Радко Димитриев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 63:
На 2 ноември 1885, когато [[Сръбско-българска война|сърбите нападат България]], [[Източен корпус|Източният корпус]] е разположен срещу турците на югоизточните граници. Още същият ден капитан Димитриев започва подготовката за прехвърляне на 16 дружини от корпуса на западната граница. На 3 ноември се получава заповед „Не шестнадесет, а тридесет дружини да се отделят от Източния корпус и да се насочат към София“.<ref>{{Харв|Дренски|1962|loc=35-36}}</ref> По това време от тези войски се формира т.н. „Задбалкански корпус“, за чийто командир е назначен майор Николаев, а за началник-щаб капитан Димитриев.<ref>Христов, Х. и др. „Сръбско-българската война 1885. Сборник документи“, София, 1985, Военно издателство, стр. 133</ref> Към 5 ноември по-голяма част от войските от Източния корпус усилено напредват към София. На 8 ноември капитан Димитриев пристига в щаба на Западния корпус в [[Сливница]], където на 9 ноември е назначен за помощник началник-щаб на [[Западен корпус|Западния корпус]]<ref>Христов, Х. и др. „Сръбско-българската война 1885. Сборник документи“, София, 1985, Военно издателство, стр. 149</ref><ref>{{cite book | last = Военно-историческа комисия | first = | coauthors = | year = 1925 | title = История на сръбско-българската война 1885 год | publisher = Държавна печатница | location = София | pages = 530 | isbn = }}</ref> – войските, които действат срещу главните сръбски сили.
 
Наари 10 ноември еее назначен за командир на авангарда на лявата колона, която в [[Бой при Цариброд (11-12 ноември 1885)|боя при Цариброд]] на 11 и 12 ноември изгонва сърбите от [[Лукавица|Лукавишкия]] проход и превзема връх Бабина глава.<ref>{{Харв|Дренски|1962|loc=37}}</ref><ref>{{Харв|Военно-историческа комисия|1925|loc=561-565, 571-572, 584-585}}</ref> На 13 ноември назначен за началник-щаб<ref>{{Харв|Военно-историческа комисия|1925|loc=666}}</ref> колоната на майор [[Петко Стоянов]] и го подпомага през целия ден при настъплението към Пирот. В хода на [[Пиротско сражение|сражението за Пирот]] (14-15 ноември) колоната е спряна от сърбите при Държина, но по-късно помага за овладяване на височините южно от града<ref>Кратка история на сръбско-българската война през 1885 година. Военноисторически сборник, 2006, кн. 1-2, стр. 117-124</ref>. На 15 ноември Радко Димитриев придружава командира на корпуса на бойното поле и го подпомага при управлението на войските до цялостното прочистване на града.<ref>{{Харв|Дренски|1962|loc=37}}</ref>
 
В края на войната капитан Радко Димитриев е награден с [[За храброст|Военен орден „За храброст“]], а след демобилизацията е назначен за началник на строево-инспекторското отделение в [[Министерството на войната]].<ref>{{Харв|Дренски|1962|loc=37}}</ref>