Виктория: Разлика между версии

Междувременно правителството на Палмерстън енергично се противопоставя на призивите за избирателна реформа, но през [[1865]] г. той умира. Наследен е за кратко от Ръсел, а след това от Дарби и вече при неговото управление Парламентът гласува ''[[Акт за реформа от 1867|Актът за реформа от 1867]]'', а Виктория го подкрепя<ref>St Aubyn, pp. 374–375</ref>. Това е един от най-важните британски закони на [[19 век]], даващ избирателно право на част от работещото мъжко население в градовете и по този начин удвояващ броя на избирателите.Кралицата не подкрепя обаче призивите за даване на избирателни права на жените<ref>Marshall, p. 199; Strachey, p. 299</ref>

 

През [[1868]] г. на власт идва човекът, оказал се любимият министър-председател на Виктория, консерваторът [[Бенджамин Дизраели]]. Правителството му обаче издържа само няколко месеца и той е заменен от [[Уилям Гладстон]], член на [[Либерална партия (Обединено кралство)|Либералната партия]], както става известна коалицията на виги и пийлити. През цялата си кариера Гладстон е известен като противник както на Виктория, така и на Дизраели. Кралицата веднъж отбелязва, че той се обръща към нея като че ли е на митинг<ref>Hibbert, p. 320; Strachey, pp. 246–247</ref>. Тя не харесва Гладстон, нито неговата политика, а в същото време се възхищава от Дизраели. При правителството на Дизраели, в началото на 1870-те, кралицата започва постепенно да излиза от постоянния си траур и изолация и подкрепата на своето семейство да става по-активна.