Шърли Беси: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Александър (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Александър (беседа | приноси) |
||
Ред 50:
В началото и средата на 60-те Беси записва няколко хита в британските класации, и пет албума попадат в Топ 15. Нейният запис от 1960 г. на ''As Long As He Needs Me'' на [[Лайнъл Барт|Лайнъл-Бартовия]] "Оливър!" достига номер 2, и прекарва 30 седмици в класациите. На [[13 ноември]] [[1960]] г. Беси прави дебютното си представление по американската телевизия, като гостува на Шоуто на [[Ед Съливан]]. През 1962 г. съвместна работа с Нелсън Ридъл и оркестъра му водят до албума ''Let's Face the Music'' (№12) и сингъла ''What Now My Love'' (№5). Други хитове от първата десятка от това време са вторият й хит номер едно, двойният ''Reach for the Stars'' и ''Climb Ev'ry Mountain'' (1961), ''I'll Get By'' (1961) и кавър версия на хита на [[Бен Кинг|Бен И. Кинг]] ''I (Who Have Nothing)'' през [[1963]] г. През този период Беси се появява на корицата на списание Ебъни, и пее на гала концерт във Вашингтон, за да чества края на втората година от мандата на [[Джон Кенеди]].
През [[1965]] г. Беси се радва на единствения си Топ 40 хит в Хот 100 на Билборд, заглавната песен от филма за [[Джеймс Бонд]] [[Голдфингър]]. Сингълът достига номер 8, а оригиналният саундтрак към филма завоюва първата позиция в САЩ през същата година. През 1965 г. пее заглавната песен от пародията за Джеймс Бонд, филма Елиминаторът, и има концертен албум от Топ 20, записан по време на изцяло разпродадена проява в лондонския клуб [[Пигал]].
След 1964 г. ''Goldfinger'' поставя незаличим отпечатък върху кариерата й: писанията към албумните бележки на Юбилейния 25-годишен албум ''Clayton'' (1978) гласят, че: "Възприемането в Америка е значително подпомогнато от огромната популярност на Goldfinger...Но тя вече се е утвърдила там още през 1961 г., в кабаре в [[Ню Йорк]]. Голям е успехът и в [[Лас Вегас]]... 'Предполагам, че трябва да се чувствам наранена, тъй като никога не станах велика в Америка на звукозапис след "Goldfinger"... Но, като концерти, аз винаги бях разпродадена.'..." Това е отразено във факта, че Беси има само една солова дългосвиреща плоча в Топ 20 в американска класация (ритъм енд блус, ''Live at Carnegie Hall''), и технически тя е [[еднохитово чудо]], тъй като се появява само веднъж в Топ 40 в Хот 100 на Билборд, с ''Goldfinger''. Но след тази песен, британските й продажби също започват да пропадат: само два от синглите й достигат британския Топ 40, положение, което се запазва до 1970 г. Тя подписва с Юнайтед Артистс, и първият й албум за този лейбъл, ''I've Got a Song for You'' ([[1966]]) стои една седмица в класацията. От тогава до 1970 г. само два албума пробиват в класациите, един от които е [[сборен диск]]. През 1967 г. е издаден един от най-популярните й сингъли, ''Big Spender'', който насмалко достига Топ 20 на Обединеното кралство.
== Външни препратки ==
| |||