|
== Криза и забрана ==
uj ezabraneno amna to si susgtestvyva i ni pere mangizite po celiq svqt te sa mn loshi i sa biqt s xora pred bloka si we zatova se organizira nova organizaciika na ime "Da" tq se bori sreshtu illuminatite glaven organizator e nikolay yordanov po prykor naito toi sa bii sas loshite i sha utrepi seki iluminat shoto da si znaqt tez mazni kaputi
След този успех броят на членовете нараства бързо, което същевременно води до проблеми — до началото на края. Книге счита, че заслугите му за популяризирането на ордена не са оценени достойно и заплашва в писма да предаде тайните на сдружението на йезуити и розенкройцери. С това си поведение той само захранва съмнението на Вайсхаупт, че Книге превръща ордена в доминирано от абсолютистката висша класа сдружение. Тези съмнения не остават съвсем безпочвени, тъй като към ордена се присъединяват принц Карл фон Хесен, Фердинанд фон Брауншвайг, херцог Ернст фон Заксен-Гота и Карл Аугуст от Заксен-Ваймар. Специално последният и неговият таен съветник [[Гьоте]] стават членове единствено с цел разучаването на ордена.
Вследствие на това противопоставянето между Книге и Вайсхаупт се изостря до такава степен, че се появява риск от разпадане на ордена. Затова през февруари 1784 е свикан така наречения "конгрес" ({{lang-de|"Congress"}}) - арбитражен съд във [[Ваймар]]. Изненадващо за Книге конгресът,в който участват и Гьоте, Йохан Готфрид Хердер и херцог Ернст фон Заксен-Гота отсъжда, че трябва да бъде избран изцяло нов ареопаг. Двете водещите личности в ордена са приканени да се откажат от постовете си. Това е само привидно балансиран компромис.Тъй като е можело да се предвиди, че основателят и без официален пост ще има силно влияние в ареопага, решението означава ясна загуба за Книге. След като двете страни се разбират да не се изказват за случващото се и да засекретят всички документи, на 1 юли 1784 Книге напуска Ордена на илюминатите. По-късно се изказва против "модната глуповатост" ({{lang-de|"Mode-Thorheit"}}) чрез тайни сдружения да се правят опити за подобряване на света. Вайсхаупт от своя страна предава водещата позиция в ордена на Йохан Мартин Граф цу Щолберг-Росла.
Покрай вътрешните си раздори тайните общества привличат вниманието на баварските власти. Властващите по това време се притесняват от просветителните цели на тези тайни ордени, целящи чрез инфилтрация на администрацията да променят обществения и социален ред и да създадат "рационална държавност"({{lang-de|"Vernunftstaat"}}).<ref>Wehler, Hans-Ulrich (1989): "Deutsche Verfassungsgeschichte; Bd.1, 2.Auflage.", Мюнхен, стр. 324.</ref> Следователно всички общества, съюзи и сдружения, които са основани без разрешение от властващите биват забранени от баварския [[курфюрст]] [[Карл Теодор (Пфалц и Бавария)|Карл Теодор]] на 22 юни 1784.
[[Файл:Kurfürst Karl Theodor (Bayern).jpg|мини|[[курфюрст]] [[Карл Теодор (Пфалц и Бавария)|Карл Теодор]]]]
На 2 март 1785, след натиск от страна на Патер Франк, [[канцлер]] [[фрайхер]] фон Крайтмайър, розенкройцерския фрайхер фон Тьоринг и други придворни, е издаден нов указ изрично забранявайки илюминатите и масоните като предателски и антирелигиозни организации. При домашни обиски биват конфискувани документи на ордена, от които излизат още доказателства за радикалните му цели. От други документи, намерени при мъртъв пощальон, властите извличат имената на редица членове. В същата година [[папа]] [[Пий VI]] обявява в две писма от 18 юни и 12 ноември до епископа на Фрайзинг, че членството в ордена е несъвместимо с католическата вяра.
Преследванята на членове на ордена, вследствие забраната му, са умерени. Стига се до домашни обиски и конфискации, някои придворни съветници и офицери губят постовете си и няколко членове са изгонени от страната, но никой не е затворен. <ref>Kraus, Andreas (2004): "Geschichte Bayerns. Von den Anfängen bis zur Gegenwart", Мюнхен, стр. 350.</ref> Самият Вайсхаупт, за когото не е било известно, че е основател на ордена, е заподозрян но избягва след ултиматум да се признае за католик. Първо се установява в свободния град [[Регенсбург]], а през 1787 се мести в [[Гота]], където херцог Ернст го назначава на синекурна длъжност.
През април 1785 граф Щолберг-Росла обявява ордена за суспендиран, сиреч врменно преустановил действията си. Боде използва това обстоятелство за да продължи сам да води дейността на сдружението.<ref>Bode, Johann Joachin Christoph (1994): "Journal von einer Reise von Weimar nach Frankreich im Jahr 1787.", Мюнхен</ref> Така той опитва да създаде нови ордени, които да поемат дейностите и членовете.Отказва през 1790 след поради силните антиилюминаторските настроения в Бавария през настъпилото революционно време.В изследователската литература се приема, че това е окончателното разпускане на Ордена на илюминатите.
На 16 август 1787 следва трета, по-строга забрана, която заплашва със смъртна присъда набирането на членове за Ордена на илюминатите и Масонския орден . Това показва, че сред политическия елит продължават да кръжат слухове са продължаващо съществуване на илюминатите.
Всичките тези действия сами по себе си водят до истерия на тема илюминати, подклаждайки страха на етаблираните висши класи от радикални тайни сдружения. Опасенията от илюминатите се сливат със страха от якобинците след [[Френската революция]]. Това води до нова, още по-масивна истерия сред управленските среди. В този контекст баварският държавен министър [[Максимилиан Монжела]], самият той бивш илюминат, при назначаването му 1799 година и отново през 1804 забранява всякакъв вид тайни сдружения . Колко силно немската общественост е била обзета от мистериозни обяснения и мистификации на тема Френска революция може да се разпознае по литературните произведения от това време. Няколко по-известни примери за такива произведения са ''Der Geisterseher'' (1787/89) на [[Шилер]], ''Die unsichtbare Loge'' (1793) на Жан Пол, както и ''Der Groß-Cophta'' (1792) и ''Wilhelm Meisters Lehrjahre'' (1796) на [[Гьоте]].
[[Файл:Schild-Illuminatenorden IN cropped.jpg|мини|Паметна плочка в Инголщат]]
В днешни дни единствено което напомня за съществуването на Ордена на илюминатите е паметна плоча върху сградата в която се е намирала залата за събрания на сдружението. Тя се намира на адрес: "Терезиенщрасе" 23, (Theresienstraße 23) в пешеходната зона на [[Инголщат]].
Някои днешни изследвания, позоваващи се на колекцията документи завещани на Стокхолмската ложа от Ернст II фон Заксен-Гота-Алтенбург ([[:de:Schwedenkiste|статия в немската уикипедия за т.нар. "шведенкисте"]]), стигат до извода, че орденът е продължил да съществува в Тюрингия. До момента не е намерено доказателство за събитие на което орденът да е разпуснат.
== Цели ==
|
