Старозагорско въстание: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 2:
Старозагорското въстание е неуспешен опит за масово въоръжено въстание на българите в Османската империя. На 12 август [[1875]] г. [[БРЦК]] взима решение за подготовка на всенародно въстание, като за ръководители са определени [[Стефан Стамболов]] и [[Никола Обретенов]], а за център се избира [[Стара Загора]].
 
В уречения ден 16 септември обаче се събира твърде малък брой четници и въстанието се проваля. Въстаниците от Стара Загора не дават нито един изстрел в сражение. Някои от бунтовниците се скриват или емигрират от страната, гонени от турците, но други, като братята Михаил и Георги Жекови, не успяват да се спасят. Преследвани от турска потеря, братята се скриват в плевня. Въпреки че са обградени от врага, те отказват да се предадат и повеждат неравна борба. След кратка стрелба турците подпалват плевнята. Михаил умира вътре, а по-малкият, Георги, е пронизан от няколко куршума на входа и впоследствие също изгаря.
 
Селата[http://mdm-baltasar.blogspot.com/2011/12/blog-post.html] около Стара Загора се вдигат на бунт. Над 800 души участват в образуваните 6 големи селски чети. Повечето от тях се разпръсват, когато става ясен неуспехът на въстанието, освен четите на Руси Бакърджията (100-120 души) и на Стефан Чифутов (105 души), които са разбити в сражения с турците в околностите на село [[Елхово (Община Николаево)|Елхово]]. В [[Шумен]]ско и [[Русе]]нско ([[Червеноводска въстаническа чета]]) действат 2 малки чети, които обаче скоро се разпадат, когато става ясен неуспехът на въстанието.
 
Въпреки малкия обхват на Старозагорското въстание, то дава явен знак, че на дневен ред ве българскотоосвобождението обществона българския народ. То е подготовкатапроверка на силите за следващата по-мащабна освободителна акция, която[[Априлското по-късновъстание]]през следващата 1876 г., която ще привлече вниманието на [[Велики сили|Великите сили]],. каквотоВ е1875 [[Априлскотог. въстание]]в Одеса се създава комитет за помощ на балканските народи за освобождение.
 
След въстанието следват мащабни репресивни мерки от страна на турските власти. Около 600 са арестувани, между които и част организаторите на въстанието, друга част емигрира.
Ефектът от въстанието е силно негативен - организаторите му са или арестувани, или са принудени да се укрият и емигрират. Стресната, турската власт започва масови арести и на практика разбива революционната мрежа в района, от което ще пострада и въстанието през следващата, 1876 г.
 
== Участници ==