Превала: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Bot: Migrating 4 interwiki links, now provided by Wikidata on d:q2461449 (translate me)
Ред 16:
Село Превала е разположено в рядко населен планински район, в източната част на [[Салашко-Превалско понижение|Салашко-Превалското понижение]], съставляващо географската граница между северозападната част на [[Предбалкан]]а и западния дял на [[Стара планина]].
 
От северната му страна се издига [[Широка планина]], която е част от Предбалкана и най-високият и връх [[Типчен]] (н.в. 941м), а от юг Язова планина и най-високият и връх [[Горно Язово]] (наричан от местното население Забръц) — н.в. 1573м Язова планина е мощно северно разклонение на най-високият дял на Западна Стара планина - Чипровската планина, по билото на която минава държавната граница с Република Сърбия. Най - високият и връх е Миджур - 2168м На изток от Миджур следват върховете Мартинова чука - 2026м, Голема чука 1967м, Вража глава 1936м, Трите чуки 1937м и Копрен - 1964м2119м. Разклонението Язова планина започва от връх Мартинова чука. Билото и постепенно се спуска в северна посока достигайки тясната седловина Прокоп ( около 1500 м. н.в.), която разделя землищата на селата Мартиново и Горни Лом. Непосредствено след нея билото достига връх Горно Язово (Забръц), където се разширява и разделя на две. Лявото разклонение се спуска стръмно на север към пирамидалния Черни връх (Църни връх) с н.в. 1021м в посока Широка планина и връх Типчен, а дясното се снишава постепенно на североизток към вр. Остра чука (1471м) и след него се спуска на изток в посока към вр. Яворова глава, Врански камък и др., като завършва западно от с. Белимел.
 
[[Климат]]ът е умерено континентален, в по-високите части на района - планински. Той се намира под силното въздействие на заобикалящите района планини. Предвид планинския характер на местността температурите са по-ниски от средните за Северозападна България. Зимата е студена (средната януарска температура е около -2 градуса по Целзии), а пролетта хладна и настъпва значително по късно отколкото в Дунавската ранвнина. Лятото не е твърде горещо, летните горещини почти не се чувстват, тъй като и в най горещите дни максималните температури рядко надхвърля 30 градуса по Целзии. През есента, след средата на октомври, средната денонощна температура се задържа трайно под 10 градуса. Режимът на валежите е силно повлиян от Старопланинската верига. Средногодишната сума на валежите в района е една от най високите за страната (за зоните до 2000 м. н.в.), средно 694 мм. Зимните валежи (около 130-150 мм.) са от сняг, значително по големи от валежите в Дунавската равнина, особено при нахлуването на студени въздушни течения. Първата снежна покривка се образува през втората половина на ноември, а последната през втората половина на март. Снежната покривка е сравнително устойчива. Тук има средно годишно около 80 дни със снежна покривка, като през януари дебелината и достига 40-50 сантиметра. Валежите през пролетта (около 175-190 мм.) и есента (около 150-175 мм) са значително по малко от летните, които се колебаят в доста широки граници от 240 до 300 мм.