Британско-съветска окупация на Иран: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 7:
 
По време на операцията съюзническите сили нахлуват в Иран и свалят от власт [[шах]]а [[Реза Шах Пахлави|Реза Пахлави]], който отказва съюзническо искане за допускане на войски на територията на страната. [[Съветският съюз]] и [[Великобритания]] окупират Иран и налагат съюзнически контрол над железопътните линии и петролните находища на страната. Британските въоръжени сили заемат южен Иран, а съветските окупират северната част на страната.
 
Контекст
Иран или Персия, наричан така до 1935 е разделен на две зони на влияние, руска на север и британска на юг. Тези две сили се възползват от проблемите, засягащи персийската конституционна революция от 1905-1911, от слабостта и корупцията, станали част от управлението на последните императори каджари, за да могат да достигнат тяхното влияние в страната.
След края на Първата световна война руските и английски войскови части напускат страната и през 1921 конституционната монархия е възстановена.
На 21 февруари 1921 полковникът Реза Хан(1878-1944), бившия шеф на казашката охрана, става държавен глава. Той сам се коронясва Шах през декември 1925. Води политика на бърза модернизация на Иран, като се опира на технологичната подкрепа на европейските държави(Германия, Франция, Швейцария), които не са се присъединили към силите, които са искали да си разделят държавата. Икономическата близост с Германия, пръв търговски партньор на Иран през 1939, скоро ще подразни британците.
Вследствие на немската инвазия в СССР през 1941, Обединеното кралство и СССР стават съюзници. Реза Пахлави вече доста е сближил Иран към Третия райх, но внимавайки страната да остане неутрална. Британците се опасяват да не би рафинерията на Абдан, притежавана от AIOC Англо-иранска петролна компания, да попадне в ръцете на германците. Тази рафинерия, която е произвела всъщност осем милиона тона петрол през 1940 представлява една ключова част във войната в полза на Антантата.
За руснаците Иран представлява жизнен път за прекарване на американските помощи до СССР.
Нападенията на немските подводници и приближаващите ледници, усложняват значително преминаването на конвоите през арктическия океан към Архангелск. Железопътните линии, преминаващи през Иран, са основния начин за транспортиране на материали кум СССР от Персийския залив.
СССР и Великобритания оказват натиск върху Иран и Шаха, но това единствено увеличава напрежението и предизвиква про-германски съюзи в столицата Техеран. Реза Шах отказва да изгони многобройните пребиваващи германци в Иран, след което отказва и използването на железопътните линии от съюзниците, поради обявения неутралитет от страна на Иран. Това води до британска и съветска инвазия на територията на Иран, чието начало се счита 25 август 1941.
 
==Германско-иранските отношения==
Line 39 ⟶ 30:
Първият висш общсъюзнически форум по време на ВСВ, [[Техеранска конференция|Техеранската конференция]], се провежда в столицата на де факто окупиран Иран.
 
==Деокупация==
==Последици==
След края на ВСВ, първи от Иран се изтеглят британските войски. Изтеглянето започва на 2 март 1946 г. Червената армия започва да се изтегля от северен Иран в средата на 1946 г., след оплакване от страна на Иран до новосформиралия се [[Съвет за сигурност на ООН]], като Иран станава първата страна подала жалба в [[ООН]].
Загубите по време на морските операции се измерват в два военни ирански кораба, които са потопени и четири други, които са пострадали тежко от Кралската флотилия. Шест ирански изстребителя са свалени. Около 800 войници, морски пехотинци, пилоти и са избити, сред които и Голамали Баяндор, адмирал на иранската флота. Близо 200 цивилни умират по време на въздушните нападения в Гилян. Британските и индийски загуби са едва 22 загинали и 42 ранени.
 
След тази окупация персийският коридор е отворен и позволява преминаването на цял флот с материали(повече от 5 милиона тона с военни субсидии) към СССР най-вече, но също и към британските сили в Близкия изток. След абдикирането на баща си Мохамед Реза става шах на 16 септември 1941год. Младият и неопитен владетел се оказва изтласкан върху трона, като започва управлението си с една чисто протоколна и номинална власт, силно ограничена от британците.
Обнадеждени от свободното взимане на решения от Реза Шах, британците искат да върнат на трона династията Каджар и по точно Султан Хамид Мирза , който е син на предишния регент Мохамед Хасан Мирза. Но шансовете да го видят на трона са по скоро нищожни, тъй като той не говори персийски и познава доста по-добре Лондон и италианската ривиера, отколкото родната си замя, която напуска на четиригодишна възраст.
Новият шах подписва договор за съюз с британците и руснаците през януари 1942, според който Иран е задължен да оказва невоенна помощ на двете сили. Петият член от този договор, който не е напълно спазен от иранските управници, задължава Съюзниците да напуснат Иран в срок от шест месеца след края на размириците. През септември 1943 Иран обявява война на фашистка Германия, като това го определя като бъдещ член на ООН. По време на конференцията в Техеран през ноември същата година, президентът Франклин Рузвелт, първия министър Уинстън Чърчил и генералния секретар Йосиф Сталин, потвърждават отговороността си към независимостта на Иран и неговата териториална единност и заявяват добрите си намерения, предоставяйки икономическа помощ на Иран.
След края на войната британците се оттеглят, но съветските трупи, разположени северозападно от Иран не само отказват да отстъпят, но и подкрепят бунт, който води до създаването на сепаратистки и про съветски държави в Иранския Азербайджан в края н а1945: Демократична република Азербайджан и република Махабад. И двете са марионетни съветски правителства. Това отключва ирано-съветската криза и съветските войски се отдръпват чак през май 1946, след като получават обещание за петролни концесии
Без съветските войски, които да ги пазят, съветските републики на север рухват и петролните концесии са отхвърлени. Именно по време на този исторически момент на окупация е написан персийският химн Ey Iran през 1946
==Репарации==
През 2009 г. иранският прзидент [[Махмуд Ахмадинеджад]] заявява, че страната му е претърпяла много вреди по време на окупацията от Съюзниците през Втората Световна война, поради което ще настоява до край за пълни компенсации. за изчисляване на размера им е сформирана специална държавна комисия, като Ахмадинеджад споделя пред журналисти, че след калкулиране на щетите ще бъде изпратено писмо с искание за обезщетениие по тях до Генералния секретар на ООН [[Бан Ки Мун]].