Оцетна киселина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 213.91.247.144 (б.), към версия на Fadams |
|||
Ред 120:
[[Оцет]]ът е стар колкото човешката цивилизация, дори може би по-стар. Бактерии, произвеждащи оцетна киселина, има по целия свят и всяка култура, практикуваща варене на [[бира]] или производство на [[вино]], неизбежно е открила оцета като естествен резултат от излагането на тези алкохолни напитки на въздух.
Използването на оцетна киселина в химията достига до древността. През [[3 век пр.н.е.]] [[Древна Гърция|гръцкият]] философ [[Теофраст]] описва действието на оцета върху метал, при което се получават [[пигмент]]и, използвани в изкуството, между които „оловно белило“ ([[оловен карбонат]]) и зелена смес от [[мед (елемент)|медни]] соли като [[меден(II) ацетат]]. Древните [[Древен Рим|римляни]] варели вкиснато вино в оловни съдове, за да получат много сладък сироп, наречен „сапа“. Сапата била богата на [[оловен ацетат]], сладко вещество, наричано също „захар от олово“ или „захар на Сатурн“, което причинявало [[оловно отравяне]] сред римската аристокрация. Иранският алхимик от 8 век [[Джабир ибн Хаян]] концентрирал оцетна киселина от оцет чрез [[дестилация]].
През [[Ренесанс]]а била приготвяна ледена оцетна киселина чрез [[суха дестилация]] на метални ацетати. [[Германия|Немският]] алхимик от 16 век [[Андреас Либавиус]] описва една такава процедура и сравнява ледената оцетна киселина, получена по този начин, с оцета. Наличието на вода в оцета се отразява толкова силно на свойствата на оцетната киселина, че в продължение на векове алхимиците мислят, че ледената оцетна киселина и киселината в оцета са две различни вещества. Френският химик [[Пиер Аде]] доказва, че те са идентични.
| |||