Търновска книжовна школа: Разлика между версии

'''Търновската книжовна школа''' е българска книжовна школа от втората половина на [[14 век|14]] и [[15 век]] с изключително важни приноси за [[средновековие|средновековната]] [[българска литература|литератураталитература]]. Тя е част от [[Търновска художествена школа|търновскатаТърновската художествена школа]], която характеризираолицетворява в най-голяма степен културата на [[Втора българска държава|Второто българско царство]]. Посредством [[Евтимиевата правописна реформа]] и книжовна школа с представители [[Григорий Цамблак]] и [[Константин Костенечки]] сеоказват оказвазначително влияние върху [[Русия|руската]], [[Сърбия|сръбската]], [[Влашко|влашката]] и [[Молдова|молдовската]] [[Средновековие|средновековна]] култура. Това влияние есе известноприема иза катовторият второтопо южнославянскозначимост влияние[[Славяни|южнославянски]] върхупринос към културата на тези народи.

За основател на Търновската книжовна школа се смята патриарх [[Евтимий]], а нейно средище е столицата на второто българско царство, [[Търново]]. Със своята [[Правописна и езикова реформа на Евтимий Търновски|правописна и езикова реформа]], Евтимий установява общовалидни езикови и правописни правила, приложени по-късно не само в България, а и в руските княжества, [[Сърбия]], [[Влахия]] и [[Молдова]].

Дейността на писателите от Търновската школа е свързана със създаване на оригинални литературни произведения, преводно насъщо така и преводи от гръцки оригинали и създаване на компилации (сборници).

Търновската книжовна школа изпитвае силно влияниеповлияна от [[византийска литература|византийската литература]]. Характерът ѝ е предимно [[религия|религиозен]], в традициите на [[Православие|източноправославната църква]]. В [[жанр]]ово отношение произведенията ѝ спадат главно към [[агиография|агиографската]] литература: [[похвално слово|похвални слова]], [[житие|жития]], химни и други. Основна задача на авторите на житията е прослава на съответния светец и налаганеразпространение и засилване на [[култ]]а към него. Характерно за повечето писатели на школата ([[Патриарх Евтимий|Евтимий]], [[Григорий Цамблак|Цамблак]]) е засиленото присъствие на иначе задължителните за жанра чудеса. Отношението им към [[ерес|еретическите]] учения [[богомилство]], [[варлаамство]], [[адамити|адамитсво]], [[Жидовстващи (България)|жидовстване]] е крайно враждебно и осъдително. То отразява и позицията на [[Търновска патриаршия|Търновската патриаршия]].

Често срещани са разказите за пренасяне на [[мощи]] на светци. Няма единно мнение дали те трябва да се считат за продължения на житията или за самостоятелен жанр. Наред с утвърждаването на чудотворната мощ на светците, авторите отправят похвали към владетелите и благородниците погрижили се за пренасянето и съхранението на мощите им. ВЗаради това в този тип съчинения винагичесто присъстват и кратки, но въпреки това ценни исторически сведения.

*'''''[[Евтимий Търновски]]''''' - ученик на [[Теодосий Търновски]]. Създател и ръководител на школата, преподавател в нея. Автор на жития, похвални слова, послания и други произведения. Освен реформата си, въвежда и нов жанр в православната литература, съдържащ белези едновременно на житие и похвално слово.

*'''''[[Григорий Цамблак]]''''' - пряк ученик на Евтимий. С дейността си в [[Дечански манастир|Дечанския манастир]], [[Молдова]] и руските княжества спомага извънредно много за разпространяване идеите на учителя си и налагане на традициите на Търновската школа. Автор на многобройни произведения, сред които ''„Похвално слово за Евтимий“'', съдържащо ценни сведения за търновскияТърновския [[патриарх]] и българската история и ''„Книга Григория Цамблака“'', единственият оцелял сборник с произведения на славянски писател от епохата.

*'''''[[Константин Костенечки]]''''' - ученик на книжовника Андрей (Андроник), който на свой ред е ученик на Евтимий Търновски. Пребивава и работи в двора на [[Стефан Лазаревич]]. Основава в [[Моравско]] [[Ресавска книжовна школа|Ресавската книжовна школа]], наричана още ѝ ''Моравска книжовна школа'', придобила названието си от [[име]]то на едноименната [[река]] [[Ресава]], дешенднешен [[приток]] на [[Морава (река)|Морава]], на която се е намирал книжовния център на школата - ''[[манастир]]а [[Раваница]]''.

*'''''[[Йоасаф Бдински]]''''' - не е известно чий ученик е видинският [[митрополит]], но неговото ''„Похвално слово за пренасяне на мощите на света Филотея от Търново във Видин“'' съдържа всички белези на произведение на Търновската книжовна школа. Авторът демонстрира изключително голяма почит към Евтимий Търновски.

*'''''[[Владислав Граматик]]''''' - късен представител на школата. Преводач, компилатор, преписвач, калиграф. Единственото му известно авторско произведение е ''„Рилска повест“'', явяваща се продължение на „Житие на Иван Рилски“ от Евтимий Търновски. Съдържа ценни сведения за възстановяването на [[Рилски манастир|Рилския манастир]] през втората половина на 15 век и пренасяне мощите на [[Иван Рилски]] в него през [[1469]] г.