Електромагнитна индукция: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Emil Iliev (беседа | приноси) м коректорски поправки, предимно запетаи и буквени грешки |
|||
Ред 1:
{{Класическа електродинамика}}
'''Електромагнитната индукция''' e физическо явление, при което в проводник, движещ се в магнитно поле
[[Майкъл Фарадей]] е удостоен като откривател на явлението ''електромагнитна индукция'' през 1831 г. То е предсказано и от Франческо Зантедеши. През 1829 г. Фарадей открива, че електродвижещото напрежение
Законът на Фарадей за електромагнитната индукция се записва като:
Ред 10:
където
:<math>\mathcal{E}</math> е [[електродвижещо напрежение]] (е.д.н.) във [[волт]]ове (V)
:Φ<sub>B</sub> е
За често срещаният, но специален случай на намотка от N навивки със същото напречно сечение, Законът на Фарадей за електромагнитната индукция се записва като
Ред 21:
Знакът "-" отразява принципът на Ленц ,който определя посоката на индуктираното е.д.н. по следния начин:
:''Индуктираното в електрическа верига е.д.н. е винаги с такава посока, че токовете, които то поражда, действат против промяната на магнитнитния поток,
==Приложения==
Ред 39:
==Индуктирано от движение е.д.н.==
Според закона на Фарадей, е.д.н. се генерира и във верига, която се движи в магнитно поле, което е постоянно във времето. Как се обяснява явлението: ще бъде разгледана проста верига, в която проводящ прът с дължина ''l'' се плъзга по проводяща рамка с U-форма в хомогенно магнитно поле.
За допълнително опростяване се допуска, че магнитното поле е перпендикулярно към равнината, в която е разположена веригата. Нека проводящият прът се движи с постоянна скорост ''v'' надясно. Магнитният поток, обхванат от веригата, е просто произведението между перпендикулярната плътност на магнитното поле (магнитнтата индукция '''В''') и площта на веригата, ''l.x'', където ''x'' определя позицията на плъзгащият се прът (виж фигурата). Така,
Ред 45:
:<math> \Phi_B = Blx</math>.
Проводящият прът изминава разстояние <math>\Delta x=v\Delta t</math> за време <math>\Delta t</math>, така за същото време магнитният поток, обхванат от веригата, се увеличава:
:<math> {\Delta\Phi_B} = Bl\Delta x=Blv\Delta t</math>.
Ред 53:
:<math> \mathcal{E} = {-{\Delta\Phi_B} \over \Delta t}={B}lv</math> .
Така индуктираното във веригата електродвижещо напрежение вследствие на движението на проводника е равно просто на произведението на магнитната индукция <math>B</math>, дължината на пръта <math>l</math> и скоростта на движение на последния <math>v</math>.
Ако магнитното поле не е перпендикулярно към веригата, но вместо това сключва ъгъл <math>\Theta</math> с перпендикулярното направление към равнината, тогава:
Ред 62:
==Еднополюсна машина==
[[Еднополюсен генератор|Еднополюсната машина]] е електрически генератор, състоящ се от проводящ маховик, който се върти в магнитно поле с един електрически контакт близо до оста на въртене, и друг, разположен близо до периферията на маховика. За разлика от другите видове генератори, изходното напрежение на еднополюсният генератор не може да сменя полярността си, откъдето идва и името на машината (еднополярна или еднополюсна). Разделянето на заряда е в резултат на Лоренцовата сила върху свободните заряди във диска. Движението е ъглово (азимутално), а полето аксиално, следователно електродвижещото напрежение е радиално. Електрическите контакти трябва да са четкови (плъзгащи), което води до големи загуби при малко по стойност генерирано напрежение.
Ако магнитното поле се създава от постоянен магнит, генераторът работи независимо от това дали магнитът е застопорен като статор или се върти с диска. Преди откриването на електрона и законът за силата на Лоренц, този ефект остава необяснен и известен като парадокс на Фарадей.
Еднополюсният генератор е изобретен от Майкъл Фарадей през 1831 и още се нарича Фарадеев диск в негова чест. Той е първото динамо - електрически генератор, използващ магнитно поле. Тази машина е с ниско КПД и не е използвана за практически източник на енергия. Униполярният генератор показва възможностите за генериране на електрическа енергия, използвайки магнетизма, и прокарва пътя на комутационните постояннотокови машини, както и на променливотоковите динамо-машини.
Никола Тесла се интересува от
Дълго след това оригиналният Фарадеев диск е изоставен като практически генератор. Създадена е променена версия, комбинираща магнита и диска в единична въртяща се част (ротор). Понякога за тази конфигурация се използва името "хомополярен" генератор. Такава машина се използва за генериране на токове с много високи стойности при ниски напрежения, което се прилага при електрическото заваряване, електролизата и изследванията с индукционни оръдия. За приложения с импулсна енергия, ъгловият момент на ротора се използва за съхраняване на енергията за дълъг период и
Както всяко динамо, Фарадеевият диск преобразува кинетичната енергия в електрическа енергия. Обаче непривично на всички останали динамомашини, тази машина не може да бъде анализирана чрез
Вместо това за обяснението на поведението на устройството се използва законът за Лоренцовата сила. Този закон, открит 30 години след смъртта на Фарадей, показва, че силата върху електрона е пропорционална на векторното произведение на скоростта му и вектора на магнитния поток. В геометричен смисъл това означава, че силата сключва прави ъгли със скоростта (ъгловата скорост) и
Има сериозни и объркващи трудности при разясняването на принципа на работа на машината. Ключовата дума в предшестващият параграф е скорост, което води до въпроса: "скорост относителна към какво". Ако скоростта отнесена към магнита е считана като причина на Лоренцовата сила, тогава обяснението е в противоречие със специалната теория на относителността, която твърди, че е невъзможно да се каже дали равномерното магнитно поле е стационарно или се движи. Това допускане предполага и че,
Правилната интерпретация за скоростта на електрона е, че тя е относителна спрямо статичните части на машината, които са плъзгащите контакти, и веригата, към която са свързани. На езика на специалната относителност тези обекти изпълняват ролята на "наблюдател". Скоростта на електрона, относителна към тези компоненти, е причина
==Опит на Херинг (1908)==
|