Григориански календар: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 50:
Както е отбелязано по-горе, средната [[тропическа година]], тоест периодът на завъртане на Земята около Слънцето, отнема 365,2422 дни. Добавяйки един ден на всеки четири години, Юлианският календар има малко по-голяма средна дължина от 365,25 дни. Това е довело до разликата с 10 дни спрямо истинското време и като резултат датата на [[Великден]], определяна според пролетното [[равноденствие]], се отмествала назад към февруари.
 
За да се приведе календарът в съответствие с равноденствието, нов вариант е предложен за пръв път от [[Калабрия|калабрийския]] доктор [[Алойзий Лилий]]. Новият календар е одобрен на [[24 февруари]] [[1582]] г. чрез папската була ''[[Inter gravissimas]]'' на папа [[Григорий XIII]].
 
Новият календар ''премахва'' високосните дни за годините, отговарящи на следните две условия:
Ред 60:
''Inter gravissimas'' постановява също, че четвъртък, [[4 октомври]] [[1582]] г. ще бъде непосредствено следван от петък, [[15 октомври]], за да се компенсира отместването, натрупано през вековете.
 
Григорианският календар [[Приемане на григорианския календар|не се приема едновременно в цяла Европа]]. Той е наложен от Григорий XIII в страните под негова власт. [[Испания]], [[Португалия]] и [[Полша]] го приемат веднага. Други ([[Франция]] и други ), съвсем скоро след тях. Протестантска [[Англия]] приема Григорианския календар чак през [[18 век]], а [[Русия]] трябва да дочака [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]], за да го приеме през [[1918]] г., като се оказва че Октомврийската революция започнала на 25 октомври 1917 г. според юлианския календар, всъщност е започнала на 7 ноември 1917 г.

В България григорианският календар е въведен в гражданския живот с Указ № 8 на цар Фердинанд I съгласно който 31.III.1916 г. веднага е последван от датата 14.IV.1916 г. (Държ.вест., бр. 65, 21.III.1916 г.). В Сърбия това става на 18.I.1919 г., в
Гърция – на 9.III.1924 г. и т.н.

Разликите в календарите създават трудности на историците, защото примерно даден английски документ, датиран от 10 януари 1603 г., е по-късен от френски документ от 15 януари същата година. Например [[Уилям Шекспир]] и [[Мигел де Сервантес]] са починали на една и съща дата ([[23 април]] [[1616]] г.), но не и в един и същи ден. Допълнителни трудности идват от факта, че календарите се отдалечават и григорианската „поправка“ от 10 дни през 16-ти и 17-ти век, през 18-ти век е 11 дни, през 19-ти век е 12 дни и през 20 век - 13 дни.
 
Григорианският календар не предвижда година [[Нула]] и вековете и хилядолетията започват с годината номер [[1]]. Следователно: