Разлика между версии на „Троп“

м
редакция без резюме
м
м
'''Тропите''' са единици (думи, словосъчетания, изречения), които представляват израз, реализиращ преносен смисъл — напр. олицетворение, метафора, метонимия, ирония, алегория, хипербола и др.
 
'''Стилистични (или още реторични) фигури''' - художествените изразни средства, които се основават на определен тип формални или смислови отношения между изрази (напр. антитеза, контраст, инверсия и др.), на много единични или многократна проява на някакъв специфичен структурен, смислов или интонационен модел (напр. градация, синтактичен и образен паралелизъм, реторичен въпрос и др.)
 
==Тропи==
'''[[Епитет]]''' - определение, което изпълнява художествена функция, напр. величествена планина, уханна роза, печални очи и т.н.
 
'''[[Сравнение]]''' - съпоставяне на два обекта например с помощта на като (като че, като на, както, сякаш, подобно на и др.),
Например
- застана пред мене права, зла като усойница (Елин Пелин),
- полите ѝ широки, като на кукла (Йордан Йовков),
- бих ревнал от болка / като ранена в сърцето пантера (Никола Вапцаров).
 
'''[[Метафора]]''' - названието на един обект (предмет, признак, действие) се пренася върху друг обект (предмет, признак, действие) въз основа на някакво сходство (по цвят, форма, размер, функция и др.) между двата обекта (от гр. метафора-пренасяне, преносен израз).
Например:
- сходство между два предмета: Не жена, а звезда стоеше в тъмната му кръчма (Елин Пелин),
- сходство между два признака: Сребърни облачета ... се рееха тихо по синьото небе (Ив. Вазов);
- сходство между действия: Лазаринка спусна кърпа ниско над очи и лицето ѝ пламна от срам (Елин Пелин).
Метафоричният образ се изгражда чрез съпоставяне, чрез сравняване на два предмета, два признака, две действия, затова метафората е скрито сравнение - думите за сравнение (като, сякаш) се изпускат, но се подразбират
 
'''[[Олицетворение]]''' - при този вид метафора признаци на човека (на живо същество) се пренасят върху неодушевени предмети или отвлечени понятия (истина, лъжа, добро, зло и др.). Така те сякаш оживяват — превръщат се в одушевени същества. Според това кои признаци на човека (качества, действия), как и на кои предмети се приписват, олицетворенията се разграничават в групи:
- На предмет се приписва отделен човешки признак:
През прозореца гледат меките. (Д. Габе)
- Предметът се уподобява на човек:
О, майко моя, родино мила,
защо тъй .жално, тъй милно плачеш (Хр. Ботев)
Отвлечено понятие се уподобява на човек:
- частично: По този въпрос истината ще проговори рано или късно.
- напълно (използва се главна буква): Веднъж- Лъжата казала на Истината:
 
'''[[Алегория]]''' - при този вид метафора отвлечено понятие за нравствено качество на човека се изразява чрез предмет, явление, животно. Например в пословици, поговорки, басни чрез образи на животни се представят положителни или отрицателни качества на човека- лъв — смелост, заек — страх, лисица хитрост, вълк — алчност, змия — коварство, магаре — упорство, мечка груба сила, мравка — трудолюбие, щурец — безгрижие и др.
 
'''[[Метонимия|Метонимията]]''' - свързва два обекта на базата на някаква зависимост между тях.
Метонимиите биват например по:
- общност на мястото — Върхът отговори с други вик: Вазов) - вместо „опълченците, които са на върха“;
- общност на действието — Трионът, теслата, длетото, брадвата не си почиваха по цели дни (Елин Пелин) - вместо „майсторите с трион, тесла, длето, брадва“;
- принадлежност на обекта — Повзри се в живота, и ето ти Ботев, и ето ти цяла поема (Никола Вапцаров) - вместо „идеите, творчеството на Ботев“;
- съотношение между материал и продукт — желязото срещат с железни си гърди (Иван Вазов) - вместо „железните оръжия“;
- съотношение съд и съдържание — тя ставаше скъперница и броеше чашките на стареца (Елин Пелин) - вместо „количеството вино в чашките“ и др.
 
'''[[Синекдоха|Синекдохата]]''' е с характеристики, много близки до метонимията. При нея видовото название представя родовото
член на класа представя целия клас — Полякът люби и пролива кръвта си за всичко, що е полско…
Българинът, напротив, каквато омраза храни против турчина, такава… и към чорбаджият и духовенството (Христо Ботев);
частта представя цялото — при теб дойдох, о, бащино огнище (Иван Вазов) - вместо „бащин дом“,
 
'''[[Оксиморон|Оксиморонът]]''' е вид стилистично средство — троп, съчетание на привидно несъчетаеми, противоположни понятия (антитези), което създава контрастна изразителност на тяхната образност. Например „сладка мъка“ или „Живият труп“ (Л. Н. Толстой). Разглежда се като разновидност на метафората.
 
'''[[Хипербола|Хиперболата]]''' се гради върху силно преувеличение на количество и качество,
срв.: Далече, / цял век далече са от мен / миражите на вчерашния ден (Пейо Яворов).
 
'''[[Литота|Литотата]]''' е противоположна на хиперболата — чрез нея се осъществява омаловажаващо, сдържано утвърждаване на някакво положително качество или определени признаци се представят като едва забележими и дори липсващи,
 
== Фигури ==
 
=== Типове фигури ===
 
Основно разграничение: фигури на речта и фигури на мисълта. Към първия тип най-общо се отнасят лексикалните средства, фигури които са една дума, това са по-опростеният тип фигури като сравнение и прочее. Фигурите на мисълта имат по-сложен характер и могат да се отнасят до концепциите. Например метафората може да е фигура на речта, но и фигура на мисълта в зависимост от конкретната употреба.
 
=== Фигури на речта ===
'''[[Антитеза]]''' - съпоставят се противоположни понятия или съждения с цел чрез изтъкнатия между тях контраст да се постигне изразителност на речта.
 
'''[[Антитеза]]''' - съпоставят се противоположни понятия или съждения с цел чрез изтъкнатия между тях контраст да се постигне изразителност на речта.
Антитезата според смисловото си съдържание може да има различни варианти:
I.# Един предмет на речта с два противоположни признака. Той е ту весел, ту тъжен. Тя понякога плаче, понякога се смее. Тук се разкрива сложната и противоречива сьщностсъщност на предмета на речта
2# Два отделни предмета на речта с противоположни признаци Иван е учен, честен, смел. докато Стоян е глупав, подъл, страхлив
3.# Два противопоставени предмета на речта със свои характеристики
 
'''[[Контраст|Контрастът]]''' е много близък до антитезата, но е противопоставяне на разгърнати цялости — картини, образи, описания на душевни състояния и др. Може антитезата да е в основата на контраста както в цитирания пример от „Черна песен“ на Димчо Дебелянов.
 
'''[[Оксиморон]]''' - чрез тази фигура предметът на речта се характеризира с противоречащ на неговата същност признак. По този начин едното понятие изключва другото. Така получената смислова цялост допринася за изразителността на речта: жив труп, умен глупак, говорещо мълчание, голям малък човек, плаче смеейки се
 
'''[[Градация]]''' - при тази фигура началното значение се степенува възходящо -.
 
Градирането на значението се постига чрез възходящи по значение митонимни изрази, чрез уточняване на признака с допълнителни думи. Във всеки следващ израз значението се разраства, емоционалният тон на изказ също се градира.
'''[[Градация]]''' - при тази фигура началното значение се степенува възходящо -
Градирането на значението се постига чрез възходящи по значение митонимни изрази, чрез уточняване на признака с допълнителни думи. Във всеки следващ израз значението се разраства, емоционалният тон на изказ също се градира
 
'''[[Инверсия]]''' буквално значи обръщане на словореда. Тази фигура е широко разпространена в българския фолклор и в личното творчество, особено в поезията,
срв. Соломон, тоя тиран развратен (Христо Ботев);
И когато потъмнеят висините ведросини (Христо Ясенов).
'''[[Реторичен въпрос|Реторичният въпрос]]''' е зададен не за да получи отговор, а за да съсредоточи вниманието на реципиента върху определен проблем — Защо в таквоз усилно време криеш себе си, господи? Защо? (Й. Йовков).
 
'''[[Паралелизъм]]''' е стилистична фигура, чрез която се съпоставят образи (образен), епизоди (сюжетен) или ситактични конструкции (синтактичен). Когато двата елемента са и противопоставени, се получава контраст. Например двойката Яворови стихове с враг врагувам — мяра според мяра, / с благ благувам — вяра зарад вяра изгражда пълен синтактичен паралелизъм, в рамките на който е вграден и ярък смислов контраст
 
'''[[Асонанс]]''' е стилистична фигура, която се състои в повторение на гласни звукове в стих, главно ударени, което създава усещане за вътрешна рима в рамките на стихотворението.Например в стихотворението „Хаджи Димитър“ на Ботев се среща асонанс с гласната е: „Настан'''е''' в'''е'''ч'''е'''р, м'''е'''с'''е'''ц изгр'''ее''', зв'''е'''зди обсипят свода н'''е'''б'''е'''с'''е'''н, гора зашуми, вятър пов'''ее''', Балканът п'''ее''' хайдушка п'''е'''с'''е'''н“.
 
'''[[Алитерация]]''' е стилистична фигура, обратна на асонанса, при която една или няколко сходни съгласни се повтарят неколкократно в близки думи. Алитерацията се използва най-често в поезията, но също и в прозата, особено при кратки фрази. Пример: '''Р'''а'''н'''о е '''Р'''а'''дк'''а '''р'''а'''н'''и'''л'''а.
 
'''[[Етимологична фигура]]''' е синтактична конструкция, при която думи с еднакъв корен са свързани в израз.
'''[[Анафора]]''' е стилистична фигура, повторение на звукове, думи или синтактични конструкции в началото на два или повече стиха, строфи или изречения.Използва се, за да усили значението на конкретната дума или фраза, да придаде повече емоционалност и благозвучие на лириката
 
'''[[Епифора]]''' е стилистична фигура, обратна на анафората, която представлява повторение на еднакви думи или звуци в края на последователни стихове или фрази.. Чрез епифора в поезията се постига и т.нар. „омонимична рима“. Често се среща в белите стихове.
=== Фигури на мисълта ===
* [[Алюзия]]