Разлика между версии на „Йоан Екзарх“

м
редакция без резюме
(:))
м
'''Йоан Екзарх''' (на [[старобългарски]]: '''Їѡаннъ Єѯархъ''') е [[Средновековие|средновековен]] [[България|български]] [[писател]] и преводач, един от най-важните представители на [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]] от края на [[9 век|9]] и началото на [[10 век]].
 
==Живот==
Сведенията за живота на Йоан Екзарх са оскъдни. Кижовното му наследство предполага отлично познаване на [[гръцки език|гръцкия език]], затова обикновено се смята, че е получил образованието си във византийската столица [[Константинопол]]. Според някои учени неговото прозвище „екзарх" означава, че е бил архиепископ на Българската църква.<ref>Кръстанов, Т. [http://tksi.org/SUB/papers/1-1/1-1-10.pdf Кариера на Св. Йоан Екзарх, архиепископ и патриарх на българската земя, и на Св. Климент, епископ велички и охридски чудотворец в провинция Западна България], с. 79: "Сам той, вече като архиепископ Йоан, възлага на друг български книжовник презвитер Йоан от ІХ–Х в. да превежда две жития, който го нарича „архиепископ Йоан, църковен строител на българската земя“.</ref> Според други това не е епископско звание.<ref>Добрев, И. Йоан Презвитер Екзарх Български и устройството на Българската църква през Първото ни царство. – В: Християнска агиология и народни вярвания: Сборник в чест на ст.н.с. Елена Коцева (ред. А. Милтенова, Е. Томова, Р. Станкова). С., 2008, 356-369.</ref> Правени са опити Йоан Екзарх да бъде отъждествен с [[Черноризец Храбър]]<ref>[http://www.pravoslavieto.com/history/09/Joan_Ekzarh/index.htm#%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8 Ватикански открития за "Черноризец Храбър"]</ref> или със св. [[Иван Рилски]].<ref>[http://www.mont-press.com/index.php?issue=852011&kind=&article=29761&rank=4&short=&numb=%C1%F0.%2085%20%281925%29,%20%E3%EE%E4.%20%D5%D5II,%201%20-%202%20%ED%EE%E5%EC%E2%F0%E8%202011%20%E3. 1 ноември - ден на св. Иван Рилски и народните будители]</ref>
 
==Книжовна дейност==
От.Около 893 г. Йоан Екзарх превежда на старобългарски част от [[Йоан Дамаскин]]овото „Точно изложениа на православната вяра“ („Небеса"). Обяснителният предговор към този превод е дело на самия преводач. Той е съставител и на компилативния „[[Шестоднев]]“, съдържащ както преводни откъси от византийски автори (на първо място - [[Василий Велики]]), така и оригинални части. Последните включват най-ранните славянски текстове по медицина и астрономия и дават ценни исторически сведения за българския владетел ([[Симеон I]]), неговото облекло и дворец, болярите, общественото разслоение и други. Под името на Йоан Презвитер, когото повечето учени отъждествяват с Йоан Екзарх, са запазени няколко [[проповед]]и: „Похвално слово за [[Йоан Богослов]]", две „Слова за [[Рождество Христово]]", „Слово за [[Богоявление]]", „Слово за [[Сретение Господне]]", „Слово за [[Възнесение Господне]]", „Слово за [[Преображение]]", „Слово за [[Великден|Пасха]]" и други.
 
== Бележки ==