Слънчоглед: Разлика между версии

: Слънчогледът се характеризира с мощна [[корен]]ова система, състояща се от главен корен и многобройни странични разклонения. Главният корен е вретеновиден, добре развит, проникващ на дълбочина 3–43-4 m. Макар, че основната маса корени е разположена на дълбочина до 50 cm, слънчогледът усвоява [[влага]] и [[хранителни вещества]] от дълбоките почвени слоеве.

: Съвременните маслодайни сортове и [[хибрид (биология)|хибриди]], отглеждани в България, имат средна височина на [[стъбло]]то 1,7–27-2 m. Отглеждат се и декоративни [[генотип]]ове с височина над 2,5 m, а в страните с по-хладен климат —– сортове и хибриди с височина на стъблото 1,2–12-1,4 m. Стъблото е неразклонено при маслодайните сортове и хибриди и разклонено при бащините линии за получаване на хибриди и при декоративните форми. Дебелината му в основата е 2–42-4 cm. То е обло, но неравно, а вътрешността му е изпълнена с [[паренхим]]на тъкан.

: [[листо|Листата]] на слънчогледа са едри, сърцевидни, назъбени по периферията, най-често с ширина 22–3022-30 cm. Броят им варира от 14 до 50, най-често 25–3025-30. В началото на [[вегетация]]та листата са разположени по двойки, след което се появяват поединично и последователно. Максимална листна площ се формира към фаза [[цъфтеж]], а листно-площният индекс на културата е висок —– 3–43-4,5.

: [[Цвят (ботаника)|Цветовете]] са събрани в [[съцветие]] тип кошничка (пита), която е най-често плоска или леко изпъкнала с диаметър 15–4015-40 cm (при генотиповете за масло 18–2518-25 cm). Цветовете са 2 вида —– езичести (най-често безполови, разположени по периферията на съцветието) и тръбести (двуполови, във вътрешността на питата). Езичестите цветове имат ролята да привличат насекомите, които извършват кръстосаното [[опрашване]] при тази култура. Тръбестите цветове се състоят от петлистно [[венчелистче|венче]], 5 [[тичинки]] и 1 [[плодник]]. Броят им в една пита е от 600 до 1600.

: [[Плод]]ът на слънчогледа е акен (семка), с удължено яйцевидна форма. Съставен е от шлюпка и ядка. Шлюпката може да бъде бяла, сива, виолетова, черна или изпъстрена на ивици. Важна характеристика на съвременните сортове и хибриди е наличието на [[въглеводород]]ен слой с голяма твърдост, наречен панцерен, който да предпазва ядката от [[слънчогледов молец|слънчогледовия молец]]. Масата на 1000 семена е между 45 и 120 г. Ядката има тънка обвивка, два семедела и зародиш. Тя съставлява 70–75 70-75% от семето и в нея се акумулират [[мазнини]]те. Ядката на генотиповете за масло съдържа 60–65 60-65% мазнини и около 20 % протеин. Маслото е от типа на полусъхливите.

| вода = 4.,73 g

| белтък = 20.,78 g

| мазнини = 51.,46 g

| пепел = 3.,02 g

| влакна = 8.,6 g

| захари = 2.,62 g

| сукроза = 2.,5 g

| насмас = 4.,455 g

| мономас = 18.,528 g

| полимас = 23.,137 g

| триптофан = 0.,348 g

| треонин = 0.,928 g

| изолевцин = 1.,139 g

| левцин = 1.,659 g

| лизин = 0.,937 g

| метионин = 0.,494 g

| цистин = 0.,451 g

| фенилаланин = 1.,169 g

| тирозин = 0.,666 g

| валин = 1.,315 g

| аргинин = 2.,403 g

| хистидин = 0.,632 g

| аланин = 1.,117 g

| аспарагинова = 2.,446 g

| глутаминова = 5.,579 g

| глицин = 1.,461 g

| пролин = 1.,182 g

| серин = 1.,075 g

| холин = 0.,055 g

Като маслодайно растение слънчогледът най-вероятно е използван от коренното американско население. Счита се, че [[индианци]]те са получавали масло, с което са мазали косите и тялото си или са получавали бои за оцветяване на облеклата си. Като маслодайна култура, обаче, се отглежда от началото на 19 век във [[Воронеж]]ка област, [[Русия]], откъдето обратно е пренесен в Европа.

Като полски култури се отглеждат само два вида —– културният слънчоглед (Helianthus annuus L.) и топинамбурът (в някои райони се нарича ''ерелмаз'') —– (Helianthus tuberosus L.). От културния слънчоглед се отглеждат множество вариетети с различно предназначение —– за масло, за храна на птици, за семки, декоративен. У нас най-разпространен е ssp. sativus, който се използва за масло. Той е средно ран екотип, чийто вегетационен период най-често протича от средата на [[април]] до средата на [[септември]]. Има високо 1,70–170-1,80 м неразклонено стъбло. Отглеждат се най-вече [[хибрид (биология)|хетерозисни хибриди]] с тъмносиви до черни панцерни семена с оловен блясък, ивици и кантове.

* със стандартен (линолов) тип на маслото —– Албена, Сантафе, Сан Лука, Мусала, Меркурий и др.

* с олеинов тип на маслото —– Диамант, Перла.

Слънчогледовото масло има висока хранителна стойност и добри вкусови качества. В състава му влизат главно [[ненаситени мастни киселини]] —– [[линолова киселина|линолова]] (50–65 50-65%) и [[олеинова киселина|олеинова]] (25–40 25-40%). Тези киселини се съдържат в незначителни количества в животинските мазнини и не се синтезират в човешкия организъм. Известно е, че консумирането на ненаситени мастни киселини води до формиране на такат. нар. „добър“ [[холестерин]], поради което растителните мазнини са в основата на диетичното хранене при хората.

В процеса на извличане на маслото чрез пресоване се получава около 35 % кюспе, което е ценен [[фураж]] за животните поради високата си кръмна стойност. Кюспето съдържа средно 36–40 36-40% суров [[протеин]] и до 12 % мазнини. В белтъка се съдържат някои незаменими [[аминокиселини]] ([[лизин]] —– 3,7 %, [[метионин]] —– 2,2 %, [[триптофан]] —– 1,5 %).

При ръчно бране на питите и отделна вършитба, от слънчогледа могат да се получат пити, съдържащи 5–10 5-10% протеин и 15–20 15-20% [[пектин]], които да се използват за хране на овцете.

Стъблата съставляват около 30 % от надземната част на растението във фаза пълна зрялост. Използването им все още не е решено оптимално, въпреки, че се знае, че от сърцевината им може да се получава фина [[хартия]].

Слънчогледът може да се отглежда успешно и като фуражно растение за получаване на силажи. Прибран в края на цъфтежа и начало на наливане на семената, той има суха маса около 35 %, 17 % от която са [[въглехидрати]], 2,5 % са протеини, 1 % мазнини, с високо съдържание на [[каротин]]и (50 %) и др.

Слънчогледът е важно [[пчелен мед|медоносно]] растение за България, тъй като той се отглежда на големи площи, а в нектара, получен от 1 декар|дка се съдържат около 20 [[килограм|kg]] захари.

Ролята на слънчогледа в българското земеделие е много важна. Поради това, че той е окопна култура, засяването му спомага за правилен сеитбооборот на земеделските култури. Поради това, че е сухоустойчива култура, слънчогледът може и се отглежда на големи площи. Към настоящия момент в България се засяват средно 5–65-6 млн. дка слънчоглед и, поради това, слънчогледът се явява втората по важност и значение земеделска култура след пшеницата. Стопанското му значение се подсилва и от факта, че международната търговия със слънчогледови семена е една от най-успешните.

* ''Към топлината''. Биологичният минимум на културата е 5 °С, но оптимални условия за поникване се получават при [[температура на въздуха|температури]] 10–12 10-12°С. Младите растения понасят краткотрайни застудявания до –5 °С. Оптималната температура за развитие на културата през критичните ѝ фази е 20–25 20-25°С, температури на 30 °С я угнетяват, а когато са над 40 °С прашецът не покълва и цветовете не се оплождат. Общата ефективна температура за узряване на семената при нашите условия е 25 °С.

* ''Към светлината''. Слънчогледът е растение на късия ден и е взискателен към интензивността на [[слънчева радиация|слънчевата радиация]]. Листата му и съцветието му проявяват характерния за културата ''положителен хелиотропизъм'' —– т.е. следват сутрин до вечер движението на слънцето, но само във фаза бутонизация. Засенчването води до образуване на по-малки листа, дребни пити и закъсняване с узряването.

* ''Към почвата''. Може да се отглежда при разнообразни почвени условия, но не понася плитките почви, както и варовитите, вкислените и засолените почви. Най-добре се развива на почви с мощен [[хумус]]ен хоризонт и рН 6–76-7.

Следователно, слънчогледът следва да се отглежда в 6-полни [[сеитбообращение|сеитбообращения]], в които да заема само едно поле и да идва след зърнено-житни със слята повърхност —– [[пшеница]], [[ечемик]], [[тритикале]], [[овес]] и др.

* Основна обработка на почвата —– предпочита се [[оран]]та, но отлични резултати се получават и при прилагане на [[плоскорез]]на безобръщателна обработка. Подходящата дълбочина е 22–2522-25 см, а оптимален срок на извършването ѝ е [[август]] —– [[септември]]. При лятна дълбока оран се препоръчва едно [[дискуване]] през [[ноември]] за почистването ѝ от самосевки и [[плевел]]и и за подравняване на полето от разори и гребени.

* Предсеитбени обработки —– най-често това са 1–31-3 [[култивиране|култивирания]] с [[брануване]], които следва да се съчетаят по време с внасянето на [[Тор (биология)|торове]] и [[хербициди]].

* Вегетационни обработки —– прилагат се когато се цели намаляване или изключване на употребата на хербициди. За целта се използват 1–21-2 култивирания с комбиниране на едностранни и двустранни култиваторни лапи. Когато отглеждането на слънчогледа става при поливни условия се прилага и набраздяване на междуредието.

При по-бедни почви се налага внасяне на 6–86-8 кг/дка N, като предсеитбено торене. В останалите случаи следва да се предпочита внасянето на азот да става преди основната [[оран]] или предшественикапредшественикът да бъде оптимално торен с този макроелемент.

Реакцията на слънчогледа към торене с [[фосфор]] е много добра и се проявява в увеличаване на добива и подобряване на качеството му. Внасянето на фосфора става преди основната оран, а оптималната норма е 8–128-12 кг/дка Р₂О₅. Най-разпространеният начин е повърхностно разпръскване на тора с торосеялка.

Високо продуктивнитеВисокопродуктивните посеви от слънчоглед реагират положително на широка гама листни торове, които следва да се внасят през периода бутонизация —– цъфтеж. Най-лесно това става с летателна техника.

* ''Срок''. Оптималният срок за сеитба на слънчоглед в [[Южна България]] е 25 март —– 10 април, а в Северна България е 5–205-20 април. Културата е сравнително толерантна към известно закъсняване със срока на сеитба.

* ''Начин на [[сеитба]]''. Културата се засява на редове, с междуредово разстояние 70 см. Оптималната гъстота на посева е 5500 раст./дка за масления слънчоглед и 3500–40003500-4000 раст./дка за слънчогледа за семки. При използване на вегетационни окопавания в междуредието се препоръчва завишаване на посевната норма до 15 %. Дълбочината на сеитба е 7 см и може да бъде завишена при по-късен срок на сеитба или продължително засушаване през пролетта.

В редица случаи се прилага само механична борба с плевелите (чрез [[обработка на почвата]]). Тя трябва да започне 2–32-3 дни след сеитбата, преди поникването, когато да се извърши едно [[брануване]] на посева с лека плевелна брана. През вегетацията се извършват 1–21-2 обработки на междуредията с [[култивиране|култиватори]].

Основният начин за най-опасните болести е агротехническият —– спазване на правилен сеитбооборот. Борбата с [[мана]]та се води или чрез създаване на устойчиви сортове и хибриди или чрез третиране на семената с [[фунгицид]].

* ''Грижи за опрашването''. Тъй като слънчогледът е кръстосаноопрашващо се растение, липсата на [[пчели]] може значително да намали броя на опрашените цветове, респ. добива на културата. Нормата е 10–1510-15 кошера за 100 дка и тази норма следва да се следи за посеви, отдалечени от населени места.

* ''Поливане''. При продължително засушаване [[иригация|напояването]] е практика с висок ефект върху добива. Предпочита се гравитачното напояване (по бразди). Когато културата се засява на поливни площи, всички практики около сеитбата следва да бъдат съобразени с напояването —– посока на редовете, наклон и пр. Най-често е достатъчна една поливка с норма 70 м³/дка.

* ''Прибиране''. Извършва се в пълна зрялост, когато влагата в семената е под 12 %. Жътвата става със [[комбайн|зърнокомбайни]], приспособени с лифтер за прибиране на слънчоглед.

Освен това, те са богати на [[витамин]]и и [[минерал]]и. Съдържащият се в тях [[витамин Е]] е важен [[антиоксидант]]. При недостиг се развива [[анемия]]. Лекарите го предписват при заболявания на черния дроб. Също има анти-възпалителниантивъзпалителни ефекти, които като резултат дават редуцирането на симптомите на [[астма]], остеоартрит и ревматоиден [[артрит]].