[[Картинка:Faisceau parallèle.pngsvg|дясно|200п]]'''Геометричната оптика''' е раздел от [[оптика]]та, изучаващ разпространението на [[светлина]]та в прозрачни среди и принципите на построяване на изображението при преминаване на светлината през тези среди. Разпространението се счита за праволинейно и се изобразява с помощта на светлинни [[лъч]]и. Те представляват теоретичен, а не физичен елемент и са способ за построяване на различните диаграми. Основните явления са [[отражение]] и [[пречупване]], което се подчинява на закона на Снелиус. Геометричната оптика изучава изображенията, получени при различни видове [[огледало|огледала]] и [[леща (оптика)|лещи]].
От гледна точна на физиците, геометричната оптика представлява допълнение към [[вълнова оптика|вълновата оптика]] и [[квантова оптика|квантовата оптика]]. Исторически погледнато обаче, геометричната оптика е започнала да се развива още в древността и се е появила много преди останалите. Вълновата оптика се появява едва през XIX-ти век, а квантовата през XX-ти.
