Виктория: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
оптимизиране на титли
Ред 176:
Тъй като действията му по време на войната се критикуват от мнозина, Абърдийн се оттегля през [[1855]] г. и е заменен от Палмерстън, с когото кралицата трябва да се примири<ref>Hibbert, pp. 227–228; Longford, pp. 245–246; St Aubyn, p. 297; Woodham-Smith, pp. 354–355</ref>. Палмерстън също е отстранен през [[1857]] г., поради непопулярно поведение във [[Втора опиумна война|Втората опиумна война]]. Той е заместен от лорд Дарби. Сред забележителните събития от управлението на Дарби е [[Сипайски метеж|Сипайският метеж]] срещу управлението на [[Британска източноиндийска компания|Британската източноиндийска компания]] в [[Индия]]. След потушаването на бунта Индия е поставена под прякото управление на короната, макар че титлата ''императрица на Индия'' е въведена по-късно. Вторият кабинет на Дарби не се задържа повече от първия. Той пада през [[1859]] г. и Палмерстън се връща на власт<ref>Hibbert, p. 255; Marshall, p. 117</ref>.
 
[[File:Queen Victoria by JJE Mayall, 1860.png|thumb|upright|Виктория, снимана от Джон Мейол, 1860]]
== Вдовство ==
През март 1861 умира майката на Виктория. Преглеждайки книжата и&#768; кралицата разбира, че майка и&#768; я е обичала силно. <ref>Hibbert, p. 267; Longford, pp. 118, 290; St Aubyn, p. 319; Woodham-Smith, p. 412</ref> За да утеши съпругата си в нейната силна скръб, Алберт поема голяма част от задълженията и&#768; макар той самията да несе чувства добре.<ref>Waller, p. 393; Weintraub, p. 401</ref> През август двамата правят визита в Ирландия, където големият им син е на военни маневри край Дъблин. През ноември до ушите на Алберт достигат сплетни за ирландска авантюра на принца на Уелс с артистка.<ref>Hibbert, p. 274; Longford, p. 293; St Aubyn, p. 324; Woodham-Smith, p. 417</ref> Ужасен, Алберт заминава за Кеймбридж за да му търси сметка.<ref>Longford, p. 293; Marshall, p. 153; Strachey, p. 214</ref> В началото на декември здравето на Алберт се влошава.<ref>Hibbert, pp. 276–279; St Aubyn, p. 325; Woodham-Smith, pp. 422–423</ref> Поставена му е диагноза [[коремен тиф]] и той умира на 14 декември 1861. Виктория е отчаяна и хвърля вината за случилото се върху сина си.<ref>Hibbert, p. 299; St Aubyn, p. 346</ref> Тя започва дълъг [[траур]], продължава да носи черно до края на живота си, избягва публични прояви и рядко стъпва в Лондон през следващите години<ref>St Aubyn, p. 343</ref>, което и&#768; спечелва прякора ''вдовицата от Уиндзор'' <ref>e.g. Strachey, p. 306</ref>
Принц-консортът умира през [[1861]] г., оставяйки Виктория в почти постоянно състояние на [[траур]] и носеща черно до края на живота си. Тя избягва публични прояви и рядко стъпва в Лондон през следващите години, което и&#768; спечелва прякора ''вдовицата от Уиндзор''. Тя гледа на своя син, принцът на Уелс, като на лекомислен и безотговорен младеж, обвинявайки го за смъртта на баща му. Виктория започва все повече да разчита на своя [[Шотландия|шотландски]] слуга [[Джон Браун]]. Въпреки твърденията за романтична връзка или дори таен брак между двамата, те никога не са решително доказани. Слуховете за това донасят на Виктория прякора ''госпожа Браун''.
 
ИзолациятаСамоизолацията на Виктория силно намалява популярността на монархията и дори окуражава засилването на републиканското движение<ref>Marshall, pp. 170–172; St Aubyn, p. 385</ref>. Въпреки че изпълнява официалните си задължения, тя не участва активно в управлението, оставайки уединена в кралскатакралските си резиденция.резиденции Междувременнов ПарламентътУиндзор, гласуваостров единУайт оти найБалморал. През 60-важнитете британскигодини законитя назапочва [[19да век]],разчита ''[[Актвсе заповече реформана отсвоя 1867[[Шотландия|Актътшотландски]] заслуга реформа[[Джон от 1867Браун]]''. ЛордВъпреки Палмерстънтвърденията енергичноза серомантична противопоставявръзка наили избирателнатадори реформа,таен нобрак правителствотомежду мудвамата, падате следникога неговатане смъртса презрешително [[1865]] гдоказани. ТойСлуховете еза наследентова отдонасят Ръсел,на аВиктория следпрякора това от''госпожа ДарбиБраун''<ref>Hibbert, приpp. чието321–322; управлениеLongford, еpp. приет327–328; ''АктътMarshall, заp. реформа''170</ref>.
 
Междувременно правителството на Палмерстън енергично се противопоставя на призивите за избирателна реформа, но през [[1865]] г. той умира. Наследен е за кратко от Ръсел, а след това от Дарби и вече при неговото управление Парламентът гласува ''[[Акт за реформа от 1867|Актът за реформа от 1867]]'', а Виктория го подкрепя<ref>St Aubyn, pp. 374–375</ref>. Това е един от най-важните британски закони на [[19 век]], даващ избирателно право на част от работещото мъжко население в градовете и по този начин удвояващ броя на избирателите.Кралицата не подкрепя обаче призивите за даване на избирателни права на жените<ref>Marshall, p. 199; Strachey, p. 299</ref>
 
== Гладстон и Дизраели ==