Разлика между версии на „Въоръжени сили на Картаген“

факт
(факт)
В периода 6 - 3 век пр.н.е. Картаген реализира амбициозна програма за външнотърговска политическа експанзия в [[Сардиния]], на [[Балеарските острови]] и в Северна Африка. По тази причина, армията му постепенно се превръща в мултиетническа мозайка, тъй като липсва потенциал от човешки ресурси в метрополията, а и най-вече мотивация сред картагенското население за война. По тези причини републиката привлича контингент от чужди войски, главно като наемници. Така постепенно картагенската армия се превръща в конгломерат от [[пуни]] в алианс с наемници, основно [[либийци]], [[бербери]], [[ибери]] и [[гали]].
 
{{факт|Структурно картагенската армия е комбинация от лека и тежка пехота и кавалерия с колесници, включително и твърде популярните сред пуните бойни слонове. От трети век е командвана от [[суфет]]ите - по един за армията и флота.|2014|2|27}}
 
{{факт|Първият препани камък за картагенската армия се оказва Сицилия по повод на която избухват [[Сицилийски войни|Сицилийските войни]], а властта над последния свободен град на острова става [[casus belli]] и за избухването на [[Пунически войни|Пуническите войни]] с [[Древен Рим]].|2014|2|27}}
 
{{факт|Картагенската армия въпреки всичко, и по причина на наемния си характер, не може да се мери с [[римска армия|римската]], която е основен стожер на Вечния град. Обаче Картаген е имал също славни военначалници подобно на римските, като най-известните пунически предводители са [[Хамилкар Барка]] и синът му - [[Ханибал]].|2014|2|27}}
 
== Източници ==