Разлика между версии на „Дърворезба“

редакция без резюме
Проявления дърворезбата намира както в [[църковна архитектура|църковната архитектура]] и вътрешно оформление — [[иконостас]]и, [[амвон]]и, резбовани врати на църкви, така и в дома и [[бит]]а — резбовани тавани, [[мебели]], сандъци, дървена посуда, бастуни, хурки, кобилици. Типични за дърворезбата декоративни мотиви са [[фигурална композиция|фигуралните композиции]], плетеници и [[арабеск]]и, растителни мотиви като [[розетка]]та, [[слънчоглед]]ът, [[лоза]]та, [[дъб]]овият лист, „дървото на живота“, животински изображения като [[лъв]]ска глава, [[грифон]], [[змия]], [[орел]], [[паун]], [[славей]].
 
Цял отделен раздел съставлява направата на църковна утвар - просфоници, напрестолни кръстове с миниатюрни изображения на библейски сцени, жития на светци, придружени с богата украса от растения, птици и митични същества. Често тези кръстове са допълнително снабдени със сребърен обков. Една от най-богатите колекции на такива кръстове се намира в [[Рилски манастир|Рилския манастир]]. Основен инструмент при изработката им е модифицирана чрез допълнително изковаване губерка. Изработката отнема години, а направата на няколко кръста често е коствала зрението на майстора.
== Български резбарски школи ==
В периода на Българското [[възраждане]] се развиват няколко художествени школи, известни с дърворезбата си: [[Дебърска художествена школа]], [[Банска художествена школа]], [[Самоковска художествена школа]], [[Тревненска художествена школа]], [[Калоферска резбарска школа]]. В годините след [[Освобождението]] дърворезбата запа&#768;да, тъй като не успява стилово да се свърже с новите тенденции в архитектурата, и се пренасочва към дребните форми — цигарета, албуми, по-рядко мебели.<ref>Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980.</ref>