Португалски език: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки по ен:
добавки, разместване
Ред 28:
[[Файл:Linguistic map Southwestern Europe.gif|мини|250п|Анимирана карта на разпределението на езиците в Югозападна Европа между 1000 и 2000 година]]
[[Файл:CoimbraUniLibrary-CCSA.jpg|мини|200п|Библиотеката на [[Университет на Коимбра|Университета на Коимбра]] в Португалия]]
С установяването си на [[Пиренейски полуостров|Пиренейския полуостров]] в края на 3 век пр.н.е. [[Древен Рим|римляните]] пренасят на полуострова [[латински език|латинския език]], от който произлизат романските езици в региона, включително португалския. След разпадането на [[Римска империя|Римската империя]] през 5 век полуостровът е завладян от [[свеви]]те и [[вестготи]]те, които до голяма степен възприемат римската култура и [[простонароден латински език|простонародния латински език]] в местните му диалекти. През 8 век [[маври]]те завладяват по-голямата част от Пиренейския полуостров и [[арабски език|арабският]] става официален език, но голяма част от населението продължава да говори романски диалекти, обикновено наричани [[мосарабски език]]. В запазилите независимостта си християнски държави в северната част на полуострова арабският език има по-слабо влияние, най-вече в областта на [[лексика]]та.
 
С установяването си на [[Пиренейски полуостров|Пиренейския полуостров]] в края на III век пр.н.е. [[Древен Рим|римляните]] пренасят на полуострова [[латински език|латинския език]], от който произлизат романските езици в региона, включително португалския. Латинският е разпространен от римските войници, заселници и търговци, които изграждат мрежа от градове по целия регион.
Португалският език произлиза от романските диалекти, говорени в най-западната част на контролираните от християните области на Пиренейския полуостров. Най-ранните запазени текстове, за които се смята, че принадлежат към тази група диалекти, са административни документи от 9 век, които все още съдържат множество латински фрази. Най-ранният етап от развитието на езика, до 12 век, се нарича протопортугалски език.
 
С установяването си на [[Пиренейски полуостров|Пиренейския полуостров]] в края на 3 век пр.н.е. [[Древен Рим|римляните]] пренасят на полуострова [[латински език|латинския език]], от който произлизат романските езици в региона, включително португалския. След разпадането на [[Римска империя|Римската империя]] през 5V век полуостровът е завладян от [[свеви]]те и [[вестготи]]те, които до голяма степен възприемат римската култура и [[простонароден латински език|простонародния латински език]] в местните му диалекти. През 8VIII век [[маври]]те завладяват по-голямата част от Пиренейския полуостров и [[арабски език|арабският]] става официален език, но голяма част от населението продължава да говори романски диалекти, обикновено наричани [[мосарабски език]]. В запазилите независимостта си християнски държави в северната част на полуострова арабският език има по-слабо влияние, най-вече в областта на [[лексика]]та.
През следващия етап, продължил от 12 век до началото на 16 век езикът е известен като старопортугалски или галисийско-португалски. Този етап обикновено се разделя на два подетапа. До 14 век старопортугалският постепенно навлиза в широка употреба. За известен период това е предпочитания език на [[лирическа поезия|лирическата поезия]] в цялата християнска част на Пиренейския полуостров, както в по-източните области [[окситански език|окситанският]] става езикът на трубадурската поезия. През 1139 година Португалия става независимо кралство, през 1290 година е основан първият португалски университет (първоначално в [[Лисабон]], по-късно преместен в [[Коимбра]]), а португалският, наричан просто „обикновеният език“, става официален в държавата.
 
Португалският език произлиза от романскитесредновековните романски диалекти, говорени в най-западната част на контролираните от християните области на Пиренейския полуостров. Най-ранните запазени текстове, за които се смята, че принадлежат към тази група диалекти, са административни документи от 9IX век, които все още съдържат множество латински фрази. Най-ранният етап от развитието на езика, до 12отделянето на Португалия от Галисия през XII век, се нарича протопортугалски език.
През 14 век започва периодът на португалските мореплавателни експедиции и колониално разширение. Португалският език е пренесен в отдалечени части на [[Азия]], [[Африка]] и [[Америка]] и днес в [[Европа]] живеят съвсем малка част от [[лузофон]]ите. През 16 век португалският се превръща в [[лингва франка]] за европейската търговия в Азия и Африка, като се използва не само от португалската колониална администрация и в търговията, но и за общуване между местните власти и европейци от всички националности. Разпространението на езика е подпомогнато от смесените бракове между португалци и местни жители, както и от католическите [[мисионер]]и. Мисионерската дейност довежда до възникването в Азия на [[Креолски език|креолския език]] [[кристан]], който остава широко използван до 19 век. Някои християнски общности в [[Индия]], [[Шри Ланка]], [[Малайзия]] и [[Индонезия]] продължават да използват португалския език дълго след като вече не са под португалско управление.
 
През следващия етап, продължил от 12XII век до началото на 16XVI век, езикът е известен като старопортугалски или галисийско-португалски. Този етап обикновено се разделя на два подетапа. До 14XIV век старопортугалският постепенно навлиза в широка употреба. За известен период това е предпочитания език на [[лирическа поезия|лирическата поезия]] в цялата християнска част на Пиренейския полуостров, кактоподобно в по-източните областина [[окситански език|окситанскиятокситанския]], ставакойто по това време е езикът на трубадурската поезия във [[Франция]]. През 1139 година Португалия става независимо кралство, през 1290 година е основан първият португалски университет (първоначално в [[Лисабон]], по-късно преместен в [[Коимбра]]), а португалският, наричан просто „обикновеният език“, става официален в държавата.
Краят на старопортугалския период е отбелязан с публикуването на ''„Cancioneiro Geral“'' на поета [[Гарсия ди Ризенди]] през 1516 година. Тя дава началото на съвременния португалски. Ранният етап от неговото развитие се характеризира с включването в езика на голям брой заемки от класическия латински и старогръцкия.
 
През 14XIV век започва периодът на португалските мореплавателни експедиции и колониално разширение. Португалският език е пренесен в отдалечени части на [[Азия]], [[Африка]] и [[Америка]] и днес в [[Европа]] живеят съвсем малка част от [[лузофон]]ите. През 16XVI век португалският се превръща в [[лингва франка]] за европейската търговия в Азия и Африка, като се използва не само от португалската колониална администрация и в търговията, но и за общуване между местните власти и европейци от всички националности. Разпространението на езика е подпомогнато от смесените бракове между португалци и местни жители, както и от католическите [[мисионер]]и. Мисионерската дейност довежда до възникването в Азия на [[Креолски език|креолския език]] [[кристан]], който остава широко използван до 19 век. Някои християнски общности в [[Индия]], [[Шри Ланка]], [[Малайзия]] и [[Индонезия]] продължават да използват португалския език дълго след като вече не са под португалско управление.
В хода на своето развитие португалският, както [[Каталонски език|каталонския]] и [[сардински език|сардинския]], запазва ударените гласни на простонародния латински, които в повечето други романски езици се трансформират в [[дифтонг]]и (сравни порт., кат., сард. ''pedra'' с [[Френски език|фр.]] ''pierre'', [[Испански език|исп.]] ''piedra'', [[Италиански език|ит.]] ''pietra'', [[Румънски език|рум.]] ''piatră'', от лат. ''petram'', „камък“; или порт. ''fogo'', кат. ''foc'', сард. ''fogu'' с исп. ''fuego'', ит. ''fuoco'', фр. ''feu'', рум. ''foc'', от лат. ''focus'', „огън“). Друга характеристика на ранния португалски е отпадането на междугласните ''l'' и ''n'', понякога последвано от сливане на двете гласни или от вмъкването между тях на [[Епентеза|епентезна гласна]] (сравни лат. ''salire'', „напускам“, ''tenere'', „имам“, ''catenam'', „верига“, с исп. ''salir'', ''tener'', ''cadena'', и порт. ''sair'', ''ter'', ''cadeia''). Когато пропусната съгласна е ''n'', често предходната гласна се преобразува в носова — сравни лат. ''manum'' („ръка“), ''ranam'' („жаба“), ''bonum'' „добър“ с порт. ''mão'', ''rãa'', ''bõo'' (в наши дни ''mão'', ''rã'', ''bom''). Този процес е причината за повечето носови дифтонги, характерни за португалския. По-специално латинските окончания ''-anem'', ''-anum'' и ''-onem'' в повечето случаи са се превърнали в ''-ão'' - лат. ''canem'' („куче“), ''germanum'' („брат“), ''rationem'' („причина“) с порт. ''cão'', ''irmão'', ''razão''. Окончанията за множествено число ''-anes'', ''-anos'', ''-ones'' обикновено се трансформират в ''-ães'', ''-ãos'', ''-ões'' - ''cães'', ''irmãos'', ''razões''.
 
Разпространението на езика е подпомогнато от смесените бракове между португалци и местни жители, както и от католическите [[мисионер]]и. Мисионерската дейност довежда до възникването в Азия на [[Креолски език|креолски езици]], като [[кристан]], който остава широко използван в Азия до XIX век. Някои християнски общности в [[Индия]], [[Шри Ланка]], [[Малайзия]] и [[Индонезия]] продължават да използват португалския език дълго след като вече не са под португалско управление и нямат преки контакти с Португалия.
 
Краят на старопортугалския период е отбелязан сбележи публикуването на ''„Cancioneiro Geral“'' на поета [[Гарсия ди Ризенди]] през 1516 година., Тякоято давапоставя началото на съвременния португалски. Ранният етап от неговото развитие се характеризира с включването в езика на голям брой заемки от класическия латински и старогръцкия.
 
== Класификация и свързани езици ==
Line 56 ⟶ 59:
== Фонология ==
{{раздел-мъниче}}
 
В хода на своето развитие португалският, както [[Каталонски език|каталонския]] и [[сардински език|сардинския]], запазва ударените гласни на простонародния латински, които в повечето други романски езици се трансформират в [[дифтонг]]и (сравни порт., кат., сард. ''pedra'' с [[Френски език|фр.]] ''pierre'', [[Испански език|исп.]] ''piedra'', [[Италиански език|ит.]] ''pietra'', [[Румънски език|рум.]] ''piatră'', от лат. ''petram'', „камък“; или порт. ''fogo'', кат. ''foc'', сард. ''fogu'' с исп. ''fuego'', ит. ''fuoco'', фр. ''feu'', рум. ''foc'', от лат. ''focus'', „огън“). Друга характеристика на ранния португалски е отпадането на междугласните ''l'' и ''n'', понякога последвано от сливане на двете гласни или от вмъкването между тях на [[Епентеза|епентезна гласна]] (сравни лат. ''salire'', „напускам“, ''tenere'', „имам“, ''catenam'', „верига“, с исп. ''salir'', ''tener'', ''cadena'', и порт. ''sair'', ''ter'', ''cadeia''). Когато пропусната съгласна е ''n'', често предходната гласна се преобразува в носова  — сравни лат. ''manum'' („ръка“), ''ranam'' („жаба“), ''bonum'' „добър“ с порт. ''mão'', ''rãa'', ''bõo'' (в наши дни ''mão'', ''rã'', ''bom''). Този процес е причината за повечето носови дифтонги, характерни за португалския. По-специално латинските окончания ''-anem'', ''-anum'' и ''-onem'' в повечето случаи са се превърнали в ''-ão'' - лат. ''canem'' („куче“), ''germanum'' („брат“), ''rationem'' („причина“) с порт. ''cão'', ''irmão'', ''razão''. Окончанията за множествено число ''-anes'', ''-anos'', ''-ones'' обикновено се трансформират в ''-ães'', ''-ãos'', ''-ões'' - ''cães'', ''irmãos'', ''razões''.
 
== Граматика ==