Британско-съветска окупация на Иран: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 35:
==Последствия==
Първият висш общсъюзнически форум по време на ВСВ, [[Техеранска конференция|Техеранската конференция]], се провежда в столицата на де факто окупиран Иран.
Загубите по време на морските операции се измерват в два
военни ирански кораба, които са потопени и четири други, които са пострадали
тежко от Кралската флотилия. Шест ирански изстребителя са свалени. Около 800
войници, морски пехотинци, пилоти и са
избити, сред които и Голамали Баяндор, адмирал на иранската флота. Близо 200
цивилни умират по време на въздушните нападения в Гилян. Британските и индийски
загуби са едва 22 загинали и 42 ранени.
След тази окупация
персийският коридор е отворен и позволява преминаването на цял флот с материали(повече
от 5 милиона тона с военни субсидии) към СССР най-вече, но също и към
британските сили в Близкия изток. След
абдикирането на баща си Мохамед Реза става шах на 16 септември 1941год. Младият
и неопитен владетел се оказва изтласкан върху трона, като започва управлението
си с една чисто протоколна и номинална власт, силно ограничена от британците.
Обнадеждени от свободното взимане на решения от Реза Шах,
британците искат да върнат на трона династията Каджар и по точно Султан Хамид
Мирза , който е син на предишния регент Мохамед Хасан Мирза. Но шансовете да го
видят на трона са по скоро нищожни, тъй като той не говори персийски и познава
доста по-добре Лондон и италианската ривиера, отколкото родната си замя, която
напуска на четиригодишна възраст.
Новият шах подписва договор за съюз с британците и руснаците
през януари 1942, според който Иран е задължен да оказва невоенна помощ на двете сили. Петият член от този договор,
който не е напълно спазен от иранските управници, задължава Съюзниците да
напуснат Иран в срок от шест месеца след края на размириците. През септември
1943 Иран обявява война на фашистка Германия, като това го определя като бъдещ член на ООН. По
време на конференцията в Техеран през ноември същата година, президентът Франклин
Рузвелт, първия министър Уинстън Чърчил и генералния секретар Йосиф Сталин,
потвърждават отговороността си към независимостта на Иран и неговата
териториална единност и заявяват добрите си намерения, предоставяйки
икономическа помощ на Иран.
След края на войната британците се оттеглят, но съветските
трупи, разположени северозападно от Иран не само отказват да отстъпят, но и подкрепят бунт,
който води до създаването на сепаратистки и про съветски държави в Иранския
Азербайджан в края н а1945: Демократична република Азербайджан и република
Махабад. И двете са марионетни съветски правителства. Това отключва
ирано-съветската криза и съветските войски се отдръпват чак през май 1946, след като получават
обещание за петролни концесии
Без съветските войски, които да ги пазят, съветските републики
на север рухват и петролните концесии са отхвърлени. Именно по време на този
исторически момент на окупация е написан персийският химн Ey Iran през 1946.
==Репарации==
През 2009 г. иранският прзидент [[Махмуд Ахмадинеджад]] заявява, че страната му е претърпяла много вреди по време на окупацията от Съюзниците през Втората Световна война, поради което ще настоява до край за пълни компенсации. за изчисляване на размера им е сформирана специална държавна комисия, като Ахмадинеджад споделя пред журналисти, че след калкулиране на щетите ще бъде изпратено писмо с искание за обезщетениие по тях до Генералния секретар на ООН [[Бан Ки Мун]].
| |||