Митридат VI: Разлика между версии

| описание = '''Цар на Понт'''

'''Митридат VI Евпатор''' (на [[гръцки]] {{lang-gr|Μιθριδάτης}} - "дарен„дарен от [[Митра]]"“) е цар на [[Понт]]. Той е един от най-силните и опасни противници на късната [[Римска република]] и води три т. нар. [[Митридатови войни]] срещу трима от най-изтъкнатите римските генерали [[Луций Корнелий Сула]], [[Лукул]] и [[Помпей Велики]].

Митридат е цар от елинистически и персийски произход и твърди, че е потомък на [[Александър Македонски]] и на цар [[Дарий I]]. Организира двора си по елинистичен модел, сприятелява се с най-известните представители на културата от този период. Постепенно започва да се стилизира като "нов„нов Александър Македонски"Македонски“ ({{lang-la|Imitatio Alexandri}}). Тази имитацията достига апогей през 88/87 пр.н.е, когато в Понт започват да се секат монети с разкрасен образ на Митридат, наподобяващ Александър.

Предполага се, че имал изключителна [[памет]]: Плиний Стари и други историци съобщават, че Митридат е можел да говори на езиците на всичките 22 народности, които били под негово управление.<ref>[[Плиний Стари]], [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-binhopper/ptexttext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0137&query=head%3D3Abook%232963D7%3Achapter%3D24 ''The Natural History'' 7:24]</ref> Данните посочени от Плиний са и в разказа “Фунес„Фунес паметливият”паметливият“ на [[Хорхе Луис Борхес]]. След неговата [[многоезичност]], няколко книги с образци на много различни езици са публикувани под заглавието "Митридат"„Митридат“.<ref name="sample book">Два примера са: "„''Mithridates de differentis linguis''"“, Conrad Gessner, 1555; и "„''Mithridates oder allgemeine Sprachenkunde"Sprachenkunde“ mit dem Vater Unser als Sprachprobe in bey nahe fünf hundert Sprachen und Mundarten'', Johann Christoph Adelung & Johann Severin Vater, 1806-1817, Berlín, Vossische Buchlandlung, 4 volumes. Facsimile edition, Hildesheim-Nueva York, Georg Olms Verlag, 1970.</ref>

[[Понтийско царство|Понтийското царство]] се състои от смесено население от [[йонийци|йонийски гърци]] и азиатски градове. Царското семейство премества столицата от Амасия (Amasia) в гръцкия град [[Синоп]]. Управниците опитали изцяло да усвоят потенциал на своите поданици, като демонстрират “гръцко„гръцко лице”лице“ на гръцкия свят и “ирано„ирано/анадолско лице”лице“ на източния свят. Когато различията с анадолските поданици ставали големи, те подчертават своя персийски произход. В този дух царската пропаганда твърдяла за наследствени връзки и с персийски и с гръцки владетели, включително [[Кир Велики]], [[Дарий I]] и [[Александър Велики]].<ref>''The Foreign Policy of Mithridates VI Eupator, King of Pontus'' - стр. 11, Brian Charles McGing</ref> Митридат твърде много се изтъква като шампион на елинизма, единственият който е в състояние да успее да освободи гърците от римска зависимост; не се знае дали това е истинската причина или Митридат просто не е движен от амбициите си за разширяване на своите владения.<ref>2006 [[Енциклопедия Британика]]</ref> Каквито и да са били истинските му намерения, гръцките градове (включително [[Атина]]) преминават на негова страна и го приветстват като освободител при пристигането му на гръцка земя, докато [[флот]]а му обсажда римляните в [[Родос]].

След завладяването на Западна Мала Азия през 88 пр.н.е. по заповед на Митридат са изклани, както се твърди около 80,000 римски мъже, жени и деца — инцидент известен като “Азиатска„Азиатска вечерня”вечерня“.<ref name="Hooper">{{cite book|last=Hooper|first=Finley|title=Roman Realities|publisher=Wayne State University Press|date=January 1979|isbn=0814315941|url=http://books.google.com/books?id=QCYDPVx7LQkC&pg=PA199&dq=%22Asiatic+Vespers%22&as_brr=3&ei=6YCISOX7AY2AsgO72LyXBg&sig=ACfU3U2lbUD7yI4u1FrZPK9KuyQC3xL5Lw#PPA199,M1}}</ref><ref name="Cicero">{{cite book|last=Cicero|title=Political Speeches|publisher=Oxford University Press|date=2006-04-20|isbn=0192832662|url=http://books.google.com/books?id=_fSw_2I1jBoC&pg=PA103&vq=%22Asiatic+Vespers%22&dq=%22Asiatic+Vespers%22&as_brr=3&source=gbs_search_s&sig=ACfU3U362EWID2GG9XZHDN2RDNEW7i-JVw|page=103}}</ref> Тези кланета довеждат до намеса на Римската република. По времето на ''[[Първа Митридатова война|Първата Митридатова война]]'' водена между 88 и 84 пр.н.е. [[Луций Корнелий Сула]] принуждава Митридат да се изтегли от Гърция. След това оставя [[Луций Лициний Мурена]] да командва римските сили в Мала Азия, а самият Сула се връща в Италия за да се изправи срещу [[Гай Марий]]. Снизходителния мирен договор подписан впоследствие, който всъщност никога не е ратифициран от [[Римски сенат|римския сенат]], дава възможност на Митридат да възстанови силите си. Мурена атакува Митридат провокирайки избухването на ''[[Втора Митридатова война|Втората Митридатова война]]'' от 83 до 81 пр.н.е. Победата този път е за Митридат.

След поражението си през 65 пр.н.е. Митридат бяга с малка армия от [[Колхида]] (сегашна [[Грузия]]) през [[Кавказ|Кавказките планини]] към [[Крим]], като има планове да събере друга армия с която да се бие срещу Рим. Неговия най-възрастен син Махар (Machares), който е вицецар на Боспосрското царство не изявява желание да помогне на баща си. Махар е отстранен и самия Митридат поема контрола над царството. Той заповядва събирането на военни данъци и подготовката на нова война. Но през 63 пр.н.е. неговият по-млад син [[Фарнак II]] подкрепян от недоволното и изморено от продължителната война население, застава начело на бунт срещу баща си. Това предателство след загубите му в битките, наранява Митридат повече от всичко друго и виждайки как губи властта си той опитва да се самоубие с отрова. Опитът се проваля, защото той има имунитет към различни отрови; [[Имунитет (биология)|имунитет]] придобит от пиене на малки дози от всички познати му отрови през целия му живот, като превантивна мярка да се предпази от покушение.<ref name=rome-leglay>A History of Rome, LeGlay, et al. 100</ref><ref name=Lastking>''The Last King, Michael Curtis-Ford'' (2005) ISBN 0-312-93615-X</ref> Според “„''Римска история''”“ на [[Апиан]], след неуспешния опит за самоотравяне Митридат нарежда на своя [[гали|галски]] бодигард и приятел Битуит (Bituitus) да го убие с кинжал. По заповед на Помпей Велики тялото на Митридат е погребано в гробницата на неговите предци в град Амасия старата столица на Понт.