Асексуалност: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м мкор
Ред 10:
{{cite journal |last=Bogaert|first=Anthony F. |year=2004 |url= http://www.jstor.org/discover/10.2307/4423785?uid=3737608&uid=2129&uid=2&uid=70&uid=4&sid=21101580549621 |title=Asexuality: prevalence and associated factors in a national probability sample |journal=Journal of Sex Research |volume=41 |issue=3 |page=281 |accessdate=22 януари 2013}}
</ref>.
Хора, които изпитват постоянна липса на [[сексуално влечение]] и желание за сексуален контакт, се наричат ''асексуални''. В процентно изражение, според изследвания, те съставляват 1% от популацията.<ref name=Bogaert2004/>
Асексуалността се различава от [[сексуално въздържание|сексуалното въздържание]] (въздържането от сексуални активности) и от [[целибат]]а, които са поведения обичайно мотивирани от фактори като индивидуалните личностни или религиозни вярвания
<ref>{{en икона}}
Ред 20:
== Изследвания ==
{{авторски права}}
Изследване, проведено върху овни, е стигнало до извода, че от 2% до 3% от изследваните животни не проявяват интерес към взаимоотношения с нито един от двата пола. Според резултатите на друго изследване, проведено върху плъхове и мишки, до 12% от мъжките животни не проявяват интерес към женските. Но не са изследвани взаимодействията им с мъжките екземпляри — затова изследването е от незначителна полза, когато става въпрос за асексуалност.
 
Британско проучване върху сексуалността, включващо въпрос за сексуалното привличане, е получило отговор от 1% от запитаните, че „никога не са се чувствали сексуално привлечени от никого“. [http://en.wikipedia.org/wiki/Kinsey_Institute Институтът Kinsey] е направил анкета сред ограничен кръг участници, която води до заключението, че „очевидно е по-коректно асексуалните личности да се характеризират чрез понижено сексуално желание и понижена сексуална възбуда, отколкото чрез ниска активност на сексуално поведение или строго сексуално въздържание“. Изследването споменава освен това и конфликта по отношение на дефиницията за асексуалност: проучванията в литературата са открили четири различни дефиниции и заключението е, че не става ясно дали идентифициращите се като асексуални имат предвид ориентацията си.
Ред 39:
== Асексуалност в литературата и изкуството ==
 
* в научно-фантастичния си роман [http://en.wikipedia.org/wiki/Distress_(novel) Distress (1995)] Грег Игън представя света през 22ри век, когато „асекс“ е една от седемте известни настройки за сексуално осъзнаване: „Асекс в действителност не беше нищо повече от защитен термин за широка група философии, начини на обличане, пластични операции и сериозни биологични изменения. Единственото, което задължително свързваше една асекс личност с друга, беше възгледът, че параметрите на сексуална осъзнатост (зададени чрез нервната система, жлезите с вътрешна секреция, хромозомите или гениталиите) са привилегия само и единствено на самата личност, обикновено (но не винаги) на любовниците на тази личност, вероятно на лекаря на тази личност и понякога на някои близки приятели. Това, което личността правеше в израз на тази позиция, можеше да варира от нещо толкова незначително като избиране на опцията «А» във формулярите за преброяване на населението, през избор на асекс име, отстраняване на гърдите или телесното окосмяване, регулиране на тембъра, моделиране на лицето, емпочмънт (хирургическа намеса за отстраняване на мъжките гениталии), изминаване на целия път до пълна физическа и/или нервална асексуалност, хермафродизъм или екзотичност“. (Distress, коректура, с. 45)
* Агора, един от [http://en.wikipedia.org/wiki/Metabarons Метабароните] на Алехандро Жодоровски, е асексуален трансмъж
* разказът на Самюел Р. Делани [http://en.wikipedia.org/wiki/Aye,_and_Gomorrah… „Aye, and Gomorrah...“] от 1969 г. разказва за общност, в която астронавтите (или „космонавтите“) са представени без пол, защото в противен случай космическата радиация би увредила репродуктивните им органи. Космонавтите на Делани търсят „фрелки“ — индивиди с фетиш към асексуалните космонавти и ги използват в замяна на пари или забавления; или евентуалоевентуално — за да се освободят взаимно от самотата
* в оригиналните серии на [http://en.wikipedia.org/wiki/Doctor_Who „Doctor Who“ (1963 — 1989)] Докторът е представен почти като асексуален, независимо от обичайния поток привлекателни млади дами, които го заобикалят. Ако се вземе под внимание, че първата партньорка на Първия Доктор, Сюзан Форман, е представена като негова внучка, често се смята, без никога да е потвърдено, че някога в младините си той е имал партньорка, с която са имали поне едно дете. Филмът [http://en.wikipedia.org/wiki/Doctor_Who_(1996) „Doctor Who“] от 1996 предизвикапредизвиква полемика сред феновете, показвайки повече от веднъж страстна целувка между Осмия Доктор и партньорката му Грейс. В новите серии (стартирали през 2005 г.) Докторът флиртува от време на време и има връзка с ромнатичен привкус с партньорката си Роз Тайлър. Актьорът [http://en.wikipedia.org/wiki/David_Tennant [Дейвид Тенант]], който в момента изпълнява Десетия Доктор, увери феновете, че тези отношения са освободени от секс и това е „любовна история без въргаляне в чаршафите“, както казва самият той
* Шерлок Холмс на сър Артър Конан Дойл често е сочен като друг герой, квинтесенция на асексуалността. Докато приятелят му доктор Уотсън е обрисуван като чаровен и, типично за стереотипа на викторианския джентълмен, в голяма степен привлечен и галантен към различните героини, дори всъщност е бил женен веднъж, детективът е освободен от занимания с жени извън конкретната си работа с концепцията на позицията му „Твоят отдел, Уотсън“ и дори веднъж подигравателно споделя на доктора, че „най-привлекателната жена“, която някога е познавал, е била затворничка за детеубийство, мотивирана от парите от застраховката. Въпреки всичко разказът „[[Скандал в Бохемия]]“ (първият публикуван в [http://en.wikipedia.org/wiki/Strand_Magazine Strand Magazine] през юли 1891 г.) представя героиня, от която Холмс изключително се възхищава (тя успява да го заблуди) и всичко това започва с откровено обяснение за асексуалността на героя така, както я вижда разказвачът — както (почти) винаги, това е доктор Джон Уотсън:
{{цитат|„За Шерлок Холмс тя винаги е жената. Рядко съм го чувал да я споменава по различен начин. В неговите очи тя засенчва и превъзхожда собствения си пол. Това не означава, че той е изпитвал чувство поне наподобяващо любов към Ирене Адлер. Всички емоции, и особено тази, бяха непоносими за хладното му, педантично, но възхитително балансирано съзнание. Той беше, признавам това, съвършената мислеща и наблюдаваща машина, която светът някога е познавал, но поставен в позицията на любовник, той би се намирал на грешно място. Никога не е говорил за нежни страсти без ирония или презрение. За наблюдателя те бяха възхитителни неща — великолепни за разсейване на неяснотата около мотивите и действията на мъжете. Но да признае подобни импулси в собствения си изтънчен и съвършено регулиран темперамент за школувания следовател би означавало да допусне смущаващ фактор, способен да подложи на съмнение всичките му рационални заключения. Песъчинка в чувствителен инструмент или пукнатина в собствените му мощни лупи не биха били по-обезпокоителни отколкото едно силно чувство в природа като неговата“}}
* в дългогодишния сериал на телевизия Granada с [http://en.wikipedia.org/wiki/Jeremy_Brett [Джереми Брет]] в ролята на Холмс, в разширен епизод [http://en.wikipedia.org/w/index.php?title=The_Master_Blackmailer&action=edit The Master Blackmailer] от 1992 г., основан върху мотиви от разказа на Конан Дойл [http://en.wikipedia.org/wiki/The_Adventure_of_Charles_Augustus_Milverton „Приключението[Смъртта на ЧарлсЧарлз ОгъстъсОгъст Милвъртън“Милвъртън]], детективът очевидно развива еднократно чувства към жена, но за кратко: дегизиран като работник, за да се промъкне в дома на мошеника Милвъртън. Поставен в затруднение и неловка ситуация, той въпреки това се оказва готов дори на годеж заради преследването на негодника. Веднъж излязъл от прикритие обаче, той се връща към обичайното си поведение и отблъсква бедното момиче
* в онлайн колонката на К. Сандра Фур [http://en.wikipedia.org/wiki/Boy_Meets_Boy_(comic)) Boy Meets Boy] и [http://en.wikipedia.org/wiki/Friendly_Hostility Friendly Hostility] циничният Колин Шри Вастра претендира, че е асексуален. По-късно той създава връзка с най-добрия си приятел Кейлън „Фокс“ Махараса, но нивата му на романтичност и нежност изглеждат ниски — поне в началото
* Клара, една от главните героини в „Къщата на духовете“ на Исабел Алиенде, би могла да бъде интерпретирана като асексуална — в по-късните години от живота си тя изразява липса на интерес към полов акт с коментара, че той и&#768; причинява единствено болки в костите
* едноименният главен герой в [http://en.wikipedia.org/wiki/Deadeye_Dick[Точният Deadeye Dickмерник]] на Кърт Вонегът е асексуален заради травма от детството
* доколкото Рей Аянами никога не проявява никакви признаци на сексуален инстинкт, много фенове на [http://en.wikipedia.org/wiki/Neon_Genesis_Evangelion Neon Genesis Evangelion] вярват, че тя е асексуална, най-сексуалната и&#768; реакция е платоничната и&#768; любов към Шинджи Инкари. Друг герой от The End of Evangelion, Шайгиру Аоба, е категорично дефиниран като асексуален
* Ни от комикса [http://en.wikipedia.org/wiki/Johnny_the_Homicidal_Maniac Джони смъртоносния маниак] е широко възприеман като асексуален, тъй като никога не е показвал желание за секс и няколко пъти демонстрира отвращение само при мисълта за сексуална активност. Негов е цитатът „''Прекарвам достатъчно време в опити да не докосвам или да бъда докосван''“, той възприема сексуалното поведение като „''подчинение на физическия копнеж, всички искат да те заробят''“ — по този начин той цели да се придвижи стъпка напред към края на комикса, когато ще постигне съвършено умъртвяване на всичките си емоции и вярва, че това ще го освободи