Уикипедия

Тома Аквински: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 2:
{{авторски права}}
 
{{Светец
{{Биография инфо|
|име=Свети Тома Аквински
|дата на раждане=[[23 януари]] [[1225]]
| портрет= Carlo_Crivelli_007.jpg
|дата на смъртта=[[7 март]] [[1274]]{{Br}}
| описание= италиански теолог
|празник= [[23 януари]]{{Br}}[[7 март]] преди 1969
| наставка=
|наставка=
| роден-дата=[[1225]]
|почитан/а в=[[Римокатолическа църква]] {{Br}} [[Протестантство]] {{Br}} [[Лутеранство]]
| роден-място=[[Аквино]], [[Италия]]
|изображение=St-thomas-aquinas.jpg
| починал-дата=[[7 март]] [[1274]]
|размер на изображението=230px
| починал-място=[[Фосанова]], [[Италия]]
|описание на изображението=икона на Св.Тома Аквински от Карло Кривели, 15 век
|място на раждане=Рокасека, [[Сицилианско кралство]]
|място на смъртта=Абатство Фосенова, [[Папска държава]]
|титли=DoctorAngelicus; Doctor Communis; Doctor Universalis
|дата на беатификацията=
|място на беатификацията=
|беатифициран/а от=
|дата на канонизацията= [[13 юли]] [[1323]]
|място на канонизацията= [[Авиньон]], [[Папска държава]]
|канонизиран/а от= папа [[Йоан XXII]]
|атрибути= ''Сума Теологика'', макет на църква, слънце на гърдите
|покровителство= академици, учени, апологети, книжари, училища и университети, философи, издатели, майстори на моливи, студенти, [[Аквино]], Белкастрио, Фалерна, срещу бури, срещу гръмотевици
|главно светилище=Църква на Якобинците, [[Тулуза]], Франция
|дата на забраната=
|противоречия=
}}
 
'''Свети Тома Аквински''' ({{lang-la|Thomas Aquinas}},{{lang-it|Tomasso di Aquino}}) е [[Италия|италиански]] [[теолог]] и [[схоластика|схоластически]] [[философ]]. Неговите идеи лежат в основата на късните философски възгледи на [[католицизъм|католическата]] църква, наричани 'томизъм'Tомизъм''. През [[1879]] г. томизмътТомизмът е провъзгласен официално от папа [[Лъв XIII]] за основоположно учение във всички католически учебни заведения. Тома от Аквино се смята от католицитеКатолиците за един от най-великите теолози в историята и за един от тридесет и тримата [[отци на Църквата]].
 
Тома Аквински е възпитан в абатството на монасите бенедиктинци в [[Монте Касино]] в ,Италия. Замонашава се там през [[1248]] г. Следва в [[Париж]] с голям успех, за което е наречен ''Doctor universalis'' и ''Doctor angelicus''. От 1248 до [[1252]] г. е студент на Свети [[Алберт Велики]] в [[Кьолн]]. Следва отново в Париж от [[1256]] до [[1259]] и преподава след това в Италия ([[Рим]], [[Витербо]] и [[Орвието]]). От [[1269]] г. е научен префект на Доминиканския орден в [[Неапол]], където създава школа. Умира на път за [[Втори Лионски събор|Втория Лионски събор]] във Фосанова. Папа [[Йоан XXII]] го канонизира като светец през [[1323]] г. Жизненият му път е път на учен, а не на църковен сановник, политик или царедворец, въпреки че е прекарал дълго време в папския двор. Неговите произведения, впечатляващи дори само със своето количество, обхващат почти цялото поле на тогавашната наука, макар монахът да е разбирал теологията като център на всички свои усилия. Широтата на интересите му, яснотата на аргументите, архитектоничното въображение за намиране на систематични връзки са били впечатляващи още за неговите съвременници. След смъртта на Тома неговият орден обявява произведенията му за валидни като авторитет за доминиканците. Папа [[Йоан XXII]] го канонизира през [[1323]] г., не без желание да дразни по този начин францисканците, конкурентния орден на доминиканците.
 
== Биография ==
[[Файл:Benozzo Gozzoli 004a.jpg|230px|мини|вляво|''Триумф на Свети Тома'', [[1468]]-[[1484]]<br>показва светеца с [[Аристотел]](ляво) и [[Платон]] (дясно) и надвития [[Авероес]] в краката на Тома]]
Свети Тома произхожда от високопоставен благороднически род на барони от [[Сицилианско кралство|кралство Сицилия]]. Роден в Рокасека през [[1225]], в Аквино окръг на Кралство Сицилия (дн. област [[Лацио]] , [[Италия]]). Син на лангобардския благородник Ландолфо и Теодора. Неговият чичо e игумен в бенедиктинско [[абатство Монте Касино]]. Докато останалата част от синовете на семейството преследват военни кариери, предназначена за Тома съдба е да наследи своя чичо в абатството.
 
На 5 годишна възраст Тома постъпва в Монте Касино, за да получи религиозно образование. На 14 години се премества в [[Неапол]], където изучава изкуство в университета към манастира Сан Доменико Маджоре.
Тома Аквински е италиански монах и свещеник и един изключително влиятелен философ и богослов в традицията на схоластика , в рамките на който той е известен също като " Doctor Angelicus ", " Doctor Communis " , и " Doctor Universalis " . "Аквински " произлиза от графство Акино-площ, която семейството му държи до 1137. Той е роден в Рокасека , Италия.
Тома от Аквино е преди всичко класически поддръжник на естественото богословие и бащата на томизма . Неговото влияние върху западната мисъл е значителено. Голяма част от съвременната философия е замислена на основата на неговите идеи , особено в областта на етиката, природния закон , метафизиката , както и политическата теория . За разлика от много течения в Църквата , Тома прегъща няколко идеи , представени от Аристотел – когото той нарича " Философ ". Тома се опитва да синтезира Аристотеловата философия с принципите на християнството.
Произведението му ,което е най-известно е Summa Theologica („Комплексна теология”). Неговите коментари на Свещеното Писание и на Аристотел са важна част от творчеството му. Освен това , Тома се отличава с евхаристийните си химни , които формират част от литургията на Църквата .
Тома Аквински е почитан като светец от католическата църква. В днешно време , при папските директиви , изучаването на творбите му отдавна се използва като основа на необходимата програма за обучение на тези, които се подготвят за бъдещи свещеници и дякони , както и за тези в религиозни формации и за студентите от теологичните дисциплини ( католическата философия , теология , история, литургия и каноническото право ) .
 
Там той се запознава с идеите на [[Аристотел]], [[Авероес]] и [[Моисей Маймонид|Маймонид]] , които ще повлияят на неговата богословска философия. По време на обучението си в Неапол , Тома попада под влиянието на Йон Сейнт Джулианс , проповедник от Доминикана, който бил част от активното усилие на Доминикана да наеме благочестиви последователи . Именно по това време, независимо от силната съпротива на семейството му, през [[1244]] г. постъпва в Доминиканския орден.
Тома от Аквино произхожда от високопоставен благороднически род на барони от кралство Сиилия. Роден в Рокасека през 1225, в Акино окръг на Кралство Сицилия (дн. област Лацио , Италия). Син на лангобардския благородник Ландолфо и Теодора. Неговият чичо бил игумен в бенедиктинско абабство Монте Касино.
Докато останалата част от синовете на семейството преследват военни кариери, предназначена за Тома съдба е да наследи своя чичо в абаството.
 
В тесния си семеен кръг той е трябвало горчиво да преживее яростните борби между император [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II Хоенщауфен]] (живял до 1250 г.) и [[Списък на папи|папите]]. Един от неговите братя е екзекутиран от Фридрих през [[1247]] г. заради това, че е преминал на страната на врага. Рано (още през [[1244]] г.) като студент в Неаполския университет, Тома решава да не търси пътя към църковен сан в достопочтения бенедектински манастир в Монте Касино, както е решило семейството му.
На 5 годишна възраст Тома постъпва в Монте Касино, за да получи религиозно образование. На 14 години се премества в Неапол, където изучава изкуство в университета към манастира Сан Доменико Маджоре.
 
===Завръщане и изкушение===
Тук той се запознава с идеите на Аристотел, Авероес и Маймонид , които ще повлияят на неговата богословска философия. По време на обучението си в Неапол , Тома попада под влиянието на Йон Сейнт Джулианс , проповедник от Доминикана,
[[Файл:Velazquez-Oriola.jpg|250px|мини|''Изкушение на св.Тома Аквински'', [[Диего Веласкес|Веласкес]], [[1632]]]]
който бил част от активното усилие на Доминикана да наеме благочестиви последователи . Именно по това време, независимо от силната съпротива на семейството му, през 1244 г. постъпва в Доминиканския орден.
На възраст от деветнадесет Тома реши да се присъедини към наскоро основания [[Доминикански орден]]. Предусетили ранно проявилия се талант на младежа, неговите наставници го изпращат в Париж, за да завърши образованието си. Но преди да стигне там, младежът е заловен по нареждане на семейството си и заведен обратно в бащиния дворец в Монте Сан Джовани Кампано, където бива затворен от тях. По време на едногодишния му престой в затвора е подложен на силен натиск от страна на семейството, което искало да го принуди да се откаже от доминиканското расо.
 
Членовете на семейството останали отчаяни да възпрат Тома, който остава решен да се присъедини към доминиканците . Според легендата, двама от братята му прибегнали до крайната мярка да наемат проститутка да го прелъсти, но Тома я прогонил с нагорещено желязо. Тази нощ два ангела се появили в съня му за да укрепят решимостта му за целомъдрие.
В тесния си семеен кръг той е трябвало горчиво да преживее яростните борби между император Фридрих II Хоенщауфен (живял до 1250 г.) и папите. Един от неговите братя е екзекутиран от Фридрих през 1247 г. заради това, че е преминал на страната на врага. Рано (още през 1244 г.) като студент в Неаполския университет (създаден през 1224 г.) Тома решава да не търси пътя към църковен сан в достопочтения бенедектински манастир в Монте Касино, както е решило семейството му. През целия си живот остава доминиканец, един живот на студент и университетски преподавател, прекаран в университети и школи на ордена в Париж, Кьолн, Орвието, Рим и Неапол. Той отказва предложения му от папата пост на архиепископ на Неапол, а номинация за кардинал не доживява. Умира на път за съвет, свикан от папа Григорий X в Лион през 1274 г.
 
===Алберт Велики, Париж, Кьолн и учение===
;Замъкът на Монте Сан Джовани Кампано
[[Файл:Glaspalast München 1896 093.jpg|250px|мини|вляво|Пластика на [[Алберт Велики|Албертус Магнус]]{{Br}}Фердинанд вон Мюлер, [[Мюнхен]], [[1896]]]]
През 1244,Тома с помощта на майка си избягва от семейния си дом и заминава първо за Неапол и след това в Рим за да се срещне с Йоханес фон Вилдершаусен, главният магистър на Доминиканския орден. След краткотрайни престои в Неапол и в Рим, , през [[1245]], Тома е изпратен да учи във Факултета по изкуствата в [[Парижки университет|университета в Париж]], В същата година в Париж започва преподавателската си дейност Свети [[Алберт Велики]], немски философ и теолог, който прави опит да примири християнството с учението на Аристотел.
 
Тома Аквински и Алберт Велики се запознават в Париж. Алберт е изпратен да преподава теология в [[Кьолн]] през [[1248]] г., Тома го последва. Там той получава степен магистър (''magister studentium''). Тъй като Тома е бил тих и не говорил много, неговите съученици го смятали за бавно развиващ се . Но Алберт пророчески възкликнал:” Вие го наричате немия вол, но в своето учение той един ден ще представи такъв рев, че ще се чуе по целия свят.”
На възраст от деветнадесет Тома реши да се присъедини към наскоро основания
Доминикански орден . Предусетили ранно проявилия се талант на младежа, неговите наставници го изпращат в Париж, за да завърши образованието си. Но преди да стигне там, младежът е заловен по нареждане на семейството си и заведен обратно в бащиния дворец в Монте Сан Джовани Кампано, където е затворен. По време на едногодишния му престой в затвора е подложен на силен натиск от страна на семейството, което искало да го принуди да се откаже от доминиканското расо.
Членовете на семейството останали отчаяни да възспрат Тома, който остава решен да се присъедини към доминиканците . В един момент , двама от братята му прибягнали до крайната мярка да наемат проститутка да го прелъсти. Според легендата Тома я прогонил с нажажено желязо. Тази нощ два ангела се появили в съня му за да укрепат решимостта му за целомъдрие.
През 1244,виждайки, че опитът на семейството да откажат Тома е неуспешен, Теодора, решила запази досртйнството на семейството си . Една нощ тя решила да помогне на Тома да избяга..
След бягството си Тома заминава първо за Неапол и след това в Рим за да се срещне с Йоханес фон главният магистър на Доминиканския орден.
 
Тома преподава в Кьолн като професор чирак ( ''baccalaureus biblicus'' ). Впоследствие с тази степен преподава на студенти и пише първите си трудове: ''Expositio super Isaiam ad litteram'', ''Postilla super Ieremiam'' и ''Postilla super Threnos''.
; Париж , Кьолн, Алберт Магнус , и първото регентство до Париж (1245-1259)
 
През [[1252]] г. се връща в Париж за магистратура по теология. Чете лекции за Библията и става бакалавър по Сентенциите (''baccalaureus Sententiarum'') , като посвещава последните три години от учението си на коментари на произведението ''Сентенции'' на схоластика Петър Ломбардски. Пише четири труда, обобщаващи коментарите под името Коментари на Сентенциите (''Scriptum super libros Sententiarium'').
След краткотрайни престои в Неапол и в Рим, , през 1245, Томас е изпратен да учи във Факултета по изкуствата в университета в Париж, В същата година в Париж започва преподавателската си дейност Свети Алберт Велики, немски философ и теолог, който прави опит да примири християнството с учението на Аристотел. Тома Аквински и Алберт Велики се запознават в Париж. След това Алберт е изпратен да преподава теология в Кьолн през 1248 г., Тома го последва. Той започва да учи и става magister studentium. Тъй като Тома е бил тих и не говорил много, неговите съученици го смятали за бавно развиващ . Но Алберт пророчески възкликнал:” Вие го наричате нямия вол, но в своето учение той един ден ще представи такъв рев, че ще се чуе по целия свят.”
Тома преподава в Кьолн като професор чирак ( baccalaureus biblicus ). Впоследствие като baccalarius biblis преподава на студенти и пише първите си трудове Expositio super Isaiam ad litteram, Postilla super Ieremiam и Postilla super Threnos. През 1252 г. се връща в Париж за магистратура по теология. Чете лекции за Библията и става baccalaureus Sententiarum (бакалавър по Сентенциите) , като посвещава последните три години от учението си на коментари на произведението Сентенции (Sententiarum) на схоластика Петър Ломбардски. Написва четири труда, обобщаващи коментарите под името Scriptum super libros Sententiarium (Коментари на Сентенциите).
През 1256 Тома става редовен преподавател по теология и един от първите му трудове е Contra impugnantes Dei cultum et religionem (Срещу онези, които са против преклонението пред Бог и религията). Това е период е на ожесточен спор между представителите на просешките ордени и апологетите на светската наука). Тома повежда борба и с авероистите (последователи на арабския философ Авероес, според когото единичната човешка душа е смъртна). Те считат, че вярата не може да се помири никога с разума: „Вярата е за простите хора, а философията – за образованите“. Бори се също и с августинците, чиято философия е платоническа или неоплатоническа- те смятат, че аристотелизмът не може да се отнесе към вярата. В Париж той пише "За съществуването и за същността", чиято слава стигнала и до ушите на папата, който го кани за проповедник в двора си.
 
През [[1256]] Тома става редовен преподавател по теология и един от първите му трудове е ''Contra impugnantes Dei cultum et religionem'' (Срещу онези, които са против преклонението пред Бог и религията). Това е период е на ожесточен спор между представителите на просешките ордени и апологетите на светската наука). Тома повежда борба и с авероистите (последователи на арабския философ [[Авероес]], според когото единично човешката душа е безсмъртна). Те считат, че вярата не може да се помири никога с разума: „Вярата е за простите хора, а философията – за образованите“. Бори се също и с августинците, чиято философия е платоническа или неоплатоническа- те смятат, че аристотелизмът не може да се отнесе към вярата. В Париж той пише "За съществуването и за същността", чиято слава стигнала и до ушите на папата, който го кани за проповедник в двора си.
 
; ===Неапол, Орвието , Рим (1259-1268)===
[[Файл:Santi di Tito - Vision of St Thomas Aquinas - WGA22722.jpg|250px|мини|''Видението на Св. Тома Аквински''<br>[[Иисус Христос|Христос]], [[Разпети петък|трите Марии]], и [[Йоан Богослов|Св.Йоан]]<br>Санти ди Тито, [[1593]]]]
През [[1259]], Тома приключва своето първо регентство в ''Studium Generale'' и напуска Париж. Той се завръща в Неапол, където е назначен като главен проповедник на [[29 септември]] [[1260]]. През септември [[1261]] Тома е призован в Орвието за манастирски лектор. Сътрудничи на папа [[Урбан IV]] при написването на някои от трудовете му (например ''Contra errores graecorum'') и по негова поръка съставя службата и песнопенията на празника на ''Corpus Domini'', сред които изпъква химнът ''Pange Lingua'', със своите последни две строфи ''Tantum Ergo'', използвани и до днес в католическата литургия при благословията на Светото Причастие.
 
През февруари [[1265]] новоизбраният папа [[Климент IV]] призовава Тома в Рим, за да служи като папски богослов. същата година по заръка на доминиканския орден основава studium (средновековен университет) в базиликата ''Санта Сабина'' в [[Рим]]. Написва многобройни творби, сред които ''Summa contra gentiles'', ''De regimine principium'', ''De unitate intellectus contra Averroistas'', както и значителна част от най-важния си труд, ''Summa Theologiaie'', с която цели да събере "истината", да я "съчини и подреди" според Божия промисъл; този труд е извор на вдъхновение за католическата теология. Над "Сумата" Тома работи седем години, пътувайки често до Париж. В своята позиция като ръководител, Тома провежда много спорове за Божията сила, които той събира в ''De potentia''. Той пребивава в ''Санта Сабина'' до [[1268]], когато е изпратен като регент за втори път в Париж.
През 1259, Тома приключва своето първо регентство в Studium Generale и напуска Париж. Той се завръща в Неапол, където е назначен като главен проповедник на 29 септември 1260. През септември 1261 Тома е призован в Орвието за манастирски лектор. Сътрудничи на папа Урбан IV при написването на някои от трудовете му (например Contra errores graecorum) и по негова поръка съставя службата и песнопенията на празника на Corpus Domini, сред които изпъква химнът Pange Lingua, със своите последни две строфи „Tantum Ergo“, използвани и до днес в католическата литургия при благословията на Светото Причастие.
През февруари 1265 новоизбраният папа Клиемнт IV призовава Тома в Рим, за да служи като папски богослов. През 1265 по поръка на доминиканския орден основава studium (средновековен университет) в базиликата Санта Сабина в Рим. Написва многобройни творби, сред които „Summa contra gentiles“, „De regimine principium“, „De unitate intellectus contra Averroistas“, както и значителна част от най-важния си труд, „Summa Theologiaie“, с която цели да събере "истината", да я "съчини и подреди" според Божия промисъл; този труд е извор на вдъхновение за католическата теология. Над "Сумата" Тома работи седем години, пътувайки често до Париж. В своята позиция като ръководител Аквински провежда много спорове за Божията сила, които той събира в De potentia. Аквински прибивава в Santa Sabina до 1268, когато е изпратен като регент за втори път в Париж.
 
; ===Второ регентство в Париж (1269–1272)===
 
През [[1268]] година Доминиканският орден назначава Тома в университета в Париж. Този пост той заема до [[1272]]. Там през
1269 г. основава Ордените на просещите монаси като пламенно защитава своето дело по доказването на несъстоятелността на августинския неоплатонизъм[[Неоплатонизъм]], противопоставен на неговия аристотелизъмАристотелов възглед, както и други доктринални грешки на авероиститеАвероистите. МеждуВ периода [[1270]] и- [[1272]] провежда редица диспути като ''De virtutibus in communi'' (OnНа Virtuesдобродетелите inкато Generalцяло), De virtutibus cardinalibus (OnНа Cardinalглавните Virtuesдобродетели), De spe (OnВърху Hopeнадеждата).
 
През [[1272]] г. се връща в Неапол, повикан от Шарл[[Карл ІI Анжуйски]]. Там се заема с реорганизацията на теологичното обучение в местния университет, който е прикрепен към манастира на Сан Доменико, чете лекции и пише трудовете си. Но на [[6 декември]] [[1273]] г. му се явява [[Иисус Христос|Христос]] и говори с него. Тома никога не разказва за преживяването си, но решава да остави недовършена творбата си „Summa Theologiae“, доверявайки на приятеля си Реджиналдо: „Не мога повече! Всичко, което съм написал, ми изглежда като наръч''Summa слама“Theologiae''.
През януари 1274 г. папа Григорий Х му нарежда да присъства на Втория лионски събор, за да представи Contra errores graecorum и да установи в какво се състоят разликите между латинската и гръцката църква и дали те не могат да се изгладят. Тома потегля, макар и да не е в добро здраве. По време на пътуването спира в Маенца за почивка, но състоянието му се влошава. Тъй като желае да свърши дните си в манастир, но не е в състояние да стигне до някоя обител на доминиканците, той е откаран в абатството Фосанова, провинция Латина. След няколкоседмично боледуване умира на 7 март 1274 г. Тленните останки на Тома Аквински се съхраняват в манастира на якобинците в Тулуза.
 
През януари [[1274]] г. папа [[Григорий X]] му нарежда да присъства на [[Втори лионски събор|Втория лионски събор]], за да представи ''Срещу гръцката ерес'' и да установи в какво се състоят разликите между латинската и гръцката църква и дали те не могат да се изгладят. Тома потегля, макар и да не е в добро здраве. По време на пътуването спира в Маенца за почивка, но състоянието му се влошава. Тъй като желае да свърши дните си в манастир, но не е в състояние да стигне до някоя обител на доминиканците, той е откаран в абатството Фосанова, провинция Латина. След няколкоседмично боледуване умира на [[7 март]] [[1274]] г. Тленните останки на Тома Аквински се съхраняват в манастира на Якобинците в [[Тулуза]].
== Значение и наследство ==
 
== Значение и наследство ==
Свети Тома Аквински е един от най-изтъкнатите представители на [[схоластика|схоластичната]] философия, която към средата на 18 век достига своя апогей. Той разглежда различни аспекти на философията на епохата като въпроса за отношението между вяра и разум, тезите за душата, въпросите за авторитета на религията и на теологията, която подчинява всяка друга област на познанието.Въпреки това той никога не се е възприемал като философ и е критикувал философите, които той оприличавал на езичници, които винаги „попадали кратко на вярна и точна мъдрост, за да се намерят в християнското откровение”. Тези основни моменти в неговата философска система се доразвиват от неговите последователи, но с бавния упадък на схоластиката постепенно се загубва и томизмът.
[[Файл:Aristotle in Nuremberg Chronicle.jpg|230px|мини|вляво|Портрет на Aристотел в [[Нюренбесгски хроники]], най-ранната графична представа за него в европейски текст]]
Свети Тома Аквински е един от най-изтъкнатите представители на [[схоластика|схоластичната]] философия. Той разглежда различни аспекти на философията на епохата като въпроса за отношението между вяра и разум, тезите за душата, въпросите за авторитета на религията и на теологията, която подчинява всяка друга област на познанието. Въпреки това той никога не се е възприема сам като философ и критикува философите, които той оприличава на езичници, които винаги ''попадали кратко на вярна и точна мъдрост, за да се намерят в християнското откровение''. Тези основни моменти в неговата философска система се доразвиват от неговите последователи, но с бавния упадък на схоластиката постепенно се загубва и Томизмът.
 
Спорен е въпросът за неговото отношение към Аристотел, по този повод италианският поет и художник Марчело Ланди казва: „Може''Може ли Тома да бъде сведен до един късен последовател на Аристотел? Всъщност, по исторически и теоретични причини, по-добре е да се направи точно обратното&nbsp;— да се потърси спецификата и оригиналността на томизма в сравнение с аристотелизма, ако искате да проумеете начина на мислене на Тома Аквински, чиято гледна точка отчита всичко случило се междувременно на Запад: установяването на християнството и на събудената от него мисъл. С други думи, Тома асимилира Аристотел в християнството, а не обратното".''
 
Все пак и до днес философската мисъл на Тома Аквински се приема радушно и в некатолическите среди (напр. от американски учени–протестанти) и дори в нехристиянски общности. Това се дължи на метода му на работа, силно рационален и отворен за източници и допълнения от всякакъв род. Неговото интелектуално проучване започва от Библията и стига до езическите автори, движи се от евреите до мюсюлманите без всякакви предразсъдъци, но запазва своя център в християнското Откровение, което се отчита от всяка култура, доктрина и древен автор.
Line 75 ⟶ 89:
Тома написва няколко важни коментари за произведения на Аристотел, включително „На Душата”, „Никомахова етика” и „Метафизиката”. Работата му е свързвана с преводите на Уилям Моербеке относно преводите на Аристотел от гръцки на латински.
 
; ===Епистемология===
 
Тома вярвал, че "за познаването на някаква истина, каквато човек има нужда от божията помощ, интелекта може да бъде насочван от Бога”. Въпреки това, той е вярвал, че човешките същества имат естествената способност да разбират нещата, без специална помощ, въпреки че такова откровение се случва от време на време, ”собено''oсобено по отношение на такива (истини), тъй като се отнасят до вярата"'' .Но това е светлината, която е дадена на човека от Бога според неговата природа: "сега всяка форма сътворена от Бога има сила за определен акт, и извън нея, където тя е безсилна, освен от дадености, тъй като водата може да се нагрее само при наличието на огън. И по този начин човешкото разбиране има форма, а именно – разбираем светлина, която сама по себе си е достатъчна за да се знаят някои неща, а именно тези, които ние чувстваме.
 
=== Етика ===
За Тома Аквински етиката не се отъждествява с пълното постигане на крайната цел на човека, а е само един ориентир за човешкото съществуване, който да насочи човека към неговата цел, онази крайна цел, която за Аристотел е щастието, блаженството. За Аристотел ''добро'' е това, което усъвършенства човека и го води до осъществяването на неговата собствена природа. Тома Аквински отива отвъд това схващане и твърди, че върховното добро е онова, което в действителност твори, както и доведената до максимално извисяване човешка природа. Тъй като характерната особеност на човека е разумът, то тогава–счита Тома Аквински– единственото възможно действие за постигането на блаженството има интелектуален характер.
 
'''===Свободният избор и моралът'''===
 
Етиката на Тома Аквински се основава на ''свободата'' на човека, защото както той казва „само''само човекът притежава правото на свободен избор, тъй като само човекът е господар на избора си, само той може да разсъди с разума си собствения си избор.“''. Освен това за Тома Аквински това съвсем не противоречи на Божието Провидение, което подрежда съдбините на света, защото то се извисява над всяко решение и над човешката свобода, но в действието Си все пак отчита и тях. Свободният избор не противоречи и на преопределенотопредопределеното спасение, защото човешката свобода и божественото действие на проява на милостта (като следствие на преопределениетопредопределението) се стремят към една и същацелсъща цел и се пораждат от една и съща причина – Бог. Относно морала Тома Аквински твърди, че човекът проявява ''синдереза'' – естествено предразположение и склонност към добро и към познаването на това добро. Но все пак той се нуждае от подходящи средства, за да преценява всеки случай на поведение, с който се среща. Тези средства са:
 
'''''съзнанието''''', като способност за практическо разсъждение и за прилагане на универсални етични принципи в конкретни ситуации;
Line 93 ⟶ 107:
 
'''''добродетелността''''', или действие, продиктувано от присъщата природа и от разума.
 
{{Quote box
Етиката на Тома се основава на концепцията за " първи принципи на действие . В своята „Сума” , той пише:
|title =
Добродетелта обозначава определено съвършенство като сила. Сега съвършенството се счита за главно, що се отнася до неговия край. Но края на силата е действието . Затова силата се смята за перфектна, взависимост от действията.
|quote = Добродетелта обозначава определено съвършенство като сила. Сега съвършенството се счита за главно, що се отнася до неговия край. Но края на силата е действието . Затова силата се смята за перфектна, в зависимост от действията.
Тома дефинира четирите кардинални добродетели като: благоразумие , умереност , справедливост и сила на духа . Кардиналните добродетели са естествени и са разкрити в природата , и те са задължителни за всички. Има, обаче три божи добродетеля: вяра , надежда и милосърдие. Те по някакъв начин са свръхестествени и са отделени от другите добродетели с цел , а именно Бог :
|source ='''Summa Teologicaie'''
|align = right
|width = 30%
|qalign = center
}}
 
Тома дефинира ''четирите кардинални добродетели'' като: благоразумие , умереност , справедливост и сила на духа . Кардиналните добродетели са естествени и са разкрити в природата , и те са задължителни за всички. Има, обаче три божи добродетеля: вяра , надежда и милосърдие. Те по някакъв начин са свръхестествени и са отделени от другите добродетели с цел , а именно Бог :
Сега обект на богословските добродетели е Самият Бог. От друга страна, предметът на интелектуални и морални добродетели, е нещо, разбираемо за човешкия разум . Затова божите добродетели са специално обособени от морални и интелектуални добродетели .
Освен това, Тома разграничава четири вида на правото: вечно , естествено , човешко и божествено . Вечния закон е указът на Бог , който управлява цялото творение . Природния закон е човешкото " участие " във вечния закон и е открит от разума. Естественото право се основава на " първите принципи ": това е първата заповед на закона , че доброто трябва да се направи и да се насърчава , а злото е за да се избягва. Всички други правила на природния закон , се основават на това.
Желанията да живеят и да се размножават , се броят от Тома сред тези основни (природни ) човешки ценности, на които се основават всички други ценности. Според Тома, всички човешки тенденции са насочени към реални човешки стоки. В този случай , човешката природа е въпрос на брак , общият дар от себе си на друг , който да гарантира семейство за децата и бъдеще за човечеството. За да се изясни за вярващите християни , Тома дефинира любовта като " да желаеш доброто на друг . "
 
===Психология===
 
Тома твърди, че човек е материално вещество. Той разбира душата като форма на тялото, което прави човешкото същество като композицията от две . По този начин, само живеят , форма – материя, която може да се нарече човешка ; мъртвите тела са " човешки " само по аналогичен начин. Една действително съществуваща субстанция идва от душата и тялото . Човек е една субстанция , но все пак трябва да се разбира като една нематериална душа, която продължава и след смъртта на тялото .
'''Психология'''
В крайна сметка , хората са животни; рода на животните е тялото ; тялото е материална субстанция . Когато е въплътен , човекът е " отделно вещество в категория рационално животно. " Тялото принадлежи към същността на човешкото същество . В своята ”Summa theologia” Тома ясно заявява позицията си относно естеството на душата ; дефинирайки като ''Първият принцип на живота''. Душата не е материално , или тяло , то е акт на тялото . Тъй като интелекта е невеществен, не използва телесните органи.
 
Аквински твърди, че човек е материално вещество. Той разбира душата като форма на тялото, което прави човешкото същество като композицията от две . По този начин, само живеят , форма – материя, която може да се нарече човешка ; мъртвите тела са " човешки " само по аналогичен начин. Една действително съществуваща субстанция идва от душата и тялото . Човек е една субстанция , но все пак трябва да се разбира като една нематериална душа, която продължава и след смъртта на тялото .
В крайна сметка , хората са животни; рода на животните е тялото ; тялото е материална субстанция . Когато е въплътен , човекът е " отделно вещество в категория рационално животно. " Тялото принадлежи към същността на човешкото същество . В своята ”Summa theologia” Аквински ясно заявява позицията си относно естеството на душата ; дефинирайки като „ Първият принцип на живота". Душата не е материално , или тяло , то е акт на тялото . Тъй като интелекта е невеществен, не използва телесните органи.
Човешката душа е съвършена в тялото, но не зависи от него , тъй като част от нейната същност е духовна . По този начин , душата се различава от други форми , които се намират само в материята , и по този начин зависят от нея . Душата , като форма на тялото, не зависи от материята по този начин.
Душата не е материя, дори нематериална или духовна материя. Ако беше, нямаше да е в състояние да разбере универсали , които са нематериални. Приемник получава неща според собствената си природа, така че , за да може душата ( приемник ), да разбере ( получи) универсали. И все пак, всяко вещество, което разбира универсали не може да бъде композитна форма на материя. Така, хората имат рационални души, които са абстрактни форми независими от тялото. Но едно човешко същество е един съществуващ, една субстанция, която идва от душата и тялото: това е, което Тома има предвид, когато пише, че "нещо в природата може да се формира от интелектуална субстанция и тяло" и "нещо в природата не е резултат от две постоянни образувания, освен ако човек има характера на веществената форма и на другата материя.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Тома_Аквински“.