 човека, от с. Горно Уйно, Кюстендилско, които живеят и досега в с.Подем.

 

 

-------