От 1971 до 1990 година Ангел Солаков е заместник-председател на [[Български олимпийски комитет|Българския олимпийски комитет]].<ref name="ташев"/>
Съпруга: Роза Солакова
Семейство: Прекрасна дъщеря и внук.
След приключване на политическата си дейност, Ангел Солаков заедно със съпругата си Роза се оттеглят в китното Софийско село Джурово, където живее до смъртта си.
Често бива виждан да комуникира с младежи от селото, които до ден днешен са неизвестни, както и с лицето Лазар Маринов (бивш директор на клона на ботевградския автобусен завод "Чавдар" в селото).
В стремежа си да върне обидата нанесена му от партията, Солаков подготвя двама младежи , които изчезват по време на прехода и така се губят следите към тях. Знае се , че са били от въпросното село. Умирайки много от тайните на социалистическото му дело потъват в забвение.
Често обвиняван за какви ли не престъпления (черно тото, подслушвания, русофобия и .тн) Солаков остава един достоен българин, като личността му е спорна. В съзнанието на много българи той е специален човек. Голям човек , чието информационно наследство ще остави следи през годините до ден днешен.
