Шърли Беси: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 54:
 
След 1964 г. ''Goldfinger'' поставя незаличим отпечатък върху кариерата й: писанията към албумните бележки на Юбилейния 25-годишен албум ''Clayton'' (1978) гласят, че: "Възприемането в Америка е значително подпомогнато от огромната популярност на Goldfinger...Но тя вече се е утвърдила там още през 1961 г., в кабаре в [[Ню Йорк]]. Голям е успехът и в [[Лас Вегас]]... 'Предполагам, че трябва да се чувствам наранена, тъй като никога не станах велика в Америка на звукозапис след "Goldfinger"... Но, като концерти, аз винаги бях разпродадена.'..." Това е отразено във факта, че Беси има само една солова дългосвиреща плоча в Топ 20 в американска класация (ритъм енд блус, ''Live at Carnegie Hall''), и технически тя е [[еднохитово чудо]], тъй като се появява само веднъж в Топ 40 в Хот 100 на Билборд, с ''Goldfinger''. Но след тази песен, британските й продажби също започват да пропадат: само два от синглите й достигат британския Топ 40, положение, което се запазва до 1970 г. Тя подписва с Юнайтед Артистс, и първият й албум за този лейбъл, ''I've Got a Song for You'' ([[1966]]) стои една седмица в класацията. От тогава до 1970 г. само два албума пробиват в класациите, един от които е [[сборен диск]]. През 1967 г. е издаден един от най-популярните й сингъли, ''Big Spender'', който насмалко достига Топ 20 на Обединеното кралство.
 
Беси започва живот като данъчен емигрант през 1968, и не й е разрешено да се върне на Албиона близо две години. През 1968 г., на фестивала в Сан Ремо, Италия, тя изпълнява ''La Vita'', италианска песен на Бруно Канфора и Антонио Амури, с текст пренаписан на английски от Норман Нюъл специално за случая. Нейната версия на песента с припев на италиански става хит в Топ 40 на италианската класация, и Беси записва още няколко песни на италиански, някои от които се появяват на италиански албум, наречен ''La vita'' (1968). (По-късно, Нюъл пише английски текстове за останалата част от ''La vita'', и резултатът е ''This Is My Life''). Но британските й продажби продължават да страдат.
 
Триумфалното завръщане на Беси на Острова се случва през 1970, което води до един от най-успешните периоди в кариерата й. През същата година тя се завръща в родината си, счупвайки рекорда за брой изпълнения в нощния клуб "Ток ъф дъ Таун". Също през тази година тя пуска на пазара албума ''Something'', в който използва нов стил, преход от традиционния поп към по-съвременни песни и аранжименти (сингълът със същото име е по-успешен в британските класации, отколкото оригиналната Бийтълсова песен - единственият творец, който постига това), но Беси никога не изменя напълно на силата си - стандартите, шоу песните, и т.нар. факелни песни. ''Something'' е хит в американския Топ 10 на класацията за Адълт Кънтемпъръри. Други сингли от периода включват хита в първата десятка ''Never Never Never'', поангличена версия на италианската ''Grande grande grande'', която стига Топ 10 в американската класация за Адълт Кънтемпъръри, британския Топ 10 и номер едно в Австралия и ЮАР. Успехът на ''Something'' (сингъл №4, албум №5) ражда серия от успешни албуми на лейбъла ЮА, включително ''Something Else'' (1971), ''And I Love You So'' (1972), ''I Capricorn'' (1972), ''Never Never Never'' (1973), ''Good, Bad but Beautiful'' (1975), ''Love, Life and Feelings'' (1976), ''You Take My Heart Away'' (1977) и ''Yesterdays'' (1978). Бърнард Игнър пише и прави дует с Беси за песента ''Davy'' от албума ''Nobody Does It Like Me'' (1974). В допълнение, две от по-ранните плочи на Беси влизат в класациите; това са ''And We Were Lovers'' (1967, преиздадена като ''Big Spender'') и ''Let's Face the Music'' (1962, преиздадена като ''What Now My Love''). Два сборни диска, ''The Shirley Bassey Singles Album'' (1975) и ''25th Anniversary Album'' (1978) влизат в първата тройка на Великобритания: ''The Shirley Bassey Singles Album'' е най-високо класиращият се албум, номер две, и носещ й златен статут, а ''25th Anniversary Album'' става платинен.
 
== Външни препратки ==