Шърли Беси: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Александър (беседа | приноси) →Биография: разсичане на разделите |
Александър (беседа | приноси) + |
||
Ред 46:
През 1955 г. случайна препоръка до [[Майкъл Съливан]], мениджър на таланти, поставя Беси твърдо на пътеката към мечтаната кариера. Той съзира в Беси талант и решава да я направи звезда. Тя обикаля различни [[Театър|театри]], докато не е намерена от [[Джак Хилтън]], чийто интерес предвещава бъдещите бляскавини. Той я кани да играе в "Такъв е животът" на Ал Рийд, в театъра [[Аделфи]] в Западния край на [[Лондон]]. Докато трае сезонът, шефът на "Творци и репертоар" на [[Филипс Рекърдс]] и [[музикален продуцент]] [[Джони Франц]] я забелязва по телевизията, впечатлява се, и й предлага звукозаписен договор. Беси записва първия си сингъл, наречен ''Burn My Candle'', и Филипс го издава през февруари [[1956]] г., когато Беси е на 19. Поради провокативния текст, [[Би Би Си]] я забранява, но въпреки това се продава добре. Тя е подкрепена от мощната интерпретация на ''[[Stormy Weather]]''. Следват още [[Сингъл|сингли]], и през февруари 1957 г. Беси има първи хит с ''[[The Banana Boat Song]]'', достигайки номер 8 в [[Британската класация за сингли]]. През тази година тя записва под ръководството на американския продуцент [[Мич Милър]] в [[Ню Йорк]] за [[Кълъмбия Рекърдс]]. Неин е сингълът ''If I Had a Needle and Thread'' и ''Tonight My Heart She Is Crying''. Пътува до [[Лас Вегас]], за да направи театралния си дебют в [[Ел Ранчо Вегас]]. В средата на [[1958]] г. записва два сингъла, които стават класика в каталога й. ''As I Love You'' е издаден като "Б"-страна на друга балада, ''Hands Across the Sea''; той не се продава добре отначало, но след случайна поява в [[Паладиум]] в Лондон нещата се подобряват. През януари достига номер 1 и остава там четири седмици. Така се превръща в първия [[хит номер едно]] от уелски творец. Беси също записва ''Kiss Me, Honey Honey, Kiss Me'' по това време и докато ''As I Love You'' се надпреварва в класациите, това е повторено от това парче, и двете песни са в първата тройка по това време. След няколко седмици Беси подписва с Кълъмбия на [[Ий Ем Ай]], и втората фаза в звукозаписната й кариера започва.
=== 1960-1979: Успехи и пробив ===
В началото и средата на 60-те Беси записва няколко хита в британските класации, и пет албума попадат в Топ 15. Нейният запис от 1960 г. на ''As Long As He Needs Me'' на [[Лайнъл Барт|Лайнъл-Бартовия]] "Оливър!" достига номер 2, и прекарва 30 седмици в класациите. На [[13 ноември]] [[1960]] г. Беси прави дебютното си представление по американската телевизия, като гостува на Шоуто на [[Ед Съливан]]. През 1962 г. съвместна работа с Нелсън Ридъл и оркестъра му водят до албума ''Let's Face the Music'' (№12) и сингъла ''What Now My Love'' (№5). Други хитове от първата десятка от това време са вторият й хит номер едно, двойният ''Reach for the Stars'' и ''Climb Ev'ry Mountain'' (1961), ''I'll Get By'' (1961) и кавър версия на хита на [[Бен Кинг|Бен И. Кинг]] ''I (Who Have Nothing)'' през [[1963]] г. През този период Беси се появява на корицата на списание Ебъни, и пее на гала концерт във Вашингтон, за да чества края на втората година от мандата на [[Джон Кенеди]].
== Външни препратки ==
| |||