Отваря главното меню

Промени

{{main|Гръко-персийски войни}}
 
Събрана в продължение на няколко години, огромната армия на персийския цар възлизала на 2 или 3 милиона души, според Херодот. Мнозина изследователи приемат, че численост от 300 до 500 000 души изглежда по-реална, а някои смятат, че персийската войска в Гърция едва ли е надвишавала 100 хиляди. В армията на Ксеркс имало войници от десетки подчинени народи, включително и 10 хил. елитни гвардейци, известни като "[[Безсмъртни]]те".
 
През 480 пр.н.е. Ксеркс оглавява армията и потегля от [[Сарди]], с което дава началото на похода срещу гърците. Част от армията е транспортирана с кораби по море, но повечето от пехотата и самият Ксеркс преминават в [[Тракия]] през [[Хелеспонт]]а, ([[проток]]а [[Дарданели]]) върху специално построени [[Понтонен мост|понтонни мостове]]. Според разказа на Херодот, когато буря разрушава мостовете, разгневеният Ксеркс заповядва морето да бъде бичувано с [[камшик]] за наказание.
[[File:Xerxes lash sea.JPG|thumb|ляво|200px|Бичуването на Хелеспонта (илюстрация от 1909 г.)]]
 
Когато Ксеркс и многочислената му армия преминават в Европа, превесапревесът на силите е явно на негова страна. Той е сключил съюз с [[Картаген]], а някои от гръцките държави, като [[Тесалия]], [[Тива (Беотия)]] и [[Аргос]] минават на негова страна. Настъплението на персите в Тракия, Македония и Северна Гърция е успешно и почти безпроблемно.
 
===Похода в Гърция===
{{main|Битка при Термопилите}}
Първото сражение между перси и гърци е в подножието на теснината [[Термопили]] (т. нар. "Горещи порти") през август 480 пр.н.е.. Там армията на Ксеркс се сблъсква с няколкостотин [[Спарта|спартанци]] и [[Аркадия|аркадци]], предвождани от спартанския цар [[Леонид I]]. Гърците удържат за известно време прохода Термопили. Предател от гърците издава на персите, че има една овчарска пътека, по която могат да атакуват в гръб. Цар Леонид вижда, че битката е обречена и изпраща повечето от войниците у дома. Той самиясамият остава да се бие заедно с 300 спартанци и отбранява прохода в продължение на три дни непрестанни боеве до смърт.
 
Жертвите от персийска страна са много големи, но тъй като са далеч по-многобройни, персите успяват да надделеят над малката спартанска армия и продължават своето настъпление в Гърция. Изоставената [[Атина]] е превзета и опожарена от Ксеркс, наказани са и редица други градове, оказали съпротива. Отбраняваната от гърците територия се свежда до [[Пелопонес]]. Въпреки това ходаходът на кампанията се обръща, след като флотът на персите търпи поражение в опустошителната [[Битка при Саламин]] (септември 480 пр.н.е.) срещу гръциягръцкия флот, командван от [[Темистокъл]]. Обезпокоен от загубата и прекъснатата връзка по море, Ксеркс се оттегля да зимува с армията си в Северна Гърция.
 
В началото на 479 пр.н.е. Ксеркс научава за избухналия бунт във [[Вавилония]], поради което се връща в Азия и оставя командването на своя приближен [[Мардоний]]. В заветната [[битка при Платея]], в [[Беотия]] (август 479 пр.н.е.), персийската армия търпи решаващо поражение от обединената армия на двата най-силни гръцки полиса - [[Атина]] и [[Спарта]], предвождана от [[Милтиад]]. Персите биват разгромени от 30 000 Атинска и 10 000 Спартанска армия, а персийският генерал загива. Остатъците от персийската армия напускат Гърция. С това приключва втората Гръко-Персийска война.
Благодарение на гръцката пропаганда се налага мнението за Ксеркс като жесток вманиачен тиранин и самовеличаещ се мегаломан, неспособен във военното дело. През последната част от управлението си Ксеркс е апатичен и бездеен владетел, подвластен на дворцовите интриги.
 
След неуспеха в Гърция, до края на Ксерксовото царуване, империята не води повече завоевателни походи. Държавата е частично дестабилизирана от серията бунтове на източните [[сатрап]]и и от появилиятпоявилия се глад. Ксеркс се опитва да засили [[Зороастризъм|зороастризма]], подтискапотиска местните култове и конфискува големи богатства от храмовете в Египет и Вавилон.
 
ОпитаОпитът на Ксеркс да реформира корумпираната администрация, като назначава избрани от него чиновници, води до недоволство сред аристократите. През 465 г. пр. Хр. Ксеркс I и най-големият му син Дарий стават жертва на дворцов заговор, начело с началника на охраната Артабан и евнуха Аспамитър, които убиват царя в покоите му.
 
==Външни препратки==
Анонимен потребител