Алдимир: Разлика между версии

{{източник|След смъртта на цар [[Смилец]] овдовялата царица [[Смилцена Палеологина]] дала дъщеря си [[Марина Смилец]] за съпруга на Елтимир, като двамата заедно поемат регентството над малолетния цар [[Иван IV Смилец]] (Йоан Комнин Дука Ангел Врана Палеолог Смилец).|2014|03|02}}

{{източник|През есента на 1299 година [[Чака]] и [[Теодор Светослав]] успяват да стигнат до [[Търново]] с малка войска и Теодор Светослав подкупва болярите за да влезе в столицата. Смилцена и синът ѝ Иван IV Смилец бягат първоначално в [[Крън (крепост)|Крън]], а след това в Константинопол. [[Войсил (деспот)|Войсил]] и [[Радослав (севастократор)|Радослав]], братята на Смилец, също бягат във Византия.|2014|03|02}}

{{източник|[[Теодор Светослав]] се възцарява (1300-1322) и си спомня за хората, изпратили го в татарското изгнание. Той осъжда и хвърля от [[Лобна скала|Лобната скала]] в Търново патриарх [[Йоаким III (български патриарх)|Йоаким III]] за неговата протатарска политика. Царят започнал да санкционира и отнема територии от подвластното на чичо му Елтимир Крънско деспотство, докато то не преминава изцяло под властта на Търново. И тъкмо навреме, защото през 1302 година Радослав, брат на Смилец е провъзгласен за [[севастократор]] от [[Андроник II Палеолог]], потегля от [[Солун]] към България.|2014|03|02}}

{{източник|Деспот Алдимир разбива византийската армия. Заловеният Радослав е ослепен и върнат обратно в Солун, а пленените тринадесет византийски [[архонт]]и и са изпратени в Търново. Цар Теодор Светослав ги разменя за баща си Георги I Тертер, който е пленник във Византия. След завръщането си Георги Тертер е изпратен в Червен, където доживял дните си в уединение и разкош.|2014|03|02}}

{{източник|Синът на деспот Алдимир - [[Иван Драгушин]] е живял в Сърбия при братовчед си цар [[Стефан Душан]]. Двамата са изобразени в [[Полошки манастир|Полошкия манастир]] "Свети Георги" край [[Кавадарци]] (дн. [[Република Македония]]).|2014|03|02}}