Моин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м А. Синве -> Александър Синве |
Редакция без резюме |
||
Ред 21:
}}
'''Моин''' или '''Мойн''',
== География ==
Селото е разположено на 4
==История==
В 19 век Моин е чисто българско село в [[Гевгели]]йска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Моин (Moïn), Воденска епархия, живеят 270 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/25|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в
В селото в 1895 - 1896 година е основан комитет на ВМОРО.<ref name="Докторов.52">„Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 52, ISBN 9549514560</ref>
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от
На 27 ноември 1901 година според рапорт на българския търговски агент в Солун [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]] четата на [[Иванчо Карасулията]] убива двама гъркомани в Моин, защото служели като укриватели и проводници на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцките чети]] и го съобщава с писмо до каймакамина в Гевгели.<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX — началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 20.</ref>
В селото има три църкви - българска екзархийска, гъркоманска и българска униатска.<ref name="ПЕ">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.povardarska-eparhija.org.mk/pe//index.php?option=com_content&task=view&id=367&Itemid=55 | заглавие = Цркви и манстири во Гевгелија | достъп_дата = 20 февруари 2014 г| фамилно_име = | първо_име = | дата = 2 юни 2008 г | труд = | издател = Повардарска епархија | език = | цитат = }}</ref>
След [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в 1904 година цялото село минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.]</ref> Но по данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година във ''Муин'' (Mouin) има 176 българи екзархисти и 160 българи униати и в селото работи българско униатско училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.194-195.</ref>▼
▲След [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в 1904 година
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 3 души от Мойн се записват доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 863.</ref>
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото попада в [[Сърбия]].
В 1917 година, когато селото е на фронтовата линия, и трите му църкви са разрушени. Селяните изграждат нова, която обаче също е разрушена през Втората световна война. В 1963 година църквата „Свети Архангел Михаил” е възстановена. Представлява еднокорабна сграда с равен варосан таван, с припрата, но без олтарна апсида. Иконостасът е малък и е дело на гевгелиския столар Ристо Попов, което е отбелязано на надпис на него, датиран 30 декември 1968 година.<ref name="ПЕ"/>
==Личности==
| |||