Разлика между версии на „Северно сияние“

редакция без резюме
м (Robot: pt:Aurora polar is a former featured article)
[[Картинка:AuroraB.jpg|300px|right|thumb|Северно сияние]]
[[Картинка:Polarlicht.jpg|300px|right|thumb|Северно сияние]]
'''Полярното сияние''' е оптиченоптично феноменявление, наблюдаваннаблюдавано в небето над полярните райони на [[Земя]]та, образуващо се в следствие на взаимодействието на заредени частици от слънчевия вятър с [[магнитосфера]]та. Явлението може да се оприличи на поразително красив танц на разноцветни светлини в небето.
 
Полярните сияния са в основата на много легенди и митове на северните народи. [[Викинги]]те вярвали, че сиянията са воини, препускащи на коне през небето, а според ескимосите добри духове палят светлините, за да осветят пътя на мъртвите към отвъдния свят.
Полярните сияния възникват на височина 90-130 km над повърхността на [[Земя]]та, но през [[1959]] г. в Северното полукълбо е засечено сияние на височина 160 km и ширина на фронта 4 800 km.
 
Причина за удивително красивото природно явление е слънчевата активностдейност. Атмосферата на [[Слънце]]то е съставена най-вече от [[водород]]. От най-външния и най-разредения ѝѝ слой непрекъснато се откъсват невидими частици ([[електрон]]и и [[протон]]и) и изтичат в [[Космос]]а. Този поток се нарича слънчев вятър. Част от него достига [[Земя]]та и под действие на нейното магнитно поле, което е най-силно при полярните области, взаимодейства със земната [[атмосфера]], предизвиквайки разноцветно светене на атмосферни газове. На всеки 11 години активносттадейността на [[Слънце]]то достига своясвоята максимум и потокът на слънчевия вятър се засилва. В този период полярните сияния са много живописни. ''Aurora Borealis'' буквално преведено от латински означава ''“Зора на севера”''. Така на научен език се наричат полярните сияния в северното полукълбо.
 
== Наблюдаване ==
През [[1954]] г. полярното сияние било наблюдавано във [[Варна]]. Много хора го възприели като отблясъци на огромен пожар, подобен на [[Големия пожар]], унищожил [[Лондон]] през [[1666]] г. През [[1941]] г., по време на [[Втората световна война]], полярно сияние в небето над [[Вашингтон (град)|Вашингтон]] предизвикало паника, тъй като жителите на американската столица го взели за начало на немско въздушно нападение.
 
Споменавания за полярното сияние можемогат да се намерят още в класическата гръцка и римска литература. Първите карти с линии на еднаква честота на поява на полярните сияния са били съставени през 1860-1873 г. от Е. Лумис ([[САЩ]]) и Х. Фриц ([[Австрия]]) за Северното полукълбо, иа през 1939 г. от Ф. Уайт и М. Хедсън ([[Нова Зеландия]]) за Южното полукълбо. През 1869 г. А. Ангстрьом започва изследване на спектъра на полярното сияние. Системните научни изследвания на тозитова природенприродно феномен обаче,явление започват в края на 19IX век в [[Норвегия]]. Ларс Вегард е първият учен, който изследва цветовете на полярното сияние и съдейства за създаване на обсерватория за тяхното наблюдение в Тромсьо. С помощта на спектрограф той определя дължината на вълната на основния цвят на полярните сияния (жълтозелен) – 0,558 μm.
 
През 1896 година Кристиян Бъркланд изказва теория, с която обяснява северните сияния. Голяма част от нея той изпробва в лаборатория, която е запазена и днес. Бъркланд пресъздава северното сияние като бомбардира метална топка, която съдържа електромагнит (Земята), с електрони (слънчевия вятър). Той е автор на сериямножество теоретични изчисления и на негово име са наречени токовете, течащи в горната част на атмосферата.
 
Карл Штьормер (1874-1957), продължава теоретичните изследвания на Бъркланд. ОпределяТой определя височината на полярните сияния, като сравнява положението им с това на звездите, при наблюдение от различни точки на Земята.
 
НебесниятНебесното феноменявление полярно сияние протича в земната атмосфера - (основно в долната част на йоносферата), а причина за появата му е Слънцето. Затова, неговото изучаване е свързано първо, с определяне свойствата и характеристиките на земната атмосфера и земното магнитно поле, и второ с проучване характера на слънчевата активностдейност. Спътникова снимка на Полярно сияние
 
До сравнително малки височини (30-35 km) атмосферата се изследва с метеорологични сонди – издигнати с балони уреди за измерване на различни параметри на атмосферата;. заЗа височини до около 100 км. се използват метеорологични ракети;, а по-големите височини са достъпни само за изкуствени спътници на Земята (ИСЗ) и междупланетните ракети. Друг метод е радиосондирането – изучаването на атмосферата по измененията в радиовълните, преминаващи през нейните слоеве. От времето на т.нар. международна геофизична година (1957-1958) изучаването на високата атмосфера добива подчертаносилен интернационаленмеждународен характер. Правят се също така спектрални наблюдения на полярните сияния във видимата, а от 50-те години на 20XX век, и в инфрачервената и ултравиолетова част на спектъра.
 
В периода 1969-1973 г. са проведени експериментиопити поза създаване на изкуствено полярно сияние, по време на които в атмосферата са инжектирани потоци електрони с високи енергии на височина няколко стотин километра. През 1971-1972 г. започва измерване на интензивността и фотографиране на полярните сияния от спътници нав полярна орбита.
 
България, заедно с други страни, е вземала активнодейно участие при изображение на Слънцето в H-alfa, изучаване на атмосферата с проекти, уреди и обработка на наблюденията. При изследванията с геофизичните ракети “Вертикал” са използвани наши уреди за измерване на йонната концентрация и йонната температура, а при ИСЗ от серията “Интеркосмос” - апарати за йоносферни плазмени измервания.
 
Що се отнася до слънчевата активностдейност, тя се следи непрекъснато от много обсерватории по Земята и от космическата слънчева обсерватория "SOHO". Това позволява да се предсказват геомагнитните бури и да се вземат предпазни мерки срещу последствията от тях.
 
== Описание на явлението ==
106

редакции