Радко Димитриев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→На руска служба в Първата световна война (1914-1918): проруски дипломат |
|||
Ред 63:
На 2 ноември 1885, когато [[Сръбско-българска война|сърбите нападат България]], [[Източен корпус|Източният корпус]] е разположен срещу турците на югоизточните граници. Още същият ден капитан Димитриев започва подготовката за прехвърляне на 16 дружини от корпуса на западната граница. На 3 ноември се получава заповед „Не шестнадесет, а тридесет дружини да се отделят от Източния корпус и да се насочат към София“.<ref>{{Харв|Дренски|1962|loc=35-36}}</ref> По това време от тези войски се формира т.н. „Задбалкански корпус“, за чийто командир е назначен майор Николаев, а за началник-щаб капитан Димитриев.<ref>Христов, Х. и др. „Сръбско-българската война 1885. Сборник документи“, София, 1985, Военно издателство, стр. 133</ref> Към 5 ноември по-голяма част от войските от Източния корпус усилено напредват към София. На 8 ноември капитан Димитриев пристига в щаба на Западния корпус в [[Сливница]], където на 9 ноември е назначен за помощник началник-щаб на [[Западен корпус|Западния корпус]]<ref>Христов, Х. и др. „Сръбско-българската война 1885. Сборник документи“, София, 1985, Военно издателство, стр. 149</ref><ref>{{cite book | last = Военно-историческа комисия | first = | coauthors = | year = 1925 | title = История на сръбско-българската война 1885 год | publisher = Държавна печатница | location = София | pages = 530 | isbn = }}</ref> – войските, които действат срещу главните сръбски сили.
В края на войната капитан Радко Димитриев е награден с [[За храброст|Военен орден „За храброст“]], а след демобилизацията е назначен за началник на строево-инспекторското отделение в [[Министерството на войната]].<ref>{{Харв|Дренски|1962|loc=37}}</ref>
|