Урвич (Кокалянски): Разлика между версии

Счита се, че цар Ясен (Иван Асен V) бил женен също за влашка княгиня и имал две деца от нея. След смъртта на цар [[Иван Александър]] през [[1370]] г. на престола се възкачил неговия син Иван Шишман от втората му съпруга Сара (Теодора). Крепостта Урвич служила за основна база на войските на младия цар Иван Шишман, за да посрещне и отблъсне нахлуващите турски войски. Той не успял да се включи в битката при Черномен на [[Вълкашин]] и [[Углеша]], но веднага след това заедно със сръбския крал пресрещнал в [[Самоков|Самоковско]] войските, настъпващи начело с Али паша и ги отблъснал. [[турци|Турците]] отстъпили към [[Кюстендил]] и [[Македония]]. В продължение на десетина години той направил всичко възможно да спаси Софийската крепост от превземане, като крепостта Урвич се ползвала активно в отбраната. За спасяването на [[София]] и селата от района през този период помогнала и [[Кера Тамара]], дъщеря на цар Иван Александър, която била дадена за съпруга на турския султан, с което Иван Шишман се признал за васал, но запазил нeзависимостта на София и Софийско. „Урвич” е поддържал връзка с други по - малки крепости и наблюдателни пунктове по течението на р. „Искър”, като Еврейското и Равулското кале, чрез визуални сигнали. При необходимост водите на река Искър били отбивани, чрез подвижен вал, благодарение на което крепостта ставала непристъпна и устояла дълго време на обсадите. За Урвичкия манастир в Урвичката крепост, опасана отвсякъде с водите на река Искър, и за отбраната на цар Иван Шишман писал и [[Паисий Хилендарски]] в знаменитата си история. За падането и под турска власт са съхранени множество песни, легенди и предания, които обогатяват местния фолклор. С падането на София дошъл краят и на крепостта Урвич. Много вероятно е в следващите векове на това място да се е издигал манастир, а съществувалата в пределите на крепостта черква Св. Илия, да е продължила своя живот.

 

 

При последните проучвания с научен ръководител доц. Бони Петрунова от Археологическия институт на БАН и под ръководството на проф. [[Николай Овчаров]] започнали през 2008 и възобновени през 2011г. със средства по програма „Култура“ на Столична община в притвора на крепостната черква бяха открити нови артефакти, даващи непозната досега светлина върху българската история и по-специално за значението на Урвич, не само като чисто отбранителна крепост, но и като малък средновековен град, с отделни предградия по хълмовете наоколо.