В рамките на протестантството една група църкви от горния тип се нарича не изповедание, а деноминация. Това е общоприет световен термин. Общите черти в богословието на тези църкви са много повече от техните различия, които се проявяват в тълкуванието на четири основни доктрини: кръщението, Св.Светия Дух, Господната вечеря и църковното ръководство. По отношение на всички останали учения църквите са в единство. Поради това в много отношения тези църкви работят съвместно по цял свят, както и в България, организират общи мероприятия, конференции и т.н.
Между евангелските протестанскипротестантски вярващи думите "лютеранин"„лутеранин“, "баптист"„баптист“, "методист"„методист“, "петдесятник"„петдесятник“, "конгрешанин"„конгрешанин“, "харизматик",„харизматик“ и "реформиран"„реформиран“ обозначават определени богословски възгледи и деноминационна принадлежност, но не и някаква различна религиозна принадлежност. Съществуват протестанстскипротестантски вярващи, които не изявяват някакви тясно деноминационнитясноденоминационни убеждения и се наричат "надденоминационни"„надденоминационни“ или "неденоминационни"„неденоминационни“. За голяма част от протестантските вярващи, чисто деноминационните убеждения са изгубили реален смисъл. Тази тенденция се изявява и по отношение на протестантското богословие, което има тенденцията да излиза извън някакви тясно църковни схващания и да дава алтернативни възгледи и мнения по много въпроси на вярата, като изхожда от всички съвременни научни достижения и от църковната история и писанията на отците на църквата.
==Отношение на православните българи към протестантите==
