Разлика между версии на „Троп“

м
м
'''[[Сравнение]]''' — съпоставяне на два обекта например с помощта на като (като че, като на, както, сякаш, подобно на и др.),
Например
-* застана пред мене права, зла като усойница (Елин Пелин),
-* полите ѝ широки, като на кукла (Йордан Йовков),
-* бих ревнал от болка / като ранена в сърцето пантера (Никола Вапцаров).
 
'''[[Метафора]]''' — названието на един обект (предмет, признак, действие) се пренася върху друг обект (предмет, признак, действие) въз основа на някакво сходство (по цвят, форма, размер, функция и др.) между двата обекта (от гр. метафора-пренасяне, преносен израз).
Например:
-* сходство между два предмета: Не жена, а звезда стоеше в тъмната му кръчма (Елин Пелин),
-* сходство между два признака: Сребърни облачета … се рееха тихо по синьото небе (Ив. Вазов);
-* сходство между действия: Лазаринка спусна кърпа ниско над очи и лицето ѝ пламна от срам (Елин Пелин).
Метафоричният образ се изгражда чрез съпоставяне, чрез сравняване на два предмета, два признака, две действия, затова метафората е скрито сравнение — думите за сравнение (като, сякаш) се изпускат, но се подразбират
 
'''[[Олицетворение]]''' — при този вид метафора признаци на човека (на живо същество) се пренасят върху неодушевени предмети или отвлечени понятия (истина, лъжа, добро, зло и др.). Така те сякаш оживяват — превръщат се в одушевени същества. Според това кои признаци на човека (качества, действия), как и на кои предмети се приписват, олицетворенията се разграничават в групи:
-* На предмет се приписва отделен човешки признак:
През прозореца гледат меките. (Д. Габе)
-* Предметът се уподобява на човек:
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш (Хр. Ботев)
Отвлечено понятие се уподобява на човек:
-* частично: По този въпрос истината ще проговори рано или късно.
-* напълно (използва се главна буква): Веднъж Лъжата казала на Истината:
 
'''[[Алегория]]''' — при този вид метафора отвлечено понятие за нравствено качество на човека се изразява чрез предмет, явление, животно. Например в пословици, поговорки, басни чрез образи на животни се представят положителни или отрицателни качества на човека — лъв — смелост, заек — страх, лисица хитрост, вълк — алчност, змия — коварство, магаре — упорство, мечка — груба сила, мравка — трудолюбие, щурец — безгрижие и др.
'''[[Метонимия|Метонимията]]''' — свързва два обекта на базата на някаква зависимост между тях.
Метонимиите биват например по:
-* общност на мястото — Върхът отговори с други вик: Вазов) — вместо „опълченците, които са на върха“;
-* общност на действието — Трионът, теслата, длетото, брадвата не си почиваха по цели дни (Елин Пелин) — вместо „майсторите с трион, тесла, длето, брадва“;
-* принадлежност на обекта — Повзри се в живота, и ето ти Ботев, и ето ти цяла поема (Никола Вапцаров) — вместо „идеите, творчеството на Ботев“;
-* съотношение между материал и продукт — желязото срещат с железни си гърди (Иван Вазов) — вместо „железните оръжия“;
-* съотношение съд и съдържание — тя ставаше скъперница и броеше чашките на стареца (Елин Пелин) — вместо „количеството вино в чашките“ и др.
 
'''[[Синекдоха|Синекдохата]]''' е с характеристики, много близки до метонимията. При нея видовото название представя родовото
Например
* хляб вместо храна;
* член на класа представя целия клас — Полякът люби и пролива кръвта си за всичко, що е полско…
Българинът, напротив, каквато омраза храни против турчина, такава… и към чорбаджият и духовенството (Христо Ботев);
* частта представя цялото — при теб дойдох, о, бащино огнище (Иван Вазов) — вместо „бащин дом“,
 
'''[[Оксиморон|Оксиморонът]]''' е вид стилистично средство — троп, съчетание на привидно несъчетаеми, противоположни понятия (антитези), което създава контрастна изразителност на тяхната образност. Например „сладка мъка“ или „Живият труп“ (Л. Н. Толстой). Разглежда се като разновидност на метафората.