|
'''Хроничната бъбречна недостатъчност''' ({{lang-la|Insufficientia renalis chronica}}) е състояние на нарушени [[бъбрек|бъбречни]] функции - отделителна<ref>(Бел.:)...затормозена [[гломерулна филтрация]]</ref>, регулираща <ref>(Бел.:)...концентрацията на основните серумни електролити, бикарбонатите и водата, както и при [[патология]] нивото на [[албумина]]</ref> и инкреторна <ref>(Бел.:)...отделяне на серия хормони: ренин, глюкокортокоиди и минералокортикоиди, и др...</ref>. Според тежестта на състоянието, хроничната бъбречна недостатъчност бива от различна степен, от най-лека (1<sup>-ва</sup>) до крайна (5<sup>-та</sup>) степен, зависеща от [[диализа|хемодиализа]]. Времето между установяване на проблема и началото на лечение е от кардинална значимост и определя до голяма степен обратимостта на повредите върху [[пикочно-полова система|отделителната система]].
== Диагноза ==
Основният показател за диагноза и класификация на степента на състоянието е величината на лабораторно определенaтаопределената [[гломерулна филтрация]]. Тази стойност се пресмята на базата на [[серум]]ния [[креатинин]] като индиректно отражение на отделения от бъбреците креатинин, но може да се установи и след събиране на целодневната (24 часова) [[урина]] и претегляне на отделените отпадни [[азотни]] тела. [[Диагноза]]та се поставя, като се има впредвидпредвид [[анамнеза]]та (история на болестта) на бъбречното заболяване и лабораторните показатели. Лица с [[хронично заболяване|хронична]] бъбречна недостатъчност представят редица [[патогномонни симптоми|патогномонни]] <ref>(Бел.:)...патогномонни се наричат симптоми, които незабавно идентифицират едно заболяване, като например, обрив с форма на малка червена мишена е характерен за вид [[кърлеж]]ова болест (Lуme's disease), пожълтяване на очите - "жълтеница" - проблеми с черния дроб, игловидни кръвоизливи върху ноктите - инфекциозен ендокардит и др.</ref> или неспецифични симптоми, които трябва да се отсеят по значимост. Наблюдават се намален обем и честота на уринирането, болки в кръста, гадене при приемане на вода и други течности, [[палпитации]] или бавен [[пулс]], задъхване, силна неприятна телесна миризма на урина или отлагане на солени [[кристал]]и върху [[кожа]]та, отлагане на [[пигмент]]и (петна) по кожата, силен сърбеж или [[обрив]]. В [[лаборатория]]та на [[кръв]]та се наблюдава едновременно качване на нивата на [[Карбамид|уреята]] и на креатинина, вероятно<ref>(Бел.:)...според напредналостта на заболяването...</ref>покачване на концентрацията на серумните [[фосфат]]и и [[калий]]. Уринализа може да покаже високи нива на [[протеин]]и, [[еритроцит]]и, [[седимент]]и и други
== Лечение на заболяването ==
ХроничатаХроничната бъбречна недостатъчност, освен в много лека форма, не се лекува, но се контролира и ограничава прогресапрогресът на заболяването чрез контрол на кръвното налягане, намаляване на други сърдечно-съдови ''риск''-фактори, поддържане на нормална кръвна захар, подходяща диета, лекарствени химични буфери, витамини, ограничаване на течностите при по-напреднала фаза на болестта, намаляване на приема на [[белтъци]] и [[мазнини]], като енергийните загуби се покриват чрез баланс на [[въглехидрати]]те. Ограничава се и приема на [[калий]], [[фосфати]] и [[готварска сол]].
Медикаментозното лечение на острата форма зависи от причините на заболяването, поради което е изключително важно да се разчетат правилно конкретните [[симптоми]] на болестта. Хроничната недостатъчност изисква чести лабораторни проверки, отличен контрол върху кръвното налягане и диабета, диспансеризация към специалист нефролог и строга диета. В терминалната фаза на заболяването, при наличие на подходящ [[донор]] може да се извърши [[бъбречна трансплантация]]. Трансплантацията прекратява нуждата от хемодиализа или друг вид филтрационен обмен, но от своя страна изисква режим на поддръжка на органа и лекарства срещу имунно отхвърляне на транспланта.
|
