Чепинска котловина: Разлика между версии

Образувана е през младия терциер — [[плиоцен]]а, в резултат на тектонско хлътване по разседи, след което е запълнена с [[плиоцен]]ски езерни утайки. Дъното на котловината е сравнително равно и слабо нахълмено. На разломната структура на котловината се дължат честите [[земетресение|сеизмични трусове]] в местността, както и високият брой (над 80) [[минерален извор|минерални извори]], които я превръщат в едно от най-популярните [[туризъм|туристически]] места в България. Въпреки, че котловината е сравнително високо разположена и климатът е планински, поради оградното влияние на съседните планински ридове климатът е значително по мек. Средна годишна температура за станция [[Велинград]] 9,0°С, средна януарска -1,8°С, средна юлска 18,8°С. Средната годишна валежна сума е около 550 мм и е значително по-малка в сравнение с оградните планини, поради "валежната сянка" правена от тях. Отводнява се от [[Чепинска река]], [[Мътница (приток на Чепинска река)|Мътница]], Ракитовска река и други. Околните склонове на котловината са покрити с вековни [[иглолистна гора|иглолистни гори]], които са предимно от [[обикновен смърч]].▼

Котловината предлага много добри условия за развитие на селско стопанско (има големи насаждения от [[хмел]]), дърводобив, балнеолечение и туризъм. На територията на котловината са направени редица [[археология|археологически]] разкопки. Близо до село [[Дорково]] са открити останките на крепостта [[Цепина]]. На левия бряг на Чукурска река (приток на Чепинска) се намира пещерата [[Лепеница (пещера)|Лепеница]], която е обявена за [[природна забележителност]] през 1962 г.▼