Никополис ад Иструм: Разлика между версии

[[Картинка:Nicopolis ad Istrum - street.jpg|мини|250п|Една от главните улици с посока Северсевер-Югюг]]

'''Никополис ад Иструм''' е античен римски град, разположен на 18 км северно от [[Велико Търново]] по пътя за [[Русе]] и 3 км югоизточно от [[Никюп]]. Руините му са достъпни за посещение от ранна пролет до късна есен. Античният град се намира на левия бряг на река [[Росица (река)|Росица]] веднага в ляво след моста на пътя [[Велико Търново]] - [[Русе]]. Никополис ад Иструм се проучва от археолозите още от 1900 г. Основан е през 102 г. от [[император]] [[Траян]] в чест на римската победа над [[даки]]те. Градът е разположен в среднатацентралната [[Дунавска равнина]]. В топографско отношение се състои от две части. По-голяма е северната укрепена част, а югоизточната укрепена част е значително по-малка. Общата площ е 21,55 ха. Никополис ад Иструм и околността представлявали най-вече занаятчийски, животновъден и земеделски район, в който имало множество богати села (vici), имения (villae), имения (saltus) и тържища (emporia). Градът се е намирал на важния провинциален път от [[Одесос]] – [[Марцианопол]] – за [[Мелта]] и вероятно към [[Монтана]].

Никополис ад Иструм бил организиран по подобие на останалите градове в провинция [[Тракия]], както и на градовете от [[Мала Азия]]. ОфициалниятОфициален език бил [[Старогръцки език|гръцкият]]. Начело на градското управление стоял съветът на [[архонт]]ите. В града действали два важни органа – Градският съвет (буле) и Народното събрание (демос). Специална колегия от [[жрец]]и се грижела за подържане на култа към управляващия римски император и към главните езически божества: [[Зевс]], [[Хера]], [[Атина (митология)|Атина]], [[Херакъл]], [[Асклепий]], [[Митра]], [[Кибела]] и др. В Никополис ад Иструм действала и [[герузия]].

Етническият състав на населението бил пъстър. Многобройни са лицата с латински имена, но доста от тях са с тракийски произход. Значителен е броят на тези с гръцки произход. В района имало и заселени римски и тракийски ветерани. Населението от черномориетоЧерноморието и от вътрешността на провинция Тракия било разделено на [[фила|фили]]. В Никополис ад Иструм са засвидетелствани следните фили –: Apollonias, Athenias, Capitoline, Arthemisias. От намерените надписи разбираме и за някои от професиите, упражнявани в града и неговата територия: каменоделци, дърводелци, тепавичари, обущари, строител, един ветеринарен лекар, лице със съдийски пълномощия, диригент на императорския хор и т.н. Северно от крепостната стена на града, както и край [[Бяла черква]] , [[Павликени]] и селата [[Бутово]] и [[Хотница]] са разкрити центрове за керамично производство, задоволяващи нуждите на населението и за експорт. Край [[Хотница]] действала и [[каменоломна]], от която се добивал ценен материал за строителство. Градът е сякъл и свои собствени бронзови [[монета|монети]], върху които са изобразени божества, крепостни стени, обществени и религиозни сгради. За развлечение на населението тук са се провеждали [[гладиатор]]ски борби и лов на диви животни.

Никополис ад Иструм бил [[епископ]]ско седалище. Градът е бил планиран по т. нар. [[Хиподамова система]] (улиците се пресичат под прав ъгъл и имат посоките на света). Днес може да се види как са изглеждали: античните улици с настилка от огромни каменни блокове, тротоарите, централната улична канализация с ревизионни шахти в настилката и др. елементи на античното градоустройство. Разкрити са: останките на одеона (малък театър за камерни спектакли); централният градски площад ([[агора]]) с останки от околовръстна [[колонаколонада]]да; сградите около площадното пространство; [[булевтерион]]а (градски съвет); една улична латрина (WC); части от голяма обществена баня ([[терми]]), две от портите на укрепителната система и др. части от архитектурата и градоустройството на Никополис ад Иструм. На 200 м. западно от града са останките на водния резервоар-колектор. Той е пълнен от специално изграден водопровод. Дължината му е 25 км, пресича [[долина]]та на река [[Росица (река)|Росица]] по висока 18 м и дълга 3000 маркадам аркада. НачалатаНачалото му е при пещерата край [[Мусина]]. Конструктивният му капацитет е 16 000 л на денонощие. Водопроводният канал е минавал през село [[Дичин]], като част от него е останал запазен. Запазени са и няколко антични кладенци на територията на самия град. Особено експресивна и богата е украсата на фризархитравите от [[йонийски ордер|йонийския ордер]] на [[агора]]та, както и единствените (засега) разкрити в България колони със сърцевидно сечение. Интересно е, че освен с водопровод и канализация, крепостта е разполагала и с парнохипокауст, и дори е имало открита пътека, която се е отоплявала през зимата и около която вероятно е имало екзотични растения.

При проведените проучваияпроучвания, възобновени през 2007 годинаг., проучвателите намират и антична сребърна '''монета''', тежаща около 30 грама с '''образа на Траян'''. Датирана е в края на II в. сл. Хр. Освен това е разкрита и отдавна предполаганата [[хипокауст]]на система, недалеч от агората на града. Хипокаустът се намира зад сградата на "сетанасената". Състои се от глинени тръби с отвори в долния край. Върху тях са били наредени каменни плочи, оформящи подовото ниво на сградата.

Никополис ад Иструм, а по-късно и разширението му били защитени с крепостни стени. Крепостната стена на града имала правоъгълна форма с порти на четирите основни стени. Западната порта се определя като главна. Тя има правоъгълен план, изградена от големи квадри в техника опус квадратум. Оформена е с две врати: - външна – двукрила дървена, и вътрешна – спускаща се (катаракта).

==Градски площад (agoraагора)==

Комплексът на агората се състои от две свързани части – източна и западна. Източната включва площада под открито небе (area). Върху ареата имало варовикови постаменти за бронзови статуи, а от четирите си страни била заобиколена от колонада в йонийски стил. Зад колонадата в южната и източната част се намирали магазините. Нивото на комплекса на градския площад било по-високо от това на уличната мрежа, поради което там се ходело само пеша. В севрозападната част на площада се намирала сграда, за която се предполага че е изпълнявала функциите на градски съвет – булевтерион. В югозападната част е разположен малък [[театър]] ([[одеон]]), събиращ до 400 души. Той бил с правоъгълна форма, като зрителната зала била разделена на радиални сектори, а каменен парапет разделял зрителите от [[орхестра]]та и [[сцена]]та. Пространството под зрителната зала било заето от 11 магазина.

Непосредствено отдо комплекса на агората се намира сграда, наричаща сенаречена термоперипатос. Постройка с такова наименование се среща за първи път в Римската империя. Тази сграда прилича на трикорабна базилика. Вероятно централната зала е служела за разходки, делови срещи и разговори под закритна покривзакрито. Проучена е и друга сграда на около 100 м. северно от агората, тук най-вероятно става въпрос за [[палестра]]. До северната порта на града е обществената баня.

Разнородният етнически и социален състав на жителите на Никополис ад Иструм е причина за многообразие в погребалнияпогребалните обредобреди. Покойниците са били кремирани, полагани в “плоски” гробове или в [[саркофаг]]. Фамилните [[гробница|гробници]] на заможни граждани са били богато украсявани с колонади, [[екседра|екседри]], [[фронтон]]и и статуи. Върху някои от надгробните съоръжения са били издигнати [[могила|могили]].

В Никополис Ад Иструм (което в превод значи "Град на победата напри [[Дунав]]") е намерена и статуя на [[Асклепий]]. Общо в света има 5 скулптури на лечителя. Преди повече от 20 години иманяри я изнасят от града и се опитват да я продадат, но са хванати по време на извършване на сделката и в момента скулптурата е изложена в Историческия музей във [[Велико Търново]].

Въз основа на събраните костни останки в рамките на Българо-британската археологическа експедиция “Никополис ад Иструм 86-89” от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са установени 55 вида птици, сред които и такива, които днес са изчезнали от българската природа — [[брадат лешояд]] (''Gypaetus barbatus''), [[голяма дропла]] (''Otis tarda''), стрепeт[[стрепет]] (''Tetrax tetrax''), както и птици, които отдавна не се срещат в района или неговите околности — [[сокерица]] (''Nucifraga caryocatactes''), [[жълтоклюна хайдушка гарга]] (''Pyrrhocorax graculus''), [[колхидски фазан]] (''Phasianus colchicus'') и [[бял ангъч]] (''Tadorna tadorna''). От домашните птици за първи път в България е установен [[индийски паун]] (''Pavo cristatus'' f. ''domestica'').

* [http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?gsubtype=153&city=24 Улпиа Никополис ад Иструм], Journey.bg